Венец от трева (Част III: Омразата)

семейството той. — Гай Марий е извикал синчето си обратно в Рим, за да го ожени и него. Старият Марий не мисли кой ще гледа кървищата по улицата, но малкият Марий нищо не бива да знае. Сега и ние можем спокойно да минем по Форума. Главите ги няма, кръвта е измита, труповете са откарани далеч. Сякаш бедният младеж не знае какви ги върши полуделият му баща!

Цезар обаче го гледаше с недоумение.

— Да не би да искаш да ми кажеш, Луций Декумий, че разговаряш с тези ужасни люде?

— Разбира се, че разговарям! — отговори му с пренебрежение той. — Шестима от тях бяха, всъщност още са членове на моето братство.

— Аха, разбирам — рече сухо Цезар. — Е, да вървим тогава.

Бракът, който малкият Цезар сключи в дома на Луций Корнелий Цина с малката му дъщеря, беше под формата конфареацио, затова по никакъв повод младоженците не можеха да се развеждат. Мъничката булка — мъничка дори за годините си — не можеше да се похвали нито с особена интелигентност, нито с особен чар. Носеше няколко ката дрехи в яркочервено и оранжево и цялата беше окичена с талисмани против уроки. Това не й пречеше да си навира носа навсякъде и да създава впечатлението за ходеща кукла, пусната да забавлява гостите. Когато свалиха воала й, малкият Цезар се сблъска с едно мъничко, розово личице, обсипано с гъсти лунички, с огромни черни очи. Той изпита някакво съжаление към малката си съпруга и може би, за да я успокои, й се усмихна по най-чаровния начин, на който беше способен. За награда бузите с луничките се издуха като балони, а очите на малката Цинила заблестяха от възторг.

Обикновено родителите на седемгодишна дъщеря тепърва започваха да кроят далечни планове за кой богат римски наследник да я оженят, когато й дойде времето. Сега обаче консулът Цина и съпругата му изневиделица се оказаха за втори път тъстове и до голяма степен, без да знаят къде са попаднали, излязоха на улицата, за да придружат младоженците до Капитолия и да присъстват на религиозната церемония. Дори статуята на Юпитер като че ли не разбираше какво точно става, и се усмихваше глуповато на новия жрец и миниатюрната му жена.

На церемонията присъстваха и други младоженци. Голямата сестра на Цинила, наричана официално Корнелия Цина, беше на бърза ръка омъжена предната вечер за Гней Домиций Ахенобарб. Бързината не се дължеше толкова на условностите — голямата дъщеря да бъде омъжена преди малката, — колкото на страха на младоженеца да бъде отнесен от кървавия въртоп в града. Все пак Цина беше близък човек на Гай Марий и освирепелият консул едва ли би посегнал на неговия зет. Освен това годежът беше направен отдавна и никой нищо не можеше да каже. Малкият Марий от своя страна се беше завърнал по тъмно, за да сключи веднага на другата сутрин брак с дъщерята на Квинт Муций Сцевола Муция Терция, наречена така, за да не се бърка с двете си по-големи братовчедки. От трите брачни двойки никоя не изглеждаше особено щастлива, но това в най-силна степен важеше за сина на Марий и Муция. Те не само че се срещаха за пръв път в живота си, но дори нямаше да могат да консумират брака си. Бащата на младоженеца му беше заповядал веднага след официалните церемонии да се връща в армията, където имаше да върши работа.

Разбира се, младият Марий знаеше за жестокостите, извършени от баща му, затова се надяваше с пристигането си в Рим да научи нещо повече за тях. За негова голяма изненада баща му го посрещна на Форума и разговорът между двамата беше съвсем кратък.

— Още утре призори ще се явиш пред къщата на Квинт Муций — заръча той на младежа, — ще се ожениш за дъщеря му. Съжалявам, но не мога да присъствам на сватбата. Много неща ме задържат в момента. После двамата с младоженката отивате в храма на Юпитер, където братовчед ти ще бъде провъзгласен за фламен Диалис. Доколкото ми обясняват, това била една от най-тържествените церемонии в цял Рим, няма как да се измъкнеш. Най-накрая отиваш в дома на Цезар и присъстваш на тържествената вечеря. Веднага след това заминаваш обратно за Етрурия.

— Какво? И няма да се порадвам на булката си? — опита се да се пошегува синът.

— Съжалявам, синко, но ще трябва да почакате нещата да се пооправят. Нямаме нито минута за губене!

Нещо в изражението на стария Марий подсказваше, че има въпроси, които по-добре да не се задават, но пък и нямаше как иначе.

— Татко, мога ли да отида да видя майка? — попита младият Марий с известен страх. — Мога ли да спя при нея?

В очите на Гай Марий заблестя и болка, и тъга, и няма тревога. Устните му се разтрепериха и той едва изрече:

— Да, можеш.

След което веднага обърна гръб на сина си.

Мигът, в който зърна майка си, беше най-ужасният в живота на младия Марий. Щом погледна очите й, на него му се стори, че Юлия е остаряла не с години, а с десетилетия. Посрещна го една тъжна старица, сломена от живота. Тя се бе затворила дълбоко в себе си и не искаше да говори изобщо за случилото се.

— Искам да знам, мамо! Какво е направил баща ми?

— Неща, които нормален човек дори не би помислил, сине.

— Още от Африка си знаех, че е полудял, но не мислех, че ще стигне чак дотам. О, мамо, как можем да поправим стореното?

— Не можем да оправим нищо. — Юлия подпря главата си с ръка и се намръщи. — Да не говорим повече за това! — И като облиза пресъхналите си устни, на свой ред попита: — Как е той?

— Значи е истина?

— Кое да е истина?

— Това, че не си го виждала изобщо.

— Наистина не съм го виждала, Гай. И никога няма да го видя вече.

По начина, по който каза това майка му, Марий не знаеше дали има предвид своето нежелание да се срещне с мъжа си, или неговото — да разговаря с нея. А може би я гонеха мрачни предчувствия…

— Не изглежда никак добре, мамо. Изобщо не прилича на човека, който беше някога. Каза, че нямало да дойде на сватбата ми. Ти ще бъдеш ли?

— Да, Гай, ще бъда.

След сватбата (какво интересно момиче се оказа тази Муция Терция) Юлия придружи младоженците и родителите на булката до храма на Юпитер, където племенникът й Цезар щеше да бъде въведен в жреческия сан. Можеше да си го позволи, защото се знаеше, че Гай Марий и там няма да присъства. След като бяха клали в продължение на няколко дни, бардиеите бяха прекарали цялата нощ да мият и да търкат градските улици да не би Марий Младши да научи нещо повече за деянията на баща си. Колкото и да, любопитстваше младоженецът какво точно се е случило, никой не би обсъждал въпроса със сина на Великия мъж.

Ритуалите, извършени в храма, се оказаха изключително дълги, при това отегчителни от самото си начало. Малкият Цезар трябваше да се съблече по туника и да си сложи специалните жречески одежди — крайно неудобния и тежък ямурлук, ушит от два ката груб вълнен плат и оцветен в зелено и червено, тесния шлем от слонова кост, върху чийто остър шип стоеше забодено кръгло парче вълна и обувките без връзки. Как изобщо беше възможно човек цял живот да носи подобни дрехи? Цезар отдавна беше свикнал да носи колан — Луций Декумий му го беше подарил, за да си носи камата, подарена естествено пак от него, — и сега се чувстваше не само неудобно, но дори неестествено без него. Освен това коравият шлем се оказа направен за много по-малка глава от неговата и безпомощно стърчеше високо над челото му, без да скрие дори светлите му къдрици. Сцевола Понтифекс Максимус побърза да успокои момчето: Гай Марий изрично бил пожелал да му подари нов апекс и майсторът щял още тези дни да го посети у дома, за да вземе мерките на главата му.

Когато малкият Цезар забеляза леля си Юлия сред присъстващите, сърцето му едва не спря да бие. Докато римските жреци му изричаха молитви, които сами не разбираха, той не откъсваше очи от нея, сякаш