Венец от трева (Част III: Омразата)

времето на войната. Когато Сулпиций обещаваше подобни мерки, до самия край не се знаеше дали ще ги изпълни. В крайна сметка той подкрепяше по-скоро кредиторите, отколкото длъжниците. Но ние няма да се обвързваме с никого. Хората ще ни повярват.

Дейността, която Цина и приятели се захванаха да вършат, не беше тайна, но те все пак гледаха да не издават подробности пред хората, настроени против подобна политика. Толкова беше отчайващо положението на гражданите — включително и на тези от първата класа, — че Цина в скоро време си спечели огромна подкрепа и сред бедни, и сред богати. С изключение на онези, които разполагаха с достатъчно пари в наличност, за да не се тревожат за близкото бъдеще, и най-вече на самите заемодатели, и конници, и сенатори тайничко се надяваха на подобен закон; а те бяха шест-седем пъти повече от противниците си.

— Здравата ще я загазим — предупреди консулът Гней Октавий Рузон Антоний Оратор и братята Цезари. — Обещанието за премахване на дълговете е примамка, на която дори и трезвомислещ човек е готов да се улови. Цина знае как да си играе със страха и алчността на съгражданите си. Дори първата класа е готова да го подкрепи, ако я спаси от дълговете.

— Ако трябва за нещо да му се възхищаваме, то е, че смята да прокара новите закони през центуриатните комиции — рече Луций Цезар, който също започваше да се плаши. — Друг на негово място би свикал трибутните, но той няма да стори подобна грешка. Ако постигне крайната си цел, дори Луций Сула не може да го укори в неспазване на конституцията. Когато хазната е празна, а повечето ни събратя се чудят как да запазят ценза си, естествено, че ще се подмажат на човека, който им обещава толкова много.

— Иначе току-виж бедняците отново се вдигнали на бунт — предрече мрачно Антоний Оратор.

Но Октавий поклати глава. От всички присъстващи той имаше най-голям опит в боравенето с парите.

— Не, не и пролетариатът, Марк Антоний! — прекъсна го тъй нетърпеливо, както бе присъщо на неспокойната му душа. — Бедните нищо никому не дължат. Те никога не са имали пари, за да им даде някой на заем. Длъжници в Рим са или богаташите, или хората от средните класи. Много от тях заемат пари, за да могат да се издигнат по обществената стълбица — или за да запазят досегашното си положение. Никой лихвар не е луд да си дава парите на хора без собственост. Колкото по-нагоре тръгнеш из обществените прослойки, толкова повече длъжници ще намериш.

— Значи според теб центуриатните комиции ще гласуват в полза на тези недопустими дивотии? — попита Катул Цезар.

— А ти как мислиш, Квинт Лутаций?

— Страхувам се, че точно така ще стане.

— Тогава какво да правим? — чудеше се Луций Цезар.

— О, аз знам какво да направя — увери го Октавий и стрелна всички с огнен поглед. — Но няма да кажа на никого, дори на вас.

— Според вас какво е решил? — попита Антоний Оратор, след като Октавий ги бе напуснал, за да поеме по посока на Аргилетум.

Катул Цезар се навъси и поклати глава.

— Нямам представа. Искаше ми се да притежава поне една десета от качествата на Луций Сула! Но уви! Какво искате, той е просто човек на Помпей Страбон.

Брат му Луций Цезар потръпна в безпокойство.

— Имам лоши предчувствия — рече той. — Каквото и да е намислил Гней Октавий, по-добре да не го върши. О, богове!

Изведнъж на Антоний му хрумна идея.

— Мисля, че идните десетина дни ще ги прекарам далеч от Рим.

В крайна сметка тримата решиха, че ще постъпят точно така.

Уверен в силите си, Цина насрочи датата за предварителното заседание на центуриатните комиции — шест дни пред септемврийските иди, тоест само два дни след началото на римските игри. Още призори на този паметен ден стана ясно колко тежи върху плещите на римското общество бремето на дълговете. Не по-малко от двайсет хиляди души се бяха явили на Марсово поле, за да чуят какво има да им каже консулът Цина. Всеки желаеше най-вече едно — да се гласува веднага, без излишно губене на време. Затова и Цина най-напред трябваше да обясни на съгражданите си, че това е невъзможно. Лекс Цецилия Дидия изискваше своите прословути двайсет и пет дни между предлагането и гласуването на законопроекта, а когато Сула го бе заобиколил, за да прокара собствената си програма, той изрично бе упоменал, че за в бъдеще законодателите пак трябва да се съобразяват с него. Цина твърдо държеше законовият срок да бъде спазен. Това, с което се опита да успокои съгражданите си, бе обещанието да свика още няколко конционес — предварителни заседания, — на които да предложи други закони. Така центуриите имаха с какво да се забавляват, докато дойде времето за гласуване. Обещанието на консула бе достатъчно да успокои духовете и хората облекчено въздъхнаха — рано или късно дълговете им щяха да бъдат премахнати, а до края на мандата на Цина оставаха още три месеца и половина.

В действителност на това първо заседание той възнамеряваше да предложи на народното събрание два законопроекта: разпределението на новите римски граждани из всички трийсет и пет триби и опрощаването на присъдите на деветнайсетте бегълци. Всеки от осъдените — от Гай Марий до най-скромния му поддръжник — бе запазил собствеността си; в последните няколко дни от управлението си Сула не бе посмял — или не бе пожелал — да посегне върху имотите, а и новоизбраните народни трибуни, които по онова време бяха влезли в длъжност, явно намекнаха, че всеки акт в тази насока ще бъде възпрян от ветото им.

Всички двайсет хиляди римски граждани, представители на различните имуществени класи, които се бяха събрали този ден на Марсово поле чакаха с нетърпение да чуят само един закон — този за отмяната на присъдите над деветнайсетте. Общо взето, другото предложение на Цина не се радваше на особена популярност. Никой от тук присъстващите не би гласувал по своя воля в полза на новите граждани по простата причина, че така би намалил своето влияние в трибите. Ясно бе, че ако консулът толкова държи трибите да си разделят по равно новите граждани, значи в близко бъдеще законодателната власт ще им бъде върната. Цяла сутрин Цина, придружен от сподвижниците си, се местеше от група на група, от човек на човек, за да отговаря на въпроси и да убеждава противниците на промяната в необходимостта от нея. В крайна сметка той ловко използваше единствения съществен довод в своя полза — че ако италийците получат равноправие, римляните ще се освободят от дълговете си.

И така, денят напредваше, хората се прозяваха, разговаряха и чакаха кога най-после Цина и народните трибуни ще излязат на ораторската трибуна, за да се обърнат с официална реч към народното събрание. В настъпилата както при други подобни случаи бъркотия никой не обърна сериозно внимание на множеството нови лица, които изведнъж се появиха отнякъде и се пръснаха сред тълпата. Всички те бяха облечени в тоги като останалите, не вдигаха шум и приличаха на обикновени граждани от третата или четвъртата класа.

Гней Октавий Рузон ненапразно бе служил толкова време при Помпей Страбон. От своя някогашен началник и учител той бе запомнил най-важното — че има един особено ефективен лек за всички болести на обществения организъм. Днес щеше да докаже, че е научил урока си добре и може да го докаже. Преди няколко дни консулът бе наел за целта хиляда души ветерани (парите за целта му бяха дадени от Помпей Страбон и Антоний Оратор), които днес трябваше просто да заемат места край тълпата и когато околните са се залисали да следят събитията на трибуната, да захвърлят тежките тоги и да извадят мечовете. Някой някъде остро изсвири, наемниците измъкнаха оръжията от ножниците и започнаха да ги въртят наляво и надясно. За броени минути паднаха посечени стотици, а след това и хиляди римски граждани, много, от които намериха смъртта си, смачкани под краката на бягащите им събратя. Нападателите бяха образували голям обръч, с който притискаха от всички страни беззащитните избиратели и не им оставяха място дори да помръднат. Много хора щяха да загинат, без дори да разберат какво точно става, а когато първите най- после успяха да пробият редиците на наемниците, повечето от останалите вече бяха обречени.

Цина и шестимата народни трибуни се усетиха, преди да е станало твърде късно. Още щом наемниците се разкриха пред очите им, те скочиха от трибуната и като съблякоха официалните си тоги, хукнаха да си