Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

— И ще ми кажеш ли най-сетне, злоради мъчителю?

— Сдържай си приказките, Велики! Не смей да наричаш така диктатора!

— Коя е тя?

Сула се предаде.

— Вдовицата на Марий Младши, Муция Терция. Дъщеря на Сцевола Понтифекс Максимус и на Лициния, сестрата на Крас Оратор. Кръвта във вените й е наследство много повече на Муциите, защото двамата й дядовци всъщност са били кръвни братя, но единият бил осиновен от фамилията на Лициний Красите. Разбира се, Муция е близка роднина на Сцевола Авгур и неговите две дъщери — Муция Прима и Муция Секунда, откъдето и прякорът й Муция Терция, нищо че между нея и лелите й има петдесет години разлика. Разбира се, майката на Муция Терция е още жива. Сцевола се разведе приживе с нея заради изневярата й с Метел Непот, за когото тя по-късно се омъжи. Така че Муция Терция си има двама природени братя — Непот Младши и Целер. Тя има изключителни роднински връзки, Велики, не мислиш ли? Твърде прекрасни роднински връзки, за да я обречем на вечно вдовство заради проскрибирания й съпруг! Моят мил приятел Прасчо, който й се пада нещо като братовчед, отдавна повдига въпроса пред мен. — Той се облегна назад. — Е, Велики, устройва ли те?

— Дали ме устройва? — зяпна го Помпей. — Разбира се!

— Чудесно тогава. — Купищата книжа на писалището сякаш насила привличаха вниманието му; Сула сведе глава, за да прочете някои документи. След малко вдигна глава и учудено погледна младежа. — Писах й, че трябва да се омъжи повторно, затова, Помпей, няма никакви пречки. Сега би ли ме оставил да работя? Само не забравяй да ме поканиш на сватбата си.

Помпей хукна към къщи, за да се изкъпе и преоблече, докато робите тичаха из града, за да научат къде пребивава въпросната Муция Терция. Облякъл ослепително бяла тога, младежът заприпка като младо жребче към дома на Юлия, оставайки след себе си аромат на розово масло. Дъщеря на Сцевола! Племенница на Крас Оратор! Роднина на най-знатните сред Цецилий Метелите! Това означаващи, че ще му роди синове, които ще имат роднински връзки с всички управляващи фамилии едновременно! О, изобщо не го тревожеше това, че Муция е вдовица на младия Марий! Не го интересуваше, дори да беше грозна като някоя сибилянка!

Грозна ли? Тя направо беше красива. Червенокоса, със зелени очи, които се открояваха върху гладката й бяла кожа. И какви очи само! Помпей никога не беше виждал като нейните! Той усети, че се влюбва до уши, без дори да са си разменили и една приказка.

Ето защо почти не забеляза останалите в стаята, дори и след като им беше представен. Веднага издърпа някакъв стол и седна до Муция Терция, за да я хвана за треперещата й ръка.

— Сула казва, че си щяла да се омъжиш за мен — усмихна й се Помпей.

— За пръв път чувам такова нещо — отговори Муция, която усещаше как антипатията й към натрапника започва да изчезва. Той като че ли наистина бе радостен да се запознае с нея, при това беше доста привлекателен.

— Ех, такъв си е Сула — въздъхна той, но не толкова заради Сула, колкото от приятни предчувствия. — Но ще трябва да признаеш, че винаги знае как да помогне на всички край себе си.

— Естествено, че ти така ще мислиш — сряза го Юлия.

— От какво се оплакваш? Не се показа толкова жесток към теб, колкото към останалите вдовици на проскрибирани — нетактично й напомни Помпей, който до такава степен беше увлечен от новата си любов, че не се слушаше какви ги говори.

Юлия искаше да му напомни, че Сула е отговорен за смъртта на единственото й дете, но навреме се усети и замълча; този глупав многознайко се славеше като едно от най-близките протежета на Сула.

А Цезар, който беше седнал в ъгъла, използваше възможността да разгледа Гней Помпей отблизо. От пръв поглед си личеше, че не е истински римлянин: чипият нос, широкото лице, трапчинката на брадичката — всичко това издаваше далечния му галски произход на чистокръвен пиценец. А по приказките му още по-добре се усещаше, че не е расъл в Рим: такива откровени изказвания прилягаха повече на селяците от дълбоката провинция. „Малкият Касапин“. Прилягаше му.

— Какво ти е мнението за него? — попита Аврелия сина си, докато двамата се бореха с обедната жега по пътя за дома.

— По-важно е да попитаме Муция какво мисли за него.

— О, тя го хареса, при това много. Във всеки случай много повече, отколкото харесваше навремето Марий.

— Нищо чудно, майко.

— Така е.

— Леля Юлия ще остане съвсем сама, ако и Муция си отиде.

— Да. Но така ще й остане още повече време за работа.

— Жалко, че няма внуци.

— За което вината е единствено на малкия Марий! — ядоса се Аврелия.

Вече бяха стигнали Вик Патриций, когато Цезар взе отново думата:

— Майко, трябва да се върна във Витиния.

— Във Витиния? Сине, не е много разумно!

— Знам, но съм дал дума на царя.

— Сула не беше ли разпоредил, че всеки сенатор трябва да иска разрешение, преди да напусне Италия?

— Така е.

— Толкова по-добре — зарадва се майка му. — Ако сам се обърнеш с подобна молба към Сената, никой няма да те заподозре, че наистина ще рискуваш да отидеш при Никомед. Този път, освен Бургунд ще вземеш и Евтих.

— Евтих? — Синът й я погледна учудено. — Но той е твой слуга! Няма да се справиш без него. Пък и защо ми е?

— Ще се справя и без него. Той е от Витиния, сине. Ще обясниш, че робът ти, който е вече свободен човек, но все още работи за теб, има да наглежда някакви свои дела във Витиния, и ти като истински патрон ще заминеш да му помагаш.

Цезар прихна.

— Сула е съвършено прав! Трябвало е да се родиш мъж. Типичен римлянин! И си толкова находчива. Вместо да ги лъжа, че отивам в Гърция, а те да научат от клюките, че съм се отбил във Витиния, направо да им заявя, че заминавам за Никомидия. Вече съм установил за себе си, че лъжите рано или късно се разкриват. — Но изведнъж му мина друга мисъл. — Не мислиш ли, че Помпей беше доста нетактичен? Идеше ми да го ударя след онова, което каза на бедната леля Юлия! Какъв простак…

— При това не се вълнува как изглежда в очите на другите — съгласи се Аврелия.

— Радвам се, че имах случай да го опозная — каза Цезар. — Той ми доказа, че петното, което получих, може да е и за добро.

— Какво имаш предвид?

— Досега не се е намерил случай, когато Помпей да бъде поставен на мястото му. Той се смята за неуязвим, но има една малка подробност, която ще му докаже противното. Обстоятелствата така се наредиха около него, че той е придобил самочувствие, каквото никой друг не притежава. Каквото е поискал досега, било му е давано. Дори съпруга, каквато далеч не заслужава. Затова Помпей вече е свикнал да мисли, че цял живот ще бъде все така. Но, разбира се, греши. Един ден всичко ще се обърне срещу него. И той няма да понесе подобен урок. Докато аз поне си научих урока и ще бъда по-внимателен.

— Мислиш ли наистина, че Помпей не заслужава Муция?

— Нима ти не си това мнение? — учуди се Цезар.

— Не, не съм. Това, че е от знатно потекло, няма никакво значение. Вече е била омъжена за младия Марий, при това баща й съвсем съзнателно я е дал за снаха на едно абсолютно нищожество, каквото беше Гай Марий. Сула никога няма да забрави подобна подробност. И никога няма да я прости. Той е заслепил лековерния младеж с благородния произход на Муция, но е пропуснал да му обясни истинските причини да му предложи точно нея.

— Хитрец!