Същата пролет Нола капитулира. В продължение на близо дванайсет години този горд град в Кампания, както винаги под силно самнитско влияние, се бе съпротивлявал на Рим и на Сула, без да се плаши от обсадите, които най-често организираше действащият консул Апий Клавдий Пулхер. Затова беше съвсем логично Сула да заръча на Клавдий лично да приеме капитулацията, още по-логично бе Апий Клавдий да се радва, когато изброяваше на градските управници изключително тежките условия, наложени от диктатора. Подобно на Капуа, Фезула и Волатера, Нола нямаше да запази никаква власт над крайградските територии: всички земи, които досега бяха принадлежали на града, отиваха за Рим. Жителите на Нола нямаше да получат римско гражданство, а административната власт се предаваше на диктаторския племенник Публий Сула. Последното само по себе си беше страшно наказание, като се имаше предвид горчивият опит от близкото минало: същият този Публий Сула предната година беше назначен да реши съдебните спорове между различните клонове на Помпеевия род и се справи с такава забележителна акуратност, че проблемът се заплете окончателно.
Но Сула възприе падането на Нола като знак. Можеше да се оттегли от властта със самочувствието, че късметът никога не го е напуснал — от деня, когато спечели своя венец от трева под стените на Нола, до слизането си от политическата сцена, когато Нола се предаваше. Месеците май и юни изминаха в постоянно прехвърляне на мебели и вещи към Мизен, докато специално назначени строители ремонтираха и пренареждаха вилата: малък театър, очарователен парк със сенчести дъбрави, водни каскади и множество фонтани, огромен дълбок басейн, няколко допълнителни помещения, по всяка вероятност за очакваните пиршества и други веселби. Към всичко това се добавяха и шестте жилища за гости, които цял Мизен обсъждаше: кого смяташе Сула да забавлява след оттеглянето си? Да не би да очакваше царя на партите?
Най-накрая дойде и месец квинктил с последните избори, проведени от диктатора Сула. За голяма мъка на Катул той беше избран втори консул.
В началото на месеца Валерия Месала и двамата близнаци на Сула и Далматика заминаха за Кампания: вилата беше готова да ги посрещне. Никой в Рим не очакваше изненади. Диктаторът щеше да си отиде, също както беше дошъл и както беше сломил всякаква опозиция, той и сега щеше да си спази обещанието, при това в атмосфера на всенародна почит и подкрепа сред целия Сенат. Рим щеше да се прости със своя пръв диктатор от сто и двайсет години насам, а и първия, който някога беше управлявал повече от шест месеца.
Аполоновите игри, организирани за пръв път векове по-рано от някой славен предшественик на Корнелий Сулите, минаха и заминаха, както и изборите. В деня след формалното провеждане на изборите за консули и претори народът се тълпеше на Форум Романум, за да види с очите си как Сула сам ще свали от плещите си тежкото бреме на властта. Предпочиташе да стори това пред целия народ, не в ограничения кръг на римските сенатори. Затова вместо в Курия Хостилия церемонията се проведе на рострата — един час след изгрев-слънце.
Сула се държа с достойнство и внушаваше както никога страхопочитание у околните. Най-напред освободи двайсет и четиримата ликтори, като им поднесе скъпи (поне според разбиранията на свидливия Сула) подаръци; след това се обърна с реч към тълпата и начело на всенародно шествие се запъти към Марсово поле, където подложи на гласуване официалното премахване на закона на Валерий Флак, който го назначаваше за римски диктатор. Сула отиде в народното събрание диктатор, но се прибра оттам като обикновен гражданин, лишен от империум и официална длъжност.
— Но бих желал някои от вас да дойдат да ме изпратят, когато замина от Рим — обърна се той към Вация, Клавдий Пулхер, Катул, Лепид, Цетег и Филип. — Бъдете на Капенската порта час след изгрев-слънце утре! На Капенската порта, повтарям! Искам да ме видите как се сбогувам завинаги с Рим.
Разбира се, всички му се подчиниха. Той можеше да е частно лице и официално да не притежава никакви правомощия, но след толкова време диктатура никой не си правеше илюзиите, че до смъртта си Сула ще бъде опасен за всички.
Затова онези, които бяха поканени, се отзоваха на уговорката. Само трите най-известни протежета на Сула отсъстваха: Лукул, Мамерк и Помпей. И тримата се намираха далеч от Рим. Лукул беше в разгара на подготовката за римските игри през септември, Мамерк си почиваше в Кума, а Помпей се беше скрил в родния Пицен, за да чака на спокойствие раждането на първото си дете. Когато по-късно научи за събитията край Капенската порта, той благодареше на съдбата, че е бил далече; но Лукул и Мамерк съжаляваха.
Пазарът от вътрешната страна на портата беше изпълнен с хора, които се занимаваха с всекидневните си дела продаваха, купуваха, пазаряха се, ходеха на училище, шляе се, задяваха се, хапваха си. Разбира се, групата сенатори техните официални тоги направи известно впечатление, всички страни се дочуха обичайните за подобни срещи ругатни по адрес на висшето общество и управляващите, но куриатните сенатори и преди бяха чували подобни обръщения, затова не им обърнаха внимание. Вместо това се наредиха до внушителната арка и зачака.
Скоро отнякъде се разнесе силна музика. Тълпата на пазара се раздвижи и се отдръпна в двете посоки, за да пропусне задаващото се откъм Палатина шествие. Най-отпред вървяха окичени с цветя и облечени в червени тоги проститутки. Всяка от тях дрънкаше с дайрета и бъркаше в гънките на тогата си, за да сипе розови цветчета по главите на зрителите. След проститутките идваха изроди и джуджета с гримирани лица или шапки — маски със звънчета по краищата. Джуджетата гротескно се поклащаха и се спъваха в дългите поли на шарените си наметала, които отдалеч напомняха на многоцветна дъга. По-нататък следваха музикантите, някои съвсем голи, опасани само с венци от цветя, други навлечени с кожи като мистични сатири, трети — в полумъжки, полуженски дрехи, все едно са евнуси. Между музикантите, заобиколено от танцуващи и кикотещи се деца, се клатушкаше пийнало магаре с позлатени копита, розов венец и огромна сламена шапка с две зеещи дупки, през които се подаваха клепналите му уши. На наметнатия му с пурпурен плат гръб седеше не по-малко пияният Луций Корнелий Сула, който в едната си ръка държеше златна чаша и разливаше червено вино в опитите си да отпие. Беше облечен в контешка пурпурна туника, извезана със злато, и се беше окичил с два венеца: един на врата и друг на челото. До магарето вървеше някакво, общо взето, красиво същество, което искаше да мине за жена, но очевидно беше мъж. Жената — мъж се радваше на гъсти, дълги, черни коси, които тук-таме бяха прошарени от сребрист кичур. Едрата й фигура изпълваше почти прозрачната женска роба от шафран. Жената — мъж държеше в ръце голям златен съд, от който наливаше вино в златната чаша на Сула.
По едно време Сула забеляза арката на портата и внезапно нареди всички да спрат, но сред музикантите, изродите и проститутките настъпи такъв смут, че те започнаха да се блъскат и препъват едни в други. Магарето залитна и е облегна на близката чешма; Сула понечи да цопне във водата, но жената — мъж със златната амфора го хвана и го издърпа на обратната страна. Диктаторът стъпи здраво на крака и се насочи към смаяните сенатори. Някъде по пътя обаче разголените прелести на пияните проститутки го разсеяха и той клекна, за да бръкне с пръст в женската гордост на една от тях. Вместо да се възмути, тя едва не изпадна в екстаз.
Докато музикантите и останалите изправят редиците и подновят песните и танците, Сула се изравни с двамата консули и все така прегърнал красивата жена — мъж, размаха златната си чаша за поздрав.
— Млъкнете! — изрева изведнъж той по адрес на свирачите и певиците. Те млъкнаха и настъпи дълбока тишина.
— Е, най-после! — възкликна Сула. — Първият ден на свободата!
Златната чаша започна да изписва кръгове из въздуха, докато начервената му уста се разкривяваше в огромна усмивка и разкриваше противните беззъби венци. Лицето му под абсурдната червено-оранжева перука беше боядисано с бял грим, за да не си личат жестоките червени белези от болестта. Но червилото се бе размазало на лицето му, сякаш имаше зееща рана, която несръчен лекар е успял да зашие с дебели червени конци. Сула беше пиян.
— В продължение на повече от трийсет години — започна той да обяснява на консулите — аз отричах себе си. Отрекох се от любовта и от удоволствията, най-напред заради собственото си име и амбициите си, а после, след като получих всичко — заради доброто на Рим. Но всичко вече свърши. Свърши веднъж и завинаги! Ето, връщам ви обратно Рим, връщам ви го, дебелоглави, тесногръди, тъпоумни и коравосърдечни нещастници! Ето ви свободни да изливате злобата си върху цялата страна, ето ви свободни да избирате, когото искате, да харчите държавните пари за глупости, да не мислите за утрешния ден и да се ръководите само от собствения си жалък интерес. В следващите трийсет години, чуйте ме какво предричам, в
