Венец от трева (Част III: Омразата)

отечеството, но в същото време — чудеса на чудесата! — в пристанището на Теламон, на бреговете на Етрурия, бил слязъл не друг, а самият Гай Марий. Последната новина много зарадва Цина. Веднага прати хора да разучат по-добре положението и те го уведомиха, че множество жители на Етрурия и Умбрия вече били напуснали домовете си, за да се присъединят към Марий. Великият пълководец вече бил излязъл на стария Аврелиев път и бързо се насочвал към Рим.

— Ето това е добра вест! — сподели радостта си Цина с Квинт Серторий. — Щом и Гай Марий се е върнал в Италия, значи работата е в кърпа вързана. И понеже от всички нас ти най-добре го познаваш и разбираш, ще те помоля да отидеш при него и да му съобщиш за разположението на силите ни. Попитай го за неговите собствени планове. Смята ли да превземе най-напред Остия или ще тръгне направо срещу Рим? Кажи му, че предпочитам да прехвърля всички наши сили на Ватиканското поле; ако ще се стига до кръвопролития, да не се пренасят в самия град. Самата мисъл да вкарам войска в границите на помериума ми се струва непоносима. Не искам хората да кажат, че Цина следва примера на Сула. Хайде, Квинт Серторий, намери Гай Марий и му кажи колко съм щастлив от неговото завръщане в Италия! — Преди да се разделят обаче, се сети за нещо друго. — Кажи му също, че преди да е стигнал Остия, вече ще съм му пратил цялото излишно въоръжение, с което разполагам.

Серторий завари Марий близо до градчето Фрегена, на няколко километра северно от Остия. Ако в едната посока трибунът бе яздил в галоп, за да не закъснее, то в обратната той хвърчеше като стрела. Когато стигна Лабикум, скочи в движение от коня си и като обезумял нахлу в малката къща, използвана от Цина за временна квартира. Преди консулът дори да е отворил уста да го попита нещо, Серторий се впусна в шумна тирада:

— Луций Цина, умолявам те, веднага пиши на Гай Марий. Поискай от него да разпусне войската си и да прехвърли всички доброволци под твое командване! — изрече и Цина забеляза колко напрегнато е лицето му. — Заповядай му да се държи като обикновено частно лице, каквото той представлява пред закона. Заповядай му да разпусне армията си и да се върне в именията си, както подобава на едно частно лице. Нека чака решенията на римската държавна власт.

— Какво се е случило с теб? — изненада се Цина. — Как можеш точно ти да ми говориш подобни неща? Та Гай Марий е жизненонеобходим за нашата кауза! Ако той оглави нашето движение, със сигурност ще победим!

— Не, Луций Цина, не ние ще победим, а Марий! — поправи го Серторий, който беше на прага на отчаянието. — Нека ти го кажа направо: ако позволиш на Гай Марий да вземе участие в борбата, цял живот ще съжаляваш. Защото когато войските ни влязат победоносно в града, никой няма да сети да акламира консула Луций Корнелий Цина! За всички истинският победител ще бъде Гай Марий. Току-що го видях, току-що разговарях с него. И се уверих, че е остарял, че е озлобял, че умът му си е отишъл.

— Какво искаш да кажеш, че умът му си е отишъл?

— Ами това, което казвам. Че е полудял.

— Аз имам доста агенти при Гай Марий, Квинт Серторий, и според тях той е същият способен и решен за действие човек, какъвто е бил винаги. Вече вървял към Остия и със сигурност разполагал с ясен план за действие. Защо ми говориш, че умът му си е отишъл? По говора, по жестовете? Вярно, че моите хора не могат да си позволят с него толкова близък контакт, колкото ти, но ако Гай Марий наистина даваше признаци на лудост, със сигурност щяха да забележат.

Личеше си, че Цина иска да повярва на Серторий.

— Лудостта на Гай Марий не се изразява в жестове и постъпки, Луций Корнелий, а и аз съм убеден, че знае как да командва армията си. Запознах се с него седемнайсетгодишен, а той никога не е крил тайни от мен. Мога с ръка на сърце да заявя, че човекът, с когото допреди малко разговарях, не е онзи Гай Марий, когото цял живот съм познавал! Днешният Марий е един стар и огорчен човек, жаден за реванш и отмъщение. Всичко, което го занимава в момента, е собствената му съдба. Той нехае за Рим, Луций Корнелий, затова и те съветвам да не му се доверяваш в нищо! Ще отнеме града изпод носа ти и ще се разпорежда с него, както сам намери за добре. — Пое дълбоко дъх и допълни: — Младият Марий ти праща същото послание, Луций Корнелий. Да не се дава никаква власт на баща му, защото е луд.

— Мисля, че и двамата преувеличавате — отговори Цина, решен да не отстъпи.

— Не, не преувеличаваме. Младият Марий няма защо да преувеличава.

Цина поклати глава и извади лист хартия.

— Виж сега, Квинт Серторий, на мен Гай Марий ми е нужен! Ако той наистина е толкова състарен, колкото твърдиш, ако умът му бяга, как би могъл да бъде заплаха за мен? Или за Рим… Не, още днес аз ще му връча проконсулски империум — Сенатът ще го ратифицира, когато му дойде времето, и ще използвам войската му, за да си прикривам западния фланг.

— Повтарям ти, ще съжаляваш до края на дните си за тази постъпка!

— Глупости — махна с ръка Цина и се залови да състави нужния документ.

Серторий остана известно време да го гледа как драска усърдно по листа, накрая размаха юмрук незнайно по чий адрес и напусна къщата.

След като Марий го увери, че ще се погрижи за пристанището Остия и ще дойде на Ватиканското поле откъм устието на Тибър, Цина раздели своите сили на три части от по десет хиляди души всяка. Уверен в успеха си, най-сетне напусна базата в Лабикум.

Първият отряд трябваше да окупира Ватиканското поле. Начело застана Гней Папирий Карбон, братовчед на народния трибун Карбон Арвина, който си бе спечелил име с успехи срещу луканите. Вторият отряд трябваше да заеме Марсово поле (от всички части, с които разполагаше Цина, единствено тази щеше да остане на левия бряг на Тибър) под командването на Квинт Серторий. Цина пое третия, за да го настани на лагер в северното подножие на хълма Яникулум. Когато Гай Марий дойдеше, той трябваше да окупира южното.

Имаше обаче една неприятна подробност. Точно в средата на Яникулум открай време се намираше римска казарма; въпреки паниката на хората около себе си Гней Октавий бе запазил хладнокръвие и каквито доброволци успя да събере под знамената, прати ги да заемат твърдината на другия бряг на Тибър. Заповяда им да се задържат там на всяка цена. Така се получаваше, че между отряда на Цина (който прекоси реката по Мулвиевия мост) и силите, които Марий щеше да доведе със себе си от Остия, оставаше да се държи труднодостъпна крепост, пазена от поне няколко хиляди защитници. Преди години, когато германската заплаха бе надвиснала като Дамоклев меч над града, мъдрите управници се бяха погрижили крепостта да бъде възстановена и доукрепена.

И сякаш на нападателите не им беше достатъчно това ядро на съпротива на десния бряг на реката, изневиделица се появи Помпей Страбон начело на четирите си пиценски легиона. Щом пристигнаха войниците му, веднага вдигнаха лагер пред Колинската порта. Като се изключи легионът от Нола (прикрепен към отряда на Серторий), Помпей Страбон единствен разполагаше с редовна римска армия, закалена в множество походи и сражения, така че заплашваше с жестока съпротива. А между лагерите на Помпей и Серторий се намираше единствено Пинцийският хълм с неговите овощни и зеленчукови градини.

В продължение на шестнайсет дни Цина се спотайваше зад тройната палисада на трите лагера и чакаше Помпей да нападне. Беше сигурен, че пиценецът ще избърза с развръзката, преди от запад да е дошъл и Гай Марий със своите поддръжници. Квинт Серторий, който трябваше да поеме върху себе си тежестта на противниковата атака, се окопаваше все по-дълбоко и дълбоко в Марсово поле и също чакаше. Но така или иначе дните минаваха в тревожно бездействие.

Междувременно Марий жънеше триумф след триумф. По настояване на градския квестор, още щом армията на Марий се показа по пътя, Остия отвори широко врати и народът посрещна с разтворени обятия беглецът — герой. Той обаче се оказа крайно безразличен към радостта на гражданите и дори позволи на войниците си, повечето от които бяха роби и освобожденци — именно тази подробност толкова беше смутила Серторий при посещението у стария пълководец, — да плячкосат града. Както можеше да се очаква, последиците бяха ужасяващи. Сякаш изведнъж бе станал сляп и глух за събитията около себе си, Марий дори не се опита да възпре пъстрата сган, която бе довел със себе си. Вместо това съсредоточи цялото си внимание на дървената преграда, която хората му издигнаха между двата бряга на Тибър. С