служители, които напомняха на другите служители имената на гражданите), както и всички останали държавни; служители, които не изпълняваха конкретни функции и бяха наричани с общия термин „апаритори“. За в бъдеще никой държавен служител от изброените категории нямаше да знае предварително под чие началство ще служи при назначаването на новите магистрати; а и никой магистрат нямаше повече право поименно да си избира служители. Жребият се теглеше три години предварително и никоя група от служители нямаше да работи повече от въпросните три години за една и съща магистратура.
Сула измисли и нов начин да дразни сенаторите, като допълнение към вече издадената забрана да се вдига шум в залата и пренареждането на списъка за изказване. Според новия закон, който той записа на таблиците, сериозно се застрашаваха доходите на изпадащите в нужда сенатори, понеже се ограничаваха сумите, които делегации от провинциите можеха да похарчат, докато поднасят хвалебствия към бившите си управители в Рим: другояче казано, подобни делегации от провинцията нямаха повече възможност да използват случая, за да подкупват обеднели сенатори.
Сула беше прокарал пълна законодателна програма, която покриваше всички аспекти на римския публичен живот, а дори и много въпроси, които доскоро се смятаха за спадащи изключително към частната сфера. Всеки знаеше точните рамки на личното си състояние: колко има право да харчи, колко има право да получава от собствеността си, колко трябва да даде на хазната, за кого може да се ожени, от какъв съд може да бъде съден и за какво. И цялата тази огромна дейност беше плод, както изглеждаше, на един- единствен човек. Конническото съсловие беше отстранено от властта, затова пък героите от войните се радваха на немислими доскоро почести. Плебейското събрание и народните трибуни отстъпваха, но Сенатът настъпваше. Онези, които бяха близки с проскрибираните, бяха подложени на административен натиск, но хора като Помпей Велики се издигаха. Адвокатите, които досега се бяха справяли блестящо пред народното събрание (като Квинт Хортензий), трябваше да преотстъпят лаврите си на колегите, които по-добре се изявяваха в класическите съдилища (като Цицерон).
— Нищо чудно цял Рим да недоволства, но досега не съм чул нито един глас да се възпротиви — разсъждаваше новият консул Апий Клавдий Пулхер, докато двамата с колегата му Публий Сервилий Вация чакаха тържественото новогодишно заседание на Сената.
— Просто законите на Сула са в огромната си част практични и благоразумни. Той се оказа същинско чудо! — отговори Вация.
Апий Клавдий кимна в съгласие. Вация знаеше истинската причина за подобна апатия: колегата му не беше добре със здравето след завръщането си от безплодната обсада на Нола, която ръководеше вече десета година. Клавдий Пулхер беше на всичко отгоре вдовец с шест деца на главата, които всички се славеха като твърде невъзпитани, склонни да разрешават личните си проблеми в смъртоносни побоища из улиците на града.
Вация изпитваше известно съчувствие към него, затова го потупа по рамото.
— Хайде, Апий Клавдий, погледни с по-голяма увереност в бъдещето! Знам, че пътят беше дълъг и труден, но ти вече достигна върха!
— Няма да съм го достигнал, преди да възстановя отнетите богатства на семейството — възрази мрачно Клавдий Пулхер. — Тази гад Филип ми отне всичко и го предаде на Цина и Карбон… А Сула още нищо не ми е върнал.
— Трябваше да му напомниш. Знаеш, че е затрупан с работа. Защо не участва в търговете с имотите на проскрибираните?
— Ако си спомняш, стоях пред Нола.
— Догодина ще те пратят да управляваш някоя провинция, така ще си върнеш всичко изгубено.
— Ако здравето ми позволи.
— О, Апий Клавдий! Стига толкова мрачни мисли! Ще оцелееш!
— Не мога да съм сигурен — отговори той. — Като си знам късмета, сигурно ще ме пратят в Далечна Испания да сменя Пий.
— Няма, няма, обещавам ти — увери го Вация. — Ако не смееш сам да се обърнеш към Луций Корнелий,
— Не знаех, че има и богати гърци — призна си Апий Клавдий.
— Навсякъде има богати хора, дори в най-бедните страни. Има хора, които са способни да трупат пари, където и да живеят. Дори гърците, въпреки политическия си идеализъм, не успяха да премахнат богаташите от родината си. Богаташът би си проправил път навсякъде, дори в републиката на Платон!
— Имаш предвид хора като Крас.
— Чудесен пример! Всеки друг на негово място би се скрил в миша дупка след онзи конфликт със Сула, но не и нашият Крас!
Намираха се в Курия Хостилия, където по изключение Сенатът щеше да проведе първото си заседание за годината. Обикновено новогодишното заседание се свикваше в храма на Юпитер Оптимус Максимус, но той още не беше ремонтиран, а големият брой на сенаторите не позволяваше да се съберат в светилищата на Юпитер Статор или Кастор и Полукс. В крайна сметка след заседанието сенаторите трябваше да се излегнат удобно на кушетки, за да отпразнуват Новата година с обилен обяд…
— Шшт! — прекъсна колегата си Клавдий. — Сула ще говори.
— Е, назначени отци — започна своята поредна реч диктаторът в очевидно добро настроение, — в основни линии цялата работа вече е свършена. Както възнамерявах от самото начало, постарах се да вдигна Рим на крака и да прокарам нови закони, които да защитят старите традиции и обичаи. И успях. Но ще продължа да изпълнявам диктаторската длъжност до месец квинктил, когато ще проведа изборите за магистрати за следващата година. Това вече всички знаете. Надявам се обаче, не смятате, че човек, натоварен с толкова власт, ще се прояви като глупак, ако доброволно отстъпи управлението. Затова и ви напомням, че ще се откажа от диктатурата едва след изборите през квинктил. Това означава, че магистратите, които ще управляват следващата година, ще бъдат последните, които лично ще избера. За в бъдеще всички избори ще бъдат свободни и отворени за желаещите кандидати. Има мнозина, които бяха недоволни от правото на диктатора да назначава магистрати, допускайки до кандидатските списъци само толкова желаещи, колкото места има за попълване. Но както неведнъж съм повтарял, диктаторът има нужда да работи с хора, които са готови да му осигурят пълна подкрепа. На гласоподавателите не може да се разчита непременно да изберат най-достойните, не е сигурно дори дали ще уважат онези, които по традиция отговарят на условията и са доказали с опита и личните си добродетели, че заслужават висши магистратури. Затова в качеството си на диктатор се постарах начело на държавното управление да застават хора, които едновременно се ползват с моето доверие и са доказали, че висшите длъжности им се полагат по право и по чест. Като например моя скъп приятел върховния понтифекс Квинт Цецилий Метел Пий: той продължава да оправдава моето доверие и да се ползва с благоволението ми, затова сега с на път за Далечна Испания, където ще се разправи с изменника на родината Квинт Серторий.
— Като че ли повтаря едно и също — прецени с критичен тон Катул.
— Защото няма какво да каже — отговори му Хортензий.
— Освен че
— И аз започвам вече да го вярвам.
Но още същото това новогодишно празненство, което започваше толкова обещаващо, щеше да завърши с пристигането на лоши новини от Александрия.
Часът на Птолемей Александър Млади беше ударил й началото на току-що изминалата година — втората от властването на Сула. От Александрия бе дошла вестта, че цар Птолемей Сотер Нахутеното зърно умрял, с което владенията му преминали в ръцете на дъщеря му Вереника. Макар че по наследство короната й принадлежала, според египетските закони тя нямала право да управлява сама. Затова делегацията от Александрия съвсем почтително се бе допитала до Луций Корнелий Сула, дали не би бил така добър да дари Египет с достоен владетел в лицето на Птолемей Александър Млади?
— А какво ще стане, ако ви откажа? — беше попитал той.
— Тогава Египет ще стане владение на царете Митридат и Тигран — беше му отговорил водачът на
