бавно седна. — Звънях до Сейнт Томас от болницата снощи. — Тай вдигна телефона до леглото. — Ало, Марк, предполагах, че ще излезеш до брега по някое време.
— Преди около час, и е много мило от твоя страна да ме уведомиш, че още си жив — каза Марк Антъни Хайторн саркастично. — Още си жив, нали?
— Но накратко, братле, зает съм и не бъди любопитен, защото този телефон си има ограничения.
— Да, но не и за някои други…
— Какви други, не съм проверил съобщенията.
— Първото е от Б. Джоунс. Той се обади вчера в 4,12 следобед, остави номер в Мексико Сити и настоя да му се обадиш в следващите двайсет и четири часа.
— Дай ми го. — Братът продиктува номера и Хайторн го записа на едно меню. — А другият?
— Жена на име Доминик, която каза, че се обажда от Монте Карло. Според таймера разговорът е дошъл в 5,02 тази сутрин.
— Съобщението?
— Ще ти го пусна. Не е нещо, което един невинен по-малък брат би трябвало да повтаря на своя модел в живота… О, ти си истински островитянин, човече.
— Дай да го чуя, стой на линията и си задръж коментарите.
— Слушам, сър.
— Тайръл, скъпи мой, моя любов, Доминик е! Обаждам се от Л’Ермитаж в Монте Карло. Знам, че е късно, но съпругът ми е в казиното и аз имам чудесни новини. Справих се чудесно през тези няколко дни, но ми писна от всичко и ти толкова ми липсваш, а също така смятам, че е мой дълг да бъда с чичо през последните му дни. Представих последното обяснение на моя съпруг и няма да повярваш какво каза той! Той каза: „Върни се при твоя чичо, защото той има нужда от теб, както съм сигурен, че и ти имаш нужда от твоя любовник.“ Казвам ти, бях изумена. Попитах го дали е сърдит, а отговорът му беше невероятен. „Не, моя скъпа съпруго, защото си имам планове за следващите седмици. Напротив, дори съм много щастлив за теб.“… Не е ли чудесно — казах ти, че е мил, макар и да му липсват някои мъжки качества. Във всеки случай, сега карам към летището в Ница, за да хвана първия самолет. Утре ще бъда в Париж и ще ходя къде ли не, разбира се, защото има толкова неща, които трябва да бъдат свършени преди такава дълга ваканция. Но ако имаш нужда от мен, звънни в Париж. Ако не съм в къщи, говори само с Полин. Аз ще ти се обадя… Ох, мога да усетя ръцете ти около себе си, тялото ми, притиснато до твоето. Господи, приличам на влюбено малко момиче, а вече не съм толкова млада. Ще бъда на острова след ден-два, най-много три и ще ти се обадя веднага… Моя любов, скъпи мой.
Хайторн сподави първичния вик на ярост, който се надигна в гърлото му. Любовни думи, използвани толкова злокобно, за да поддържат един смъртоносен мит. Обаждането беше дошло само час след като тя се беше опитала да го убие!… Колко лесно беше да кажеш на един телефонен секретар, че си където ти хрумне? Спомени за игрите в Амстердам: придържай се към прикритието си на всяка цена, то може да бъде всичко, което ти е останало. Момиченцето-кръв играеше с фалшивите си карти, вярвайки, че той ще ги приеме на масата. Той щеше да я увери в това с обаждането си до Париж, до тайнствената Полин, като преди това предупреди Дьозием.
— Добре, Тай — прозвучаха думите на брат му по телефона. — Аз пренавих лентата и я пускам отново от последния пасаж. Не си ли щастлив, че не правя никакви коментари?
— Няма нужда от такива, Марк.
— Добре, но щом искаш да остана на линията…
— О, Исусе, съжалявам, братле — прекъсна го Хайторн. — Имам делови въпроси… Предполагам, че парите са пристигнали и ти търсиш чифт първокласни яхти.
— Хей, стига, Тай. Пристигнах в Ред Хук преди час. О, да, свързах се със Сирил в Шарлот Амали и той ми каза, че сме получили невероятен трансфер от Лондон. Искаше да изкопчи от мен някаква връзка с хората на Нориега.
— Може да го проследи, но ще се увери, че е чист като бельото на кралицата. Действай за яхтите.
— Без теб?
— Казах да се захващаш за работа, а не да ме уговаряш. Ако намериш нещо обещаващо, запази го с аванс.
— О, да, сега си спомням, аванс. Кога мислиш, че ще се върнеш?
— Няма да е много дълго — по един или друг начин.
— Какво искаш да кажеш с това по един или друг начин?
— Не мога да ти кажа. Ще ти звънна след ден-два.
— Тай…?
— Да?
— За бога, бъди внимателен, чу ли!
— Разбира се, братле. Знаеш моя девиз, мразя лекомислените хора.
— Ти го казваш.
Хайторн остави телефона и направи гримаса, облягайки се на ляво.
— Къде са бележките, които бяха в панталона ми? — попита той Пул.
— Ето ги — отговори Джаксън, отиде до бюрото и вдигна няколко листчета, сгънати заедно.
Хайторн взе листчетата, разгъна ги, извади едно и го изглади на леглото. После вдигна телефона, отново направи гримаса при стъпването, прочете номера на листчето и го набра.
— Секретар Палисър, моля — каза той любезно. — Обажда се Хайторн.
— Да, сър — каза секретарката. — Веднага ви свързвам.
— Благодаря.
— Капитане? — гласът на Палисър беше като самия него — авторитетен, без да е агресивен. — Какво научи, ако изобщо нещо си научил.
— Още едно убийство, а и аз за малко да стана жертва.
— Мили боже, добре ли си?
— Няколко шева, това е всичко. Попаднах право в центъра.
— Какво се случи?
— По-късно ще ви кажа, господин секретар. Има нещо друго. Познавате ли аналитик от ЦРУ на име О’Райън?
— Да, мисля, че да. Той беше старши помощник на директора при последния ни брифинг. Доколкото си спомням, той е стар кадър и е смятан за един от най-добрите.
— Не грешите. Той е мъртъв благодарение на Момиченцето-кръв.
— О, господи.
— Ако разбирам правилно, от него е изтичала разузнавателната информация към Баярат и хората й.
— Не си ли противоречиш? — прекъсна изненаданият, но мислещ Палисър. — Ако той е имал такава стойност за нея, за тях, защо ще го убива?
— Само предполагам. Може да е направил грешка, която да ни насочи към нея, или дори по-вероятно е да е изпълнил функцията си. Трябвало е да бъде елиминиран заради това, което е знаел.
— Което отново ни връща към тезата ти, че проникването на Бекаа във Вашингтон достига опасно високи места.
— Съзнателно или несъзнателно, господин секретар — прекъсна го Хайторн бързо. — Например вашата помощ за Ван Ностранд е била акт на състрадание, а не на обвързаност. Вие сте бил подведен.
— Толкова трудно е да се повярва…
— Освен това, ако смъртта на Хауърд Девънпорт е свързана с тях, а аз съм сигурен, че е, дори и най- запаленият борец срещу конспирацията не би го нарекъл приятел на Баярат.
— Небеса, никога!
— Но О’Райън беше…
— Защо си толкова категоричен?
— Тя беше на миля от мястото, където той е бил убит.
— Откъде знаеш това?
