Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

слоеве и са пълноправни членове на първа класа.

Луций Кота посочи бронзовите врати на Курия Хостилия.

— Това е моето разрешение на проблема, назначени отци! Съдебни заседатели, подбирани по равно от трите различни слоеве вътре в първата класа. Ако гласувате искания от мен сенат — консулт, ще обработя всичко това във формата на пълноценен законопроект и ще го предложа за ратификация в народното събрание.

Септември месец заседанията по право се ръководеха от Помпей, който стоеше на една стъпка по- напред от празния стол на колегата си Крас.

— Какво ще каже първият новоизбран консул? — попита Помпей Квинт Хортензий.

— Първият новоизбран консул може само да похвали Луций Кота за свършената работа — рече Хортензий. — Като бъдещ висш магистрат и като отдавнашен адвокат из римските съдилища мога само да приветствам подобно забележително решение на този отколешен проблем.

— Какво ще каже вторият новоизбран консул? — попита пак Помпей.

— Напълно съм съгласен с колегата си — отговори Метел Козленцето, който нямаше причина да се противи на подобни реформи, след като процесът срещу Гай Верес беше приключил, а самият Верес не беше в Рим.

Помпей даде думата на всички, които имаха право да говорят пред колегите си. Никой не се обяви против. Разбира се, намираха се и такива, които биха направили забележка заради самата забележка, но като се замислеха колко много работа снемат от собствените си плещи с новия закон, всички замлъкваха и оставяха Кота да си върши работата.

— Това е наистина прекрасно — радваше се Цицерон, докато двамата с Цезар излизаха от Курия Хостилия. — И ти, и аз сме хора, които обичаме да работим с почтени съдии. Колко хитро постъпи Луций Кота! За да се предреши един процес, сега трябва да се подкупят най-малко две трети от заседателите, не половината плюс един, както беше досега. Така излиза по-скъпо. Ако пък някой реши да купи само една трета от заседателите, то другите две трети ще гласуват обратно напук. Имам приятното предчувствие, скъпи Цезаре, че дори подкупването на заседатели да не изчезне веднъж завинаги като практика, то ще бъде силно ограничено. Трибуните ерарии ще гледат на оказаното им доверие като на голяма чест и ще се опитват да докажат, че заслужават да заемат своето място във властта. Да, наистина, Луций Кота постъпи много разумно!

Цезар с огромно удоволствие предаде на вуйчо си думите на Цицерон. Луций Кота беше дошъл на вечеря в дома му. Нито Аврелия, нито Цинила присъстваха. Цинила беше бременна в четвъртия месец и не се чувстваше добре, а Аврелия се грижеше за малката Юлия, която също боледуваше от нещо. Двамата мъже вечеряха сами и не съжаляваха за това.

— Признавам, че въпросът с подкупите наистина ме занимаваше — усмихна се Луций Кота, — но нямаше как открито да го засегна пред сената.

— Така е. И все пак повечето колеги се сетиха за какво става въпрос, а доколкото искаш мнението на Цицерон и на мен самия, това е голямото предимство на закона ти. От друга страна, Хортензий сигурно съжалява. Но като изключим проблема с подкупите, това, което е най-успешно в законопроекта ти, е, че се запазват постоянните съдилища на Сула. Мисля, че това е най-големият прогрес, който римското правораздаване някога е направило.

— О, много мило от твоя страна да ми го кажеш, Цезаре! — Луций Кота остави чашата с вино на масата и сбърчи вежди. — Ти си близък с Марк Крас, Цезаре, затова може да успокоиш страховете ми. В много отношения тази година беше чудесна — никакви войни, които да не можем да спечелим с лекота, хазната е облекчена от много тежести — състояние, напълно непознато през последните години, преброяване на всички римски граждани, каквото не беше правено отдавна, добра реколта и в Италия, и в провинциите, дори нещо като баланс между днешните и утрешните управляващи. Ако оставим настрана незаконното избиране на Великия за консул, тази година наистина беше добра. Докато идвах насам и вървях по улиците на Субура, останах с впечатлението, че обикновените римляни, онези, които рядко се възползват от правото си на глас, но гледат на Красовата акция с безплатното жито като на добре дошла помощ, са по-щастливи от когато и да е през последните двайсет-трийсет години. Съгласен съм, че не са те, които страдат най- много при гражданските конфликти, на форума не се режат техните глави и никой не конфискува тяхната собственост, но съм забелязал, че римското простолюдие е склонно да се поддаде на настроенията на висшето общество. Щом ние сме добре, и те са добре.

Луций Кота спря да си поеме дъх и отпи от виното.

— Мисля, че се сещам какво ще ми кажеш, вуйчо Луций, но продължавай все пак — подкани го Цезар.

— Това лято беше прекрасно, особено за бедните. Всякакви зрелища и забавления, достатъчно храна за всеки, празненство в деня на Херкулес, когато всички понесоха торбите с провизии за вкъщи. Какво ли друго нямаше: лов на лъвове, представления със слонове, надбягвания с колесници, всякакви фарсове и пантомими… И купища безплатно жито! Дори се проведе конен парад. Изборите минаха без всякакви усложнения. Най-накрая и един престъпен сенатор си получи заслуженото, а Хортензий получи публична плесница за безобразията си като адвокат. Помпей разчисти басейните в Тригарий, лятото ни пожали този път с обичайните епидемии. Дори престъпниците и мошениците бяха принудени да си вземат почивка! — Луций Кота се усмихна. — Заслужено или не, Цезаре, повечето хора отдават тази добра година на двамата консули. Народът гледа на тях като на герои от приказките, които знаят как да печелят популярност. Двамата с тебе, разбира се, знаем по-добре колко струват те. Но пък и не можем да отречем, че се справиха блестящо с работата си — не гласуваха излишни закони, само онзи, с който трябваше да отърват собствената си кожа. И все пак, все пак… Мълвата говори, Цезаре, че отношенията между Помпей и Крас далеч не били приятелски. Двамата не си говорели. Когато се налагало единият да се показва на публично място, другият задължително отсъствал. А мен това ме тревожи, защото имам причина да мисля, че слуховете са верни. И защото мисля, че ние от висшето общество дължим на обикновените хора поне една година без събития.

— Да, слуховете са верни — отговори Цезар.

— Защо?

— Най-вече защото Крас отне целия блясък на Помпеевата слава, а Помпей ненавижда други да го засенчват. Мислеше си, че с конния парад и игрите на победата ще се превърне във всеобщия любимец. Но изведнъж Крас подари три месеца безплатно жито на целия римски народ. И доказа на Помпей, че не е единственият богаташ в Италия, който може всичко да си позволи. Помпей му отмъсти, като го изхвърли от живота си, сложи край на всякакви лични и служебни отношения. Така например трябваше да съобщи на Крас, че за днес е свикано заседание, е, това всеки знае, че в първия ден на септември има заседание, но то се свиква от първия консул, а той е длъжен да уведоми колегата си.

— Мен поне ме уведоми — каза Луций Кота.

— Уведоми всички без Крас. А той изтълкува това като лична обида. Затова не пожела изобщо да се появи. Опитах се да го убедя, но не пожела да ме изслуша.

— Да му се не види! — ядоса се Луций Кота и удари с длан по кушетката. — Ако наистина се скарат, ще заличат цяла една уникална година в римската история!

— Не, няма — успокои го Цезар. — Няма да им позволя. Но дори да ги помиря на първо време, няма да е задълго. Затова смятам да изчакам края на годината, вуйчо, а и разчитам на Котите да ми помогнат. В края на годината ще ги принудим да постигнат някакво публично сдобряване, което да разплаче всички присъстващи. По този начин в последния ден от годината цял Рим ще пее от радост и благодарност… А Плавт ще ни завижда как сме успели да претворим живота в истински театър.

— Знаеш ли — замисли се Луций Кота и се надигна на кушетката. — Когато беше малко момче, Цезаре, бях те вписал в каталога на хората, които Архимед би нарекъл „източници на начален тласък“. Нали се сещаш, „Дайте ми опорна точка и ще повдигна земята!“ Наистина си те представях такъв, заради което съжалявах, когато Марий те направи фламен Диалис. Затова щом успя да се отървеш от фламинството, те върнах обратно в стария списък. Но нещата не се оказаха точно такива, каквито очаквах. Ти не си този, който даваш началния тласък, а този, който се грижи дали работи добре скрипецът. Още нямаш трийсет години, а вече те знаят кажи-речи всички — от сената до Субура. Но никой не те знае като човек, който