Сега си върви.
Далматика притисна момичето до себе си. Никога досега не беше гледала съпруга си с такава омраза и отвращение. Той го забеляза, но вместо да й отвърне, обърна гръб на двете.
Жените се оттеглиха в покоите на Далматика, където Емилия избухна в истеричен плач. Майка й се чудеше дали нея да успокоява или себе си, толкова силна ярост я беше обладала.
— Чувала съм, че понякога става такъв, но никога не го бях виждала с очите си — призна тя. — Ех, Емилия, съжалявам! Ще се опитам да го разубедя веднага щом го издебна в по-добро настроение; и щом ми мине желанието да му избода очите.
Но дъщеря й, която не беше чак толкова глупава, махна нервно с ръка.
— Не, не, майко, няма. Само ще утежниш положението ни.
— С какво ли го е предизвикал Глабрион?
— Казал е нещо, което не бивало да казва. Той не обича Сула. Продължава да ме убеждава, че имал слабост към мъжете.
Далматика пребледня като платно.
— Но това са глупости! Ох, Емилия, как е могъл Глабрион да се покаже такъв глупак! Знаеш ги мъжете! Когато някой ги обвини несправедливо в подобни неща, способни са да убият, за да го отрекат.
— Но аз не съм напълно убедена, че обвиненията са несправедливи — каза Емилия Скавра. — Винаги съм усещала, че у него има нещо женствено.
— Скъпо мое момиче, скоро ще станат девет години, откакто съм омъжена за Сула — обясняваше Далматика, но сърцето й се свиваше, — и мога да ти заявя, че това просто не отговаря на истината.
— Добре, добре, както ти харесва! Не ме интересува какъв е! Просто го мразя, звяр безсърдечен!
— Ще се опитам да го разубедя, щом се успокои. Обещавам ти.
— Спести си нови унижения, майко, той няма да си промени решението за нищо на света — поклати глава тя. — А аз само за детето се тревожа. Само то има значение за мен.
Далматика изгледа дъщеря си със съчувствие.
— И аз мога да кажа същото.
Емилия изпусна мократа кърпа.
— Майко! Да не си и ти бременна?
— Да, доскоро не знаех, но вече знам със сигурност.
— Какво ще правиш? Той знае ли?
— Не знае. И няма да сторя нищо, с което да предизвикам развод.
— Нали си чувала как е постъпил с Елия?
— Кой не е чул?
— О, майко, това променя всичко! Ще се подчиня, ще се подчиня! Не трябва сами да му даваме предлог да се разведе с теб.
— Тогава ни остава да се надяваме — въздъхна Далматика, — че ще се отнесе по-снизходително с мъжа ти, отколкото с теб.
— Напротив, ще се отнесе още по-зле.
— Не е задължително — успокои я майка й, която познаваше мъжа си. — Той вече си изля гнева върху теб. Много често Сула се задоволява с първата жертва. Докато Глабрион изобщо разбере какво се е случило, той ще се е успокоил и ще го помилва.
Дори да не се беше успокоил достатъчно, за да бъде милостив, Сула се чувстваше като изстискан от гнева, който бяха предизвикали неразумните слова на Глабрион. А той беше достатъчно разсъдлив, за да усети навреме, че излишната съпротива само ще го постави в още по-опасно положение.
— Няма нужда, Луций Корнелий — каза той. — Ако съм те обидил, ще направя всичко възможно да си върна назад каквито думи съм казал. Имаш уверението ми, никога не бих дръзнал да рискувам положението на жена си.
— О, за твоята бивша жена риск няма — усмихна се Сула. — Емилия Скавра, която
Глабрион нервно облиза устни.
— Изпуснал съм се…
— Много често се изпускаш, така поне научавам. Разбира се, това е твое право. Но за в бъдеще ще си имаш едно наум, че вече не си член на семейството ми. Говори каквото си искаш и си носи отговорността; както правят всички останали. Откакто свърших с първия списък, сенатор не съм добавял към следващите. Но не виждам какво ще ме спре да те пиша теб. Аз те почетох, като те поканих в Сената още преди да си навършил трийсет години, също както почетох мнозина други младежи от почтени семейства и със знатно потекло. Е, сега-засега името ти ще остане сред тези на сенаторите, а и няма да си го прочетеш на рострата. Дали и за в бъдеще ще продължа да съм така благосклонен, зависи изцяло от теб, Глабрионе. В крайна сметка твоето дете сега расте в утробата на сестрата на моите деца, това е единствената причина да продължа да те закрилям. Когато се роди, ще ти го пратя. А сега, ако обичаш, върви си.
Глабрион излезе, без да продума. На никого не каза истинската причина за внезапния си развод. Побърза да напусне Рим и да потърси убежище в земите си в провинцията. Той не страдаше за брака си с Емилия Скавра. С годините между двамата може и да се бе създала известна близост, но дори да останеха заедно, тя завинаги би изчезнала. Само от време на време го спохождаше мъка при мисълта, че детето му ще трябва да расте без майка.
Това, което се случи по-нататък, с нищо не помогна отношенията между Сула и Далматика да се подобрят; на другата сутрин, както му беше наредено, в дома на диктатора се яви Помпей.
— Намерил съм ти жена, Велики — посрещна го Сула.
Помпей доста напомняше на лъв — по ленивото му изражение човек можеше да заключи, че нещата около него винаги се нареждат, без той дори да си е мръднал пръста.
Затова и сега не побърза да отговори, а спокойно премисли чутото. Погледът му беше все така наивно добродушен, но Сула трудно можеше да прочете какви мисли се въртят в главата му. Момъкът, разсъждаваше Сула, докато го наблюдаваше, сега мислено се е излегнал на слънчице и се извърта на другата страна, докато чисти с език зъбите си от останали мръвки. Изглеждаше мързелив, но си оставаше смъртно опасен за околните. Да, по-добре той да стане член от семейството, не хора като Глабрион.
— Колко мило от твоя страна, диктаторе! — отвърна най-накрая Помпей. — И коя е тя?
— Доведената ми дъщеря Емилия Скавра. Патрицианка. От семейство, по-добро, от което не можеш да намериш. Зестрата й възлиза на двеста таланта. Освен това вече е доказала, че е плодовита. Бременна е от Глабрион. Двамата се разведоха вчера. Съзнавам, че за теб няма да е съвсем подходящо да вземеш жена, която чака дете от друг мъх, но зачатието не е било незаконно. Тя е добро момиче.
Личеше си, че Помпей дори не се е стъписал от новината.
— Луций Корнелий, скъпи Луций Корнелий! Аз съм трогнат!
— Много добре! — отсече Сула.
— Може ли да я видя? Досега май съм нямал случай!
Диктаторът се усмихна, щом се сети за белезите по устата на Емилия Скавра. Затова поклати глава.
— Дай й петнайсет-двайсет дни да се осъзнае, Велики. Тогава направо идвай да се жениш. Междувременно ще върна цялата й зестра у дома.
— Прекрасно! — възкликна от радост Помпей. — А тя знае ли?
— Не още, но новината ще я зарадва. Тя е била тайно влюбена в теб още от деня на триумфа ти — заяви Сула.
И този път стрелата сякаш проби дебелата козина на лъва! Помпей едва не се хвърли в краката му от благодарност.
— Ето това е приказка! — призна си той и си тръгна доволен като лъв.
На Сула му оставаше само да занесе новината на жена си и дъщеря й. Задача, която изобщо не го плашеше или отблъскваше. След случилото се Далматика вече го гледаше с други очи. Деветте години
