изпитания и ако бъда приета, някой ще ме извести за това и ще стана един от вас.
— Не трябваше да отивам толкова далеч, contessa, но прецених, че ще ви е нужна извънредно голяма подкрепа.
— Никога не съм свързвала Скорпионите с padrone — каза Баярат.
— Истинските неща са невидими, нали? Padrone ни създаде, с моя помощ естествено. Що се отнася до изпитанията, това, което вие извършихте в Палм Бийч, лишава от смисъл каквото и да било тестуване. Беше нещо изключително, нещо забележително!
— Кои са Скорпионите. Можете ли да ми го кажете?
— Да, но само в общи линии. Нищо конкретно. На брой сме двайсет и пет души — това е лимитът ни. — Ван Ностранд отново се разсмя от сърце, виждайки, че Баярат се кани да каже нещо, след което продължи: — Ние имаме различни професии и нещата, с които се занимаваме, са подбрани много внимателно, за да извлечем колкото е възможно по-голяма изгода и да си осигурим максимална сигурност. При подбора аз вземам тези решения. Нашият padrone винаги е чувствал, че ако отмине макар и едничък ден, без да е спечелил поне един милион долара, този ден е загубен.
— Никога не съм познавала тази страна на моя единствен баща. Мога ли да се доверявам на всички Скорпиони?
— Те се ужасяват от такива неща и това, което ще ви кажа, е последното за днес: те просто изпълняват заповеди. Другата алтернатива е смърт.
— Знаете ли защо съм тук, сеньор Ван Ностранд?
— Никога не съм искал от нашия общ познат да ми обяснява. Имам връзка с най-висшите правителствени служители.
— И? — попита Бая, гледайки втренчено Ван Ностранд.
— Това е лудост — прошепна той. — Но аз разбирам защо padrone би го намерил освежаващо.
— А вие?
— Винаги съм му се възхищавал и съм бил предан единствено на него. Бях и съм нищо без padrone. Споменах това, нали?
— Той наистина ли беше всичко това, което говореха за него в Хавана?
— Той беше буен, свиреп, златокос Марс от Карибите, тъй млад и привлекателен. Ако Фидел беше подсигурил своите гении, вместо да ги отпъжда, Куба би била днес остров-рай, неизмеримо богата.
— А островът на padrone как беше открит?
— Откри го един мъж на име Хайторн, бивш офицер с голяма ерудиция, що се отнася до военноморските въпроси.
Лицето на Баярат загуби цвета си.
— Той ще умре — тихо каза тя.
Посещението в Бруклин беше поносимо за Бая само защото тя си беше изработила стратегия и вече действаше.
Анжело Капели и съпругата му Роса бяха тъй поразително красива двойка, та човек оставаше с впечатлението, че никаква друга любов не би родила такова прекрасно създание като младата актриса Анжел Капел. Родителите й бяха очаровани от младия barone-cadetto, който на свой ред беше завладян от магазина за деликатеси, уреден по старата традиция. Там ставаше все по-хубаво с всяка минута. За клиентите бяха поставени малки кръгли масички, за да дегустират стоката. Навсякъде можеха да се видят снимки на дъщерята — повечето от тях сцени от телевизионните сериали. Малкият брат на Анжела, шестнайсетгодишен юноша, беше по-нисък от Данте Паоло, но почти толкова красив. Те се сприятелиха доста бързо. Предложиха им различни сирена, кашкавал и салами. За гарнитура имаше студено пюре, поднесено с доматен сок, приготвен собственоръчно от Роса, придружен с няколко бутилки Chianti Classico. Масите бяха отрупани и виното завършваше картината.
— Виж, cara Zia, погледни! Нали ти казах! — извика Данте Паоло на италиански. — Това не е ли нещо по-истинско от пиршествата с ония нищожества, които си придават важност?
— Нашият домакин сигурно ни е обиден до смърт, скъпи племеннико.
— Защо? Кой беше следващият задник, който трябваше да оближа. Че те вече не останаха!
Гръмкият смях, който последва, беше прекъсван от време на време от шеговити забележки на Бая.
— Наистина, Данте, аз мисля, че си съвсем прав!
— Ти не си близал ничий задник — изрева Анжело Капели.
— Татко, моля те, твоят език…
— Аз те моля, дъще. Та той е младият барон на Равело. Както и да е — той го каза пръв.
— Прав е, Анжела — Анжел — аз го казах пръв.
— Какъв приятен млад човек — каза Роса. — Тъй естествен и тъй приземен.
— Защо да не бъда, сеньора Капели? — попита преливащият от въодушевление Николо. — Не съм поръчвал да ме раждат с титла. Просто съм се родил. Света Богородице, нима не е било така?
Отново последва експлозия от смях. Демократизирането на благородниците вече беше пълно. И точно тогава на вратата на заключения магазин се почука. Бая каза на италиански:
— Простете ми, familia Capelli, но моят племенник искаше тъй силно да има спомени от тази вечер, че ме помоли да уговоря по някое време да намине фотограф, за да ни направи няколко снимки. Ако ви е неприятно, мога веднага да го отпратя.
— Да ни е неприятно? — извика бащата. — Това е чест, която надминава всичките ни очаквания. Сине, покани човека. Бързо!
След като ангажира магазина за следващата сутрин, Баярат прекоси преддверието на хотела към телефонните кабини. Извади къс хартия от портмонето си и набра „Плаза“, търсейки апартамент 9В.
— Да? — обади се мъжки глас отсреща.
— Ван Ностранд, аз съм.
— Не се обаждаш от стаята си, нали?
— Би трябвало да се обидя от този въпрос, но… Във вестибюла съм.
— Дай ми номера, ще позвъня долу.
Бая го послуша. След няколко минути телефонът в кабината й иззвъня.
— Това беше ли необходимо? — попита тя, вдигайки слушалката още докато звънеше.
— Би трябвало да те санкционирам за този въпрос, но… — Ван Ностранд се усмихваше. — Да, беше. Аз съм известен съветник на Държавния департамент и има много хора, които живо се интересуват от личните ми контакти. Хотелските телефонни централи могат да бъдат подслушвани.
— Шпионаж?
— Рядко отвъд нашите брегове. В наше време това се случва по-често в самия Вашингтон. Казват му „подстригва-не на тревата“. Но стига, достатъчно говорихме за моите проверки срещу подслушването. Беше ли отворен пликът ми?
— Да. Разгледах го много внимателно под лупа на силна светлина.
— Добре. Излишно е повече да ти обяснявам. Обажданията трябва да стават от обществени места. Не е съвсем наложително, но е за предпочитане, особено когато се води повече от един разговор. Предпочетохме това пред някакъв условен език.
— Не е необходимо да ми го казваш — намеси се Баярат. — Каквото и да е. Щом имаш тесни връзки с, както каза, правителствени служители, знаеш ли къде е бившият офицер на име Хайторн в този момент?
— Бих предпочел да ми го оставиш. Доколкото разбрах твоите планове, появата му ще попречи на мисията ти, както и на твоите колеги.
— Той е твърде хитър за теб, старче.
— Говориш тъй, сякаш го познаваш.
— Познавам репутацията му. Той беше най-добрият в Амстердам… Той и жена му.
— Колко интересно. Случайно разбрах, че тази информация е излязла от досието му.
— Аз също имам свои източници, сеньор Ван Ностранд. — Дори padrone не знае, а и аз нямах възможност да му кажа.
