Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

— Така ли излиза? — Тя се замисли. — Не, това, което искам да ти кажа, е, че истинската драма със Сула се състоеше в това, че той не беше сложил рога на Скавър. Ако го беше сторил, Скавър щеше да е в много по-трудно положение — нямаше да е лесно на човек, който се е превърнал за смях пред цял Рим, да си отмъсти на този, който е станал причина за позора му. Тогава нямаше да се издигне в очите на никого. Напротив, щеше да предизвика съжаление. Скавър спечели двубоя, защото Сула му даде възможност да се държи като благородник, като всеопрощаващия съпруг, който знае да държи главата си високо. Затова ако си избереш любовница, трябва да направиш така, че глупакът да излезе мъжът й. Не се занимавай с жени, които ще те накарат да скочиш в Тибър… И в никакъв случай не се захващай с жени, достатъчно умни, за да те уличат в чувства пред околните.

Цезар я беше зяпнал с възхищение, каквото никога не беше изпитвал към нея.

— Майко, ти си наистина забележителна! Откъде знаеш всичко това? Та ти се славиш като целомъдрена и достопочтена жена, всички те смятат за подобие на Корнелия, майката на Гракхите, а ето, че даваш на сина си най-ужасяващите съвети, които един мъж би могъл да чуе от устата на майка си!

— Да речем, че съм живяла твърде дълго в Субура. — Тя сякаш прие думите му като комплимент. — Освен това най-важното в момента е, че ти си мой син, а са те обидили незаслужено. Това, което бих сторила за теб, няма да сторя за никого друг, дори за сестрите ти. Ако трябваше, бих убила заради теб. Но убийството не би разрешило нашия проблем. Затова ще бъда радостна, ако спомогна да бъде опетнено нечие име.

Цезар бе готов да прегърне майка си от благодарност, но това не беше прието в дома им. Той се изправи и тържествено пое ръката й, за да я целуне.

— Благодаря, майко, и аз бих убил заради теб. — Изведнъж нова мисъл мина през ума му. — Не ми се ще да чакам Лукул да се ожени! Или пък онова лайно Бибул!

На другия ден жените отново нахлуха в живота на Цезар, макар и не в непочтения смисъл.

— Юлия ни кани спешно у тях — съобщи Аврелия на сина си, преди да е хукнал към Форума да се осведомява как вървят клюките.

Цезар си даде сметка, че още не е отделил време за любимата си леля, затова не възрази.

Времето беше слънчево и горещо, но в такъв ранен час една разходка от Субура до Квиринал не беше неприятна. Излязоха на Вик ад Малум Пуникум — улицата, която водеше към храма на Квирин на Алта Семита. Там, в уютното светилище на Квирин растеше известната финикийска ябълка, засадена от Сципион Африкански след победата му над Картаген. До нея се извисяваха и две вековни миртови дървета: едното символ на патрициите, другото — на плебеите. Но след Съюзническата война патрицианското дърво бе започнало да съхне и вече само плебейското цъфтеше. Говореше се, че това предсказва близкия край на патрицианското съсловие, затова Цезар не се радваше при тъжната гледка на изсъхващото дърво. Защо никой не се беше сетил да засади ново патрицианско дърво?

Стоте таланта, които Сула бе позволил на Юлия да запази от състоянието на покойния си съпруг, й бяха осигурили удобно жилище на една алея, свързваща Алта Семита със Сервиевата стена. Къщата беше достатъчно просторна. При това беше наскоро строена; Юлия разполагаше с достатъчно доходи, за да храни прислугата си и да си осигурява всички необходими удобства. Можеше дори да се грижи за снаха си Муция Терция. Малка утеха за Цезар и Аврелия, които искрено скърбяха за преживените от нея трагедии.

Юлия наближаваше петдесетте, но годините с нищо не я бяха променили. Откакто се беше преместила на Квиринала, тя бе престанала да седи по цял ден пред стана и вретеното, ами се занимаваше с добри дела. Макар че кварталът не беше бедняшки, а и не беше пренаселен, за разлика от много други, Юлия все намираше някое нещастно семейство, което се нуждаеше от помощ — дали защото главата на семейството прекаляваше с виното, или защото някой беше болен. Ако Юлия беше самонадеяна и нетактична като много свои посестрими, може би съседите й щяха да я отбягват, но тя знаеше как да се държи с хората; така че, ако възникнеше проблем, цял Квиринал знаеше кой може да го разреши.

Този ден обаче не се очакваха добри дела. Юлия и Муция Терция чакаха с напрежение някакво събитие.

— Получих писмо от Сула — обясни Муция Терция. — Съобщава ми, че трябва да се омъжа повторно.

— Но това противоречи на неговия собствен закон. Нали вдовиците на проскрибираните не могат да се омъжват повторно! — възмути се Аврелия.

— Когато човек прокарва законите си, майко, не му е трудно сам да ги нарушава — възрази Цезар. — Измисля се благоприличен повод и се въвежда изключение, това е.

— И за кого трябва да се омъжиш? — попита Аврелия.

— Точно това е въпросът — свъси се Юлия. — Още не е казал на бедното момиче. От писмото му дори не се разбира дали има предвид конкретен човек, или иска от Муция сама да си търси годеник.

— Може ли да видя? — протегна ръка към писмото Цезар. Прочете за секунди съобщението и върна свитъка на Муция. — С нищо не издава истинските си намерения, нали. Просто ти заповядва пак да се омъжиш.

— Но аз не искам да се омъжвам!

Настъпи мълчание, което Цезар наруши:

— Пиши на Сула и му го кажи направо. Бъди любезна, но твърда. И виж как ще реагира. Така ще разбереш повече.

Муция потръпна от страх.

— Не мога да го направя.

— Можеш и добре го знаеш. Сула уважава хората, които му се противопоставят.

— Мъжете, може би, но не и вдовицата на един Гай Марий.

— Какво искате от мен да направя? — обърна се Цезар към леля си Юлия.

— Нямам представа — призна тя. — Просто ти си единственият мъж в семейството, затова реших да те уведомя.

— Ти наистина ли не искаш да се омъжваш? — попита той Муция.

— Повярвай ми, Цезаре, не искам.

— Тогава аз като глава на семейството ще пиша на Сула.

В този момент старият иконом Строфант нахълта в стаята.

— Господарке, имаш гостенин — съобщи той на Юлия.

— Кажи му, че не съм добре.

— Той изрично настоя да се срещне с господарката Муция.

— И кой е той? — попита Цезар.

— Гней Помпей Велики.

Младежът сведе тъжно очи.

— Годеникът, предполагам!

— Но аз никога през живота си не съм се срещала с Помпей! — уплаши се Муция Терция.

— И аз не съм — утеши я Цезар. Юлия се обърна пак към него.

— Какво ще правим?

— О, ще се запознаем, лельо Юлия. — Той кимна на стареца. — Покани го.

Икономът се върна в атрия, където лъхащият на розово масло посетител нетърпеливо чакаше.

— Последвай ме, Гней Помпей — подкани го с хрипливия си глас Строфант.

Откакто бе минала сватбата на Сула, Помпей бе стоял като на тръни да научи коя ли е мистериозната булка, която диктаторът му е намерил. Когато се разбра, че Сула се е завърнал от морския бряг, той очакваше да бъде веднага привикан в дома му. Но никой не се обади. Най-накрая нетърпеливият младеж сам отиде да навести Сула и да разбере какво е решил.

— По кой въпрос? — попита Сула най-невинно.

— Много добре знаеш! — изнервяше се Помпей. — Каза ми, че имаш предвид някоя нова булка за мен!

— Обещах, наистина обещах! — смееше се старецът. — Леле-леле, що за нетърпеливци са тия младежи!