посланика — едно решение в техен ущърб щеше да лиши града от покой за месеци, може би години напред. Римляни и гърци щяха да живеят с постоянната мисъл за отмъщение; Клавдий Нерон не можеше да се съпротивлява на подобен натиск.
Междувременно Цезар се беше настанил в малка странноприемница до пристанището. Беше мръсна и пълна със съмнителни типове, но пък представляваше единственото заведение в града, склонно да го подслони — той беше един долен римлянин в очите на всички местни гърци. Ако не беше толкова студено, младежът спокойно би спал в полето, ако не държеше на своята независимост, би потропал на вратата на нечий римски дом. Но при подобна ситуация пристанищната кръчма си оставаше идеалното решение.
Още същия ден, докато двамата с Бургунд бяха излезли да се поразходят, Цезар чу градските глашатаи да съобщават за процеса срещу Филодам и Артемидор, който щял да се състои на следващия ден на градския пазар.
На сутринта Цезар не бързаше; искаше всички да се съберат на процеса, за да се появи последен. Появата му наистина бе посрещната с изненада — един римски благородник, сенатор и герой от войната, изведнъж се появява на сцената. Нещо повече — младежът дори не е в клиентни отношения с никого от присъстващите си съграждани. Никой не го познаваше по име, може би не се сещаха кой е заради липсата на лената и апекса — жреческите одежди, с които беше известен доскоро. Но младият римлянин носеше широка пурпурна ивица на туниката си, беше загърнат в снежнобяла тога, носеше кафяви кожени обувки като всеки римски сенатор. Към всичко това се добавяше венецът от дъбови листа на главата му, който изискваше по закон всички римляни да станат на крака и да аплодират непознатия.
— Аз съм Гай Юлий Цезар, племенник на диктатора Луций Корнелий Сула — представи се младежът на Клавдий Нерон и вдигна ръка за поздрав. — Минавах оттук и чух някаква врява! Казах си, че може би ще ви е нужен съдебен заседател.
Името му естествено говореше много — повече заради Фламинството, отколкото заради сражението при Митилена; никой от присъстващите не беше засякъл Лукул в Рим, та да знае с подробности как е протекла обсадата на Митилена. Предложението на Цезар да заеме място сред заседателите беше отклонено, но веднага му беше намерен стол. Непознатият не само беше герой, но и роднина на диктатора.
Даден беше ход на делото. Сред заседателите имаше предостатъчно римски граждани, тъй като и Клавдий Нерон и Долабела бяха довели голям брой държавни служители себе си, както и цяла кохорта римски войници от Пергам, все фимбриани, които веднага познаха младия Цезар и радостно се развикаха. Още една причина управителят да се отнесе толкова любезно с него.
Макар че Верес беше истинският обвинител, формално ролята се играеше от някакъв местен жител, римски гражданин. Обвинителят беше лихвар и имаше голяма нужда от ликторите на Клавдий Нерон, които му помагаха да си събира лихвите. Човекът си даваше сметка, че ако не се съгласи да чете обвинението, ликторите щяха да престанат да му помагат. Всички гърци в града се бяха скупчили край трибунала, хвърляха заканителни погледи, размахваха юмруци и не спираха да коментират чутото от трибуната. Но така и никой не бе намерил смелост да се застъпи официално за Филодам и Артемидор, които трябваше да се защитават сами, при това според не съвсем познатото им римско право.
Цезар мълчаливо разсъждаваше що за гавра с правосъдието е подобен процес: Клавдий Нерон, официалният председател на съда, дори не се опитваше да ръководи пледоариите, вместо това цялата инициатива беше у Верес и Рубрий, които бяха страна в делото; Долабела беше съдебен заседател и си позволяваше на глас да прави коментари в подкрепа на подчинените си, също както и Верес, съдебен заседател като него. Когато зрителите — гърци си дадоха сметка, че на обвиняемите дори няма да се предостави възможност да изложат своите показания, някои от тях започнаха да викат и да прекъсват римляните; но на площада стояха и чакаха петстотин въоръжени легионери, които винаги щяха да се справят с тълпата.
Решението на заседателите беше да няма решение; мнозинството поиска делото да се остави за преразглеждане — единственият начин заседателите да изразят несъгласие с манипулираното дело, без да се изложат открито на гнева на Верес.
Когато чу решението на съда, той изпадна в паника. Ако Филодам и Артемидор не бъдеха екзекутирани незабавно, те на свой ред биха могли да поведат дело срещу него в Рим, заедно с подкрепата на цял един град. Дори имаше възможност присъстващият на делото римски сенатор да свидетелства в тяхна полза: Верес бе останал с впечатление, че Гай Юлий Цезар не заема неговата страна. Младежът не се беше издал нито с дума, нито с жест, но това само по себе си намекваше, че не подкрепя обвинението. А този Цезар се оказваше роднина на диктатора Сула! Беше изключено при други обстоятелства и Клавдий Нерон да събере повече смелост — ако новото дело се гледа в Рим, пред римска публика. Стигнеше ли въпросът до Рим каквито и обвинения да повдигнеше Верес срещу управителя на Азия, в очите на съда те биха изглеждали като опит за дискредитиране на свидетел.
Че Клавдий Нерон разсъждаваше в подобна насока, си пролича, когато обяви, че пренасрочва делото за началото на лятото. Това означаваше по всяка вероятност, че друг ще бъде управител на провинцията, както и на Киликия. Въпреки убийството на римския ликтор Филодам и Артемидор можеха да се измъкнат на свобода. А веднъж свободни, можеха на свой ред да заминат за Рим, където да повдигнат обвинение срещу Гай Верес. Така поне личеше от речта на Филодам:
— Ние, социите, знаем, че живеем под закрилата и грижите на Рим, затова трябва да отговаряме пред управителя, пред неговите легати и пред всички римски служители. Чрез тях всички ние отговаряме пред римския народ и Сенат. Ако не желаем да се подчиним на римските власти, даваме си сметка, че ще се наложат репресии и мнозина от нас ще пострадат. Но какво да правим ние, които не се ползваме с римско гражданство, тогава, когато Рим позволява на някакви си помощници на провинциалните управители да преследват нашите деца с нечисти помисли, нещо повече — да ги отвличат пред погледа на родителите им? С моя син не сторихме нищо повече от това да защитим нашата сестра и дъщеря от поругаване! Никой не е искал да отнеме човешки живот, а и не беше гръцка ръката, която първа посегна. Аз бях изгорен с вряла вода в собствения си дом, докато се опитвах да попреча на приятелите на Гай Верес да отвлекат дъщеря ми, да я обрекат на позор и безчестие. Ако не бяха дошли синът ми и неговите приятели, дъщеря ми наистина щеше да бъде отведена и обезчестена. Гай Верес не се държа като цивилизован представител на цивилизован народ, напротив — прояви се като варварин.
Решението делото да се пренасрочи, взето от името на изцяло римски състав на съдебните заседатели, при това въпреки постоянните внушения от страна на Долабела и Верес обвиняемите да бъдат осъдени, вдъхна повече смелост у гръцките жители на Лампсак, които изпратиха Клавдий Нерон и целия съд с хули, подигравки и обидни жестове.
— Ще пренасрочиш делото за утре — поиска Верес от Клавдий Нерон.
— За лятото — отвърна му без желание да спори той.
— Не и ако държиш да станеш консул, приятелю — закани се виновникът. — Ще те катурна с най-голямо удоволствие, можеш да ми имаш вяра! Каквото съм казал на Долабела, отнася се и до теб. Или ще правиш каквото ти казвам, или ще си носиш последствията. Защото ако Филодам и Артемидор доживеят да започнат дело срещу мен, това ще означава, че аз вече съм започнал дела и срещу теб, и срещу Долабела, много, преди каквито и да е гърци да са дошли в Рим. Ще се погрижа и двамата да бъдете осъдени за незаконно събиране на данъци. Така че ще ви вържа ръцете да не можете да свидетелствате срещу мен.
Делото беше преразгледано още на следващия ден. Верес цяла нощ не мигна — трябваше или да подкупва подкупните, или да заплашва неподкупните; а през цялото време нещастният Долабела трябваше да му прави компания.
Тежките усилия, които двамата хвърлиха през нощта, дадоха резултат. С малко мнозинство съдебните заседатели признаха Филодам и Артемидор за виновни в убийството на римски ликтор. Клавдий Нерон нареди незабавното изпълнение на присъдата. Държани на разстояние от римската кохорта, жителите на Лампсак трябваше да гледат безпомощно как баща и син биват бити с камшик на голо. Когато отсякоха главата на стареца, той беше вече в безсъзнание, но Артемидор дори над дръвника продължаваше да ридае — не толкова заради себе си или заради стария си баща, колкото заради сестра си, която оставяха сама на този свят.
Щом всичко свърши, Цезар се шмугна сам в тълпата от гърци, които вече дори не се гневяха, ами безмълвно плачеха. Друг римлянин не се виждаше наоколо. Обградени от кохортата фимбриани, Клавдий
