— Той ще се скара с мен, не знаеш как се чувства. Убиха няколко негови близки приятели…
— Прати отряд и го принуди да напусне операцията. — И тогава телефонът звънна с дълбок, неестествен тон. Филис стана от кушетката и отиде до трите апарата, бежов, червен и тъмносин.
— Дом Стивънс — каза тя, поемайки червения телефон, чиято лампичка светеше.
— Капитан Стивънс, моля.
— Може ли да попитам кой го търси? Капитанът е бил на крак седемдесет и два часа и наистина има нужда от почивка.
— Добре, предполагам, че няма значение по това време — каза младият глас по линията. — Аз към лейтенант Алън от морското разузнаване. Капитанът трябва да знае, че бившият капитан Хайторн беше прострелян пред един ресторант в Чесапийк Бийч, Мериленд. Доколкото можем да определим, раните вероятно не са опасни за живота му, но докато не пристигне линейката, не можем да сме сигурни. Що се отнася до жената от военновъздушните сили…
— Хенри!
25.
Хайторн и подпухналият от сълзи Пул седяха един срещу друг в коридора пред операционната на болницата, Тайръл на стол, лейтенантът на пейка, облегнат напред, подпрял глава на ръцете си. Бедрената рана на Хайторн изискваше изваждане на куршума и седем шева, които той едва изтрая да му направят, настоявайки да го занесат до чакалнята пред залата, в която майор Катерин Нелсън се бореше за живота си.
— Ако тя умре — каза Пул, нарушавайки тишината с напрегнатия си, едва доловим глас, — събличам тая проклета униформа и ако се наложи, ще прекарам останалата част от живота си в преследване на гадовете, които я убиха.
— Разбирам те, Джаксън — каза Тайръл, поглеждайки отчаяния лейтенант.
— Може би не ме разбираш, капитане. Един от тях можеш да бъдеш и ти.
— Мога да разбера дори това, макар че е пресилено!
— Пресилено! Ти, кучи сине! — Пул свали ръцете си и вдигна глава, впивайки поглед в Тай. — На моя език, който е дяволски по-висш от твоя, ти се опитваш да се оневиниш. Не си безгрешен, господин Хайторн. Ти дори не ни каза, на Кати и на мен, за какво е всичко това, докато не те принудих да го направиш на онзи гаден остров, след като Чарли беше убит.
— Щеше ли да има някаква разлика, след като Чарли вече беше убит?
— Откъде да знам? — възкликна лейтенантът. — Какво въобще бих могъл да знам? Просто разбирам, че не си бил откровен с нас.
— Бях откровен, колкото изобщо бих могъл да бъда, без ненужно да поставям в опасност живота ви чрез информация, която не трябваше да знаете.
— Това са разузнавачески дивотии!
— Така е, но някога аз бях разузнавач. Виждах как мъже и жени биваха убити, защото знаеха неща — дори само фрагменти от неща, които подписваха смъртните им присъди. Отдавна съм прекъснал, но тези хора все още не ми дават мира.
Вратата на операционната се отвори и оттам се появи доктор в бяла престилка, опръскана с кръв.
— Доста време бях вътре — каза той вяло. — Кой от вас е Пул?
— Аз — отговори Джаксън от пейката и дишането му се забави.
— Тя ми каза да ти предам да се успокоиш. Така каза.
— Как е тя?
— И до там ще стигна — хирургът се обърна към Тайръл. — Вие сте Хайторн, значи, другият пациент.
— Да.
— Тя иска да ви види…
— За какво, по дяволите? — Пул скочи на крака. — Ако тя ще вижда някого, това ще съм аз!
— Аз я оставих да избира, господин Пул. Дори изобщо не исках да го правя, но тя е една много упорита дама. Един посетител, за максимум две минути, желателно дори по-малко.
— Как е тя, докторе? — запита Тай, повтаряйки въпроса на Джаксън, но с тон, който изискваше отговор.
— Предполагам, че замествате семейството й?
— Предполагайте каквото искате — продължи Хайторн спокойно. — Докарани сме тук заедно и вие вероятно си давате сметка за загрижеността на правителството.
— Определено да. Двама пациенти, приети без регистрация, без полицейски доклади, всички въпроси отклонени, за да не научим нищо… и двамата пациенти са били простреляни. Неща твърде необикновени, но аз не мога да задавам въпроси на властите. Никога не съм говорил с толкова високопоставено лице в разузнавателната служба.
— Тогава отговорете на въпроса ми, моля.
— През следващите двайсет и четири часа ще стане известно.
— Известно какво? — избухна Пул. — Дали ще умре или няма да умре?
— Откровено, не мога да ви обещая, че тя няма да умре, но мисля, че сме отстранили тази възможност. Не съм сигурен обаче дали ще могат да се възстановят двигателните й способности…
Пул отново седна на пейката и зарови глава в ръцете си.
— Кати, о, Кати? — изхлипа той.
— За гръбнака ли става въпрос? — попита хладно Тайръл.
— Значи вие знаете за такива рани?
— Да кажем, че съм бил тук и преди. Нервните окончания след травма?
— Ако те откликнат — кимна хирургът, — тя ще започне да се възстановява след няколко дни. Ако не, какво мога да кажа?
— Казахте вече достатъчно, докторе. Може ли да я видя сега?
— Разбира се. Ето, нека ви помогна да станете. Разбирам, че и вие сте пострадал. — Хайторн стана на крака и с колеблива походка се насочи към вратата. — Патериците ви — каза хирургът и му ги подаде.
— Току-що ги отказах, докторе — отговори Тайръл. — Благодаря все пак.
Той беше придружен до стаята на Катерин от една сестра, която му каза любезно, но твърдо, че визитата му ще бъде кратка. Хайторн гледаше фигурата в леглото. Кичури от русата й коса се огряваха от меката светлина на лампата над нея. Тя чу стъпки и отвори очи, обръщайки глава. Когато видя Хайторн, направи жест с ръка да се приближи, посочвайки стола до нея. Той го направи, куцайки, и седна. Тогава бавно, колебливо ръцете им се приближиха и се сплетоха.
— Казаха ми, че си добре — каза Кати. Гласът й беше слаб, леката й усмивка — одобрителна.
— И ти ще бъдеш добре — каза Тай. — Дръж се.
— Хайде, Тай, можеше да измислиш и нещо по-умно.
— Опитвам се… Джаксън е малко потиснат, че не си питала за него.
— Аз го обичам много, но сега не е време за това брилянтно дете, не съм във форма. — Нелсън говореше задъхано, с усилие, но ясно, поклащайки глава, когато Хайторн вдигна лявата си ръка да я забави. — Не е ли това решението, което ние, офицерите, сме тренирани да вземаме? Мисля, че се опита да ми кажеш нещо такова, когато убиха Чарли.
— Може и да съм го казал, Кати, но аз не съм най-добрият учител. Като офицер се провалих в Амстердам, помниш ли?
— Но сега не, нали?
— Странно е ти да казваш това, но се надявам, че е така. Аз съм сърдит човек, Кати, толкова сърдит, колкото и в Амстердам… Защо го казваш?
— Премислих някои неща, Тай и ме е страх…
— Всички ни е страх — прекъсна я Тайръл нежно.
— Страх ме е за теб, за това, с което си се заел… Когато с Джаксън се върнахте от стария Сан Хуан, от Саймън, ти се беше променил. Не мога да определя как, нито съм сигурна, че искам да знам, но беше нещо
