— Какво правим ние сега, Тай? — попита Кати.
— Чакаме доклади от Кук и Ардисон. Ако става дума за това, което предполагам, ще летим за Пуерто Рико с военна охрана.
Последва почукване на вратата на вилата, ненужно, тъй като гласът, който прозвуча, беше на Роджър.
— Аз съм. Имам новини за теб, момчето ми.
— За бога, Родж, вратата не е заключена.
— Може би не искам да вляза вътре — каза Роджър, вмъквайки се с неохота.
Той прекоси стаята и стигна до Хайторн, подавайки му един вестник.
— Това е сутрешното издание на „Сан Хуан Стар“; получен е преди половин час. Гадна история, на трета страница, ето тук съм го прегънал за теб.
Двама мъртви мъже, захвърлени край скалите до замъка Моро. Сан Хуан, събота. Телата на двама мъже на средна възраст бяха открити рано сутринта, заклещени между скалите близо до брега откъм водохранилището.
Двамата бяха идентифицирани по паспортите им като Джефри Алън Кук, британски гражданин и Жак Рене Ардисон — французин. Причината за настъпването на смъртта им беше окачествена като „удавяне поради заклещване между скалите“. Властите предприемат разследване в Обединеното кралство и Франция.
Луксозният апартамент, разположен на последния етаж на една от високите сгради на Пето авеню в Манхатън, гледаше към озарения от светлини Сентрал Парк. В стаите беше също светло, но светлината, макар и предостатъчна, бе някак приглушена. Кристалните полилеи и свещниците с цветя, поставени зад стъклени паравани по покритите с дамаска маси, загатваха слабостта на домакина към екстравагантни и изискани удоволствия.
Сред гостите бе висшето общество на града — политици, агенти по недвижими имоти, банкери и изтъкнати журналисти от елитната преса, редом с няколко звезди от широкия екран и телевизията, които можеха да бъдат разпознати мигновено. Имаше и няколко не тъй известни на широката публика, но солидни, доказали себе си писатели. Те, всички до един, бяха издавали произведенията си в Италия.
Домакинът беше забележителен, амбициозен предприемач, чиито съмнителни манипулации на черния пазар по чудо бяха останали ненаказани, докато повечето от помощниците му отидоха в затвора. Но той полека-лека се освобождаваше от съмненията с цената на значителни суми и на представителни приеми като днешния, тъй че всички нужни хора бяха налице. Обект на вниманието беше един млад човек, чиито проучвания можеха да се окажат от голямо значение — той ги правеше по желание на невероятно богатия си баща, барона на Равело. Той би могъл да облекчи в голяма степен затрудненията на домакина.
Партито вървеше по мед и масло, barone-cadetto и неговата леля, контесата, приемаха оказваното внимание като щастливия син и облагодетелстваната сестра на царя в стария Петербург.
Скоро обаче удоволствието на Бая бе изместено от раздразнение. Една от младите телевизионни актриси говореше прекрасно италиански и обсеби Данте Паоло, въвличайки го в продължителен разговор. Това стана съвсем неусетно, още щом приключиха запознанствата и гостите се раздвижиха с коктейлите си. Едва ли чувство на ревност би разтревожило силната Баярат. Тя долови, че навлизат в опасна зона, и започна да нервничи. Прекалено изисканата млада жена можеше да се окаже съвсем не тъй наивна, както допускаше миловидното й изражение. Можеше съвсем лесно да се усъмни в „благородното възпитание“ на Николо. Опасността се пръсна като прекомерно натъпкана обвивка на колбас, когато Нико се обърна към Бая, водейки със себе си тъмнокосата актриса.
— Cara Zia89, новата ми приятелка знае перфектно италиански — съобщи възбудено той на родния си език.
— Досетих се — каза Баярат, отново на италиански, не особено въодушевена. — В Рим ли получихте образованието си, дете мое, или може би в Швейцария?
— Боже мой, контесо, какво говорите? След гимназията единствените ми учители бяха няколко специалисти театрали в актьорския клас, докато не започнах да се снимам в телевизията.
— Скъпа лельо, няма начин да не си я виждала на екрана. Самият аз съм я гледал! Филмът се нарича Vendette telle Selle90, всички го гледат! Тя играе симпатичното момиче, което се грижи за по-малките си брат и сестра, след като бандити убиват родителите им.
— Преводът на заглавието е твърде преиначен, Данте. „Селе търси отмъщение“ не звучи по съвсем същия начин. Но виж, какво значение има? Нали го гледат.
Баярат се обърна отново към актрисата, продължавайки подетата линия на разговора:
— Щом не сте учили след гимназията, къде сте овладели така прекрасно езика ни?
— Баща ми притежава италиански deli91 магазин в Бруклин. Там малко хора от местните над четирийсет години говорят английски.
— Баща й продава всички кашкавали и сирена от Портофино. О, бих искал да видя този Бруклин!
— Боя се, че няма да остане време за това, Данте. Утре сутринта, с първия полет, заминавам за Крайбрежието — каза актрисата.
— Мило дете — заговори бързо Бая на италиански. Студенината й изчезна, докато се усмихваше на актрисата. В главата на контесата се зараждаше нова идея.
— Мило дете, много ли е наложително да се върнете в…
— Крайбрежието, така казваме ние — продължи думите й младата жена. — Това означава Калифорния. След четири дни ще трябва да се появя отново на екрана. Нужни са ми поне два дни, за да се върна на брега и да помогна в домакинството. Голямата сестра на Селе трябва да поеме своя дял.
— Ако отложите пътуването с един ден, биха ви останали все пак два за вашето Крайбрежие, нали?
— Е, да, но защо?
— Моят племенник е запленен от вас.
— Чакайте, моля. Спрете, мадам — актрисата избухна на английски, очевидно силно засегната.
— Не, не ме разбрахте, извинете ме — прекъсна я Баярат, също на английски. — Вие ме разбрахте съвсем погрешно. Rispetto, rispetto totale.92 Винаги ще бъдем на публично място, аз бих ви придружавала навсякъде. Това е съвсем в реда на нещата. Просто всички тези бизнессрещи, с толкова много хора, уморяват бързо. Надявах се, че може би един свободен ден, прекаран в разглеждане на забележителностите, със събеседник на неговата възраст, който говори родния му език, би разтоварил психически младия ми племенник, който вероятно се отегчава до смърт от старата си леля.
— Ако вие сте стара, контесо — каза младата жена, облекчена и превключваща отново на италиански, — тогава аз сигурно ще трябва да се върна в първи клас.
— Значи ще останете с нас?
— О, добре… Защо не? — капитулира младата актриса, взирайки се в красивото лице на Николо. Чертите на лицето й се отпуснаха в мека усмивка.
— Тъй като можем да започнем много рано сутринта — каза Баярат, — ще имате ли нещо против да ви резервираме стая в нашия хотел след вечерята?
— Не познавате моя баща. Когато съм в Ню Йорк, спя у дома, контесо. Вуйчо Руджидо има такси и винаги ме изчаква, за да ме изпрати.
— Можем да ви гостуваме в Бруклин? — настоя Николо разпалено. — С лимузина сме.
— Тогава ще мога да ви покажа татковия магазин! Сирената, саламите, кашкавалите.
— С удоволствие, cara Zia?
— Вуйчо Руджидо може да ни придружи. Така няма да се ядоса.
— Баща ви ви покровителства, нали? — запита Баярат. — Разкажете ми нещо повече за това! От Лос Анжелис насам в апартамента ни всяка вечер идват неомъжени жени. Едната си тръгва и след 20 минути изниква друга!
— Баща й е същински италианец, верен на старите традиции.
— Анжело Капели, баща на Анжел Капел. Така го съкрати моят продуцент. Той казваше, че Анжелина Капели подхожда повече на Ню Джърси. Баща ми е най-строгият баща в Бруклин. Но ако му кажа, че водя
