Митридатида беше познавач и веднага разбра стойността на подаръка. Това до такава степен я зарадва, че тя веднага писа на сестра си Клеопатра Трифена в Александрия:
„Предполагам, че никога повече няма да го видя. Той не е човекът, който ще отиде някъде или ще свърши нещо, без да има някаква нужда от това. А под нужда имам предвид това, което мъжете смятат за нужно и важно. Подобни мъжки причини той никога повече няма да преследва в Кипър. Между целите му и него самия никоя жена не може да застане.
Досега не бях срещала римлянин, но доколкото знам, в Александрия римляни има много, затова ти по- добре ги познаваш. Дали беше толкова различен, защото е римлянин, или той и за римлянин е уникален, може би ти ще ми кажеш. Макар че отсега очаквам какво ще ми отговориш.
Това, което най-много харесвах у него, беше непоклатимото спокойствие — спокойствие, което не се дължеше на пренебрежение или безразличие към околните. Той не отрече, че се е сдобил с моя помощ с корабите си. Много добре знам, че ме използва! И все пак има моменти, скъпа Трифена, когато една жена не се чувства обидена, задето са я използвали. Той не обикна толкова мен, колкото мисълта, че съм жена с потекло. А не мисля, че се е родила жената, която да устои на начина му да й се надсмива.
Авантюрата ни беше приятна. Ще ми липсва този проклетник! Но не се тревожи за мен, след като си замина, аз взех от онова лекарство. Да се бях омъжила за мъж, а не за мъжа си, може би нямаше да го сторя — кръвта в жилите на Цезар е по-аристократична от тази в жилите, на който и да е Птолемей. Но както стоят нещата при мен, за жалост деца никога няма да имам.
Съжалявам за трудностите, които ти изпитваш, съжалявам, че те пратиха да царуваш в една страна, която трудно би могла да разбереш. Да ти напомня, че за разлика от теб нито баща ни Митридат, нито чичо ни Тигран биха се разтревожили от подобни проблеми. За тях ние двете сме начинът да прокараме интересите им в Египет — и двете сме донякъде Птолемеи по кръв, бихме могли да предявим законни претенции към престола. Но това, за което никой не си даваше сметка, е огромният авторитет на египетските жреци и неоспоримата власт, която упражняват над народа — имам предвид старото население, не пришълците от Македония и Гърция. Сякаш има две страни с едно име — Египет на македонците по Делтата и край Александрия и Египет на египтяните нагоре по течението на Нил.
Аз мисля, скъпа Трифена, че трябва сама да влезеш в преговори с египетските жреци. Съпругът ти Авлет не е мъж да общува само с мъже като моя, затова спокойно можеш да имаш потомство. Ти трябва да родиш деца! Но според египетските закони това трябва да стане едва след официалното ти коронясване и миропомазване. А за целта египетските жреци трябва да дадат своето съгласие. Знам, че за пред римляните александрийци са твърдели, че сте коронясани и миропомазани — не им е било трудно, Марк Перперна и останалите римляни в делегацията не познават египетските закони. Но египетският народ знае, че не сте получили официално потвърждение на царската си власт. Авлет е глупав човек, липсва му и вродена интелигентност, и политическо мислене. Но ние двете с теб сме деца на бащи и боговете са ни дарили с повече.
Иди при жреците и започни да преговаряш. Ясно ми е, че няма да сполучиш в нищо — дори и с деца няма да се сдобиеш, — докато жреците не застанат на твоя страна. Авлет продължава да си мисли, че царят е по-важен от духовенството, че Александрия е достатъчно могъща, за да надвие над старото жречество. Но той греши. Може би ще е по-точно да кажа: Авлет си мисли, че е по-важно да бъде македонски цар, отколкото египетски фараон, че щом веднъж е станал цар, рано или късно ще го направят и фараон. От писмата ти разбирам, че ти не си се поддала на тази заблуда. Но това не е достатъчно. Трябва да влезеш в преговори. Жреците си дават сметка, че нашите съпрузи са последните представители на династията, че след хиляда години на кървави нашествия и чуждо управление противопоставянето на враждуващи, млади династии, пък макар и от египетско потекло, е по-голяма опасност от признаването за фараон на последния жив Птолемей. Затова предполагам, че това, което жреците целят, е да докажат своята обществена значимост, да убедят царя в нуждата да се съобразява с мнението им. Съобразявай се с мнението им, скъпа Трифена. Убеди и съпруга си да се съобразява с тях! В крайна сметка те пазят лабиринтите на египетската хазна, те контролират приходите от горните земи, те наблюдават народа. Това, че Нахутено зърно успя да превземе Тива преди седем години, няма никакво значение. Той беше коронясан и помазан, той беше египетски фараон. А и Тива не е целият Нил!
Междувременно продължавай да вземаш от лекарството и не се спречквай излишно нито с мъжа си, нито с жителите на Александрия. Докато те останат твои съюзници, имаш основа да поведеш преговори с жреците в Мемфис.“
В края на секстил Гай Юлий Цезар се завърна при Вация в Тарс. Носеше му писменото съгласие на съседните острови и по-големи пристанища да осигурят исканите кораби и екипажи за война срещу пиратите. Вация беше зарадван от изпълнението на мисията, най-вече от споразумението с Кипър. Но и той имаше две новини за младия легат — първата, че няма повече задачи за него за близкото бъдеще, и втората, че диктаторът Сула е умрял.
— Тогава, Публий Сервилий — каза Цезар, — с твое позволение бих желал да се върна у дома.
— Защо?
— По няколко причини — обясни веднага Цезар. — Първо, и това е най-важната причина — защото вече нямаш нужда от мен. Освен ако нямаш намерение да предприемеш сухопътни действия срещу цар Тигран в Малка Киликия и Кападокия?
— Нямам такива заповеди, Гай Юлий — отвърна му сдържано Вация. — Трябва да се заема с вътрешните проблеми на провинцията и отстраняването на пиратската заплаха. Кападокия и Източна Киликия ще почакат.
— Разбирам. Което потвърждава, че нямаш никакви задачи от военно естество за мен. Другите причини да искам да се прибера у дома са лични. Трябва да консумирам своя брак и да започна юридическа кариера. Годините, които прекарах като Фламен Диалис, ме лишиха от възможност да се хвърля в адвокатската практика. А аз имам сериозното намерение, когато ми дойде времето, да се кандидатирам за консул. Баща ми беше претор, чичо ми — консул, Луций Цезар, техният първи братовчед — консул. Юлиите отново излизаме на предно място на политическата сцена.
— Много добре, Гай Юлий — можеш да се върнеш в Рим — даде съгласието си Вация, който сам беше чакал близо десет години да получи каквото му се полагаше и проявяваше разбиране към подобни мотиви. — Ще се радвам да те препоръчам пред Сената и да отчета изпълнената мисия за участие във военна кампания.
Със смъртта на Сула се сложи край и на дружеските отношения между двамата консули Марк Емилий Лепид и Квинт Лутаций Катул. Двамата поначало трудно се разбираха, но трябваше да умре диктаторът, за да станат явни противоречията им. Катул предложи Сула да бъде погребан с държавни почести и за сметка на хазната, докато Лепид отказваше да разпореди разходи при условие, че покойникът беше достатъчно богат. В Сената се разигра истинско сражение, което спечели Катул. Сула беше погребан за сметка на хазната, която сам приживе бе сторил всичко по силите си да попълни.
Но Лепид не беше човек без поддръжници. Рим започна да посреща един след друг оцелелите от преследванията политически противници на диктатора. Марк Перперна Вейентон и Луций Цина Младши се показаха в родния си град скоро след погребението на Сула. По някакви неясни причини Перперна Вейентон бе успял да избегне официалното си проскрибиране, нищо че бе управлявал Сицилия при идването на Помпей. Може би пропускът се дължеше на деликатното му преотстъпване на провинцията в ръцете на младежа и на факта, че не беше толкова богат, че да представлява примамка за Хризогон. Младият Цина, разбира се, беше напълно разорен. Но сега, след смъртта на диктатора, двамата доскорошни изгнаници се превърнаха в ядрото на тайни съглашателства, чиято единствена цел бе да премахнат суланските закони. От самото начало Цина и Вейентон застанаха зад консула Лепид.
Лепид беше не само първи консул, но се ползваше и с авторитета на човек, който единствен е възразявал на Сула. При възникналата ситуация той реши, че е в достатъчно добри позиции, за да премахне
