бъде премахната само ако всички страни се обединят срещу злосторниците? Публий Сервилий Вация има нужда от достатъчно голям боен флот, за да го пръсне като огромна рибарска мрежа, от която нито една пиратска рибка да не може да се измъкне. Плячката ще бъде огромна, а Кипър ще може да си възстанови търговските контакти из цялото Средиземноморие. Както много добре знаете, именно памфилските и киликийските пирати откъснаха вашия остров от света.

— На Кипър не му е нужен достъп до средиземноморските пазари — възрази му един от александрийските управници на острова. — Всичко, което се произвежда тук, принадлежи на Египет, а ние не сме позволили на пиратите да овладеят морето между Кипър и Египет.

Цезар трябваше да се върнеш при регента Птолемей за повторна аудиенция. Този път се оказа с по- голям късмет, защото регентът беше в компанията на съпругата си Митридатида Ниса. Ако познаваше някой представител на Митридатовото семейство, Цезар щеше да се убеди колко прилича на своите роднини жената на Птолемей — с широки рамене, руси коси, златистозеленикави очи. Митридатида не беше красавица, но излъчваше неустоим чар, който дори Цезар трябваше да признае. Самата тя също не скри симпатиите си към младия римски посланик. Когато глупавият разговор с Птолемей свърши, принцесата хвана гостенина под ръка и го отведе на морския бряг, за да му покаже къде точно богиня Афродита се е родила от морската пяна.

— Тя ми се пада трийсет и девет пъти прабаба — похвали се Цезар. Беше се облакътил на мраморния парапет, който отделяше родното място на богинята от околния свят.

— За кого говориш? Не и за Афродита, надявам се.

— Напротив, точно за нея. Аз съм наследник на нейния син Еней.

— Наистина ли?

— Чистата истина, принцесо.

— Тогава ти принадлежиш на любовта — зарадва се дъщерята на Митридат и прокара дългия си пръст по почернялата от слънцето ръка на Цезар.

Цезар се изпълни с най-приятни усещания.

— Никога никой не ми го е казвал, принцесо, но изглежда напълно логично.

Той се усмихна и погледът му се насочи към блестящата линия на хоризонта.

— Разбира се, че принадлежиш на любовта. С такава прабаба!

Той се обърна към нея. Принцесата беше толкова висока, че очите й бяха на едно ниво с неговите.

— Забележително — рече тихо Цезар, — как морето се пени толкова много точно на това място… И никъде другаде. Колкото и да гледам, не виждам причина. — Посочи първо на север, сетне и на юг. — Виждаш ли? Извън ограденото място никъде няма пяна.

— Говори се, че самата богиня е пожелала пяната да стои само на това място.

— Значи мехурчетата са това, което тя е оставила от себе си. — Цезар свали тогата си и се наведе да развърже сенаторските си обуща. — Трябва да се изкъпя в тях, принцесо.

— Ако не беше неин праправнук, щях да те предупредя да не го правиш — каза му принцесата, без да сваля поглед от него.

— Защо? Да не би религията да го забранява?

— Не е забранено, но не е и мъдро. Прапрабаба ти убива всички неразумни плувци.

Цезар излезе жив и здрав от вълните, но я завари съблякла робата си. Беше го чакала. На ръката му беше останала пяна; Цезар се наведе, за да погали с нея гладката й гърда.

— Чувствам се изгорен от самата Венера — заключи той и легна при нея. Беше мокър и опиянен от допира си с вълшебната морска пяна. Венера не само го беше миропомазала, но дори му беше осигурила красива жена, която само чакаше да му достави удоволствие; дъщеря на могъщ цар, но родена само за него (както се увери, щом я облада). Любовта и усещането за власт се сливаха в неописуемо изживяване.

— Изгорена от Венера — каза на свой ред Митридатида и се изтегна блажено като огромна златиста котка. Богинята я беше дарила с един забележителен миг.

— Ти знаеш римското име на Афродита — чудеше се замаяният от толкова много щастие правнук на богинята.

— Всички знаят по малко за Рим.

Цезар й се беше наситил.

Той се изправи — нямаше навика да се излежава дълго, след като е правил любов.

— Е, Митридатида Ниса, ще използваш ли влиянието си, за да ми уредиш нужните кораби?

— Колко си хубав… — Принцесата се облегна на лакът. — Без никакви косми, като бог.

— Доколкото забелязвам, и ти си така.

— Всички жени в двореца се скубят, Цезаре.

— Но не и мъжете?

— Не! Тях ги боли.

Той се засмя. Навлече си туниката, завърза си обувките и се зае с трудната задача да се омотае в сенаторската си тога.

— Хайде, жено, ставай! — подкани я Цезар. — Имаме цяла ескадра да извоюваме, а и един космат съпруг да убеждаваме, че сме гледали пяната и нищо повече!

— О, него ли! — Тя започна да се облича. — Той не се вълнува какво сме правили двамата с теб. Няма как да не си забелязал, че бях девствена.

— Забелязах.

Очите й лукаво заблестяха.

— Смея да вярвам, че ако не бях в състояние да ти издействам корабите, нямаше дори да ме погледнеш.

— Отричам подобни обвинения — отвърна й той. — Веднъж ме обвиниха, че точно по този начин съм се сдобил с една друга ескадра, но това, което отговорих тогава, важи и до ден-днешен — по-скоро бих се пробол с меча си, отколкото да използвам женски номера. Но ти, красива, мила принцесо, се оказа истински дар от богинята. А това е различно.

— Не те ли обидих?

— Ни най-малко. Но това, че се сети да попиташ, доказва, че си интелигентно момиче. Дали си наследила тази си черта от баща си?

— Може би. Той е умен човек. Но в някои отношения е глупак.

— В какви отношения?

— Неспособен е да слуша съветите на другите. — Двамата се запътиха обратно към двореца. — Много се радвам, че дойде в Пафос, Цезаре. Беше ми омръзнало да съм девствена.

— Но ти наистина беше девица. Защо избра с мен?

— Защото си наследник на Афродита, следователно си нещо повече от обикновен смъртен. А аз съм царска дъщеря! Не мога да се отдам на първия срещнат, само на човек с царска кръв… Или с божествен произход.

— Чувствам се поласкан.

Преговорите за ескадрата продължиха известно време, срещу което Цезар нямаше нищо против. Всеки ден двамата с жената, от която Птолемей Кипърски не бе пожелал да се възползва, се разхождаха до родното място на Афродита, всеки ден Цезар се къпеше във водите, от които се раждаше божествената пяна, и изхвърляше своята човешка пяна в жената на Птолемей Кипърски, от която с радост се възползваше. Очевидно чиновниците — управници на Кипър таяха много по-голям респект към Митридатида Ниса, отколкото към съпруга й — може би защото войските на цар Тигран чакаха от другата страна на морето. Египет можеше да се намира достатъчно далеч от Сирия и да се чувства в безопасност, но на острова арменското присъствие се усещаше по-осезателно.

Цезар се раздели с Митридатида Ниса в най-приятелски отношения, дори със съжаление, което щеше дълго да го преследва. Освен че беше изпитвал огромна физическа наслада от връзките си с нея, той се възхищаваше на увереността и самочувствието й, радваше се на съзнанието й, че щом е царска дъщеря, значи не отстъпва по нищо на мъжете. Римлянинът не можеше да третира жена си като куче, разсъждаваше Цезар, но дори и в Рим жената не може да претендира за равни права с мъжете. Затова преди заминаването си от Пафос Цезар подари на своята неочаквана любовница амулет с изящно изображение на богинята. Камъкът беше толкова скъп, че Цезар едва не се разори, но не съжаляваше.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату