сподели чрез преводача си, че веднага щом се срещнали с Дел Роси, станали приятели. Роси му обещал да го научи да играе голф.
Мистър Дел Роси, напускайки този свят, се раздели завинаги със съпругата си Реби и двете си дъщери.
„ПРОГРЕСО РАВЕЛО“
Барон на средиземноморско пътешествие
Равело, 13 август — Карло Виторио Ди Равело — най-изисканият барон в страната, изтъквайки като причина наследственото крехко здраве на фамилията, изпраща на продължително пътуване по море младия си наследник Николо. Младият barone-cadetto ще пътува из Средиземноморието.
„Островите и великолепното ни море ще ме освежат, за да мога да се върна към отговорностите си“, каза той на прощално парти на пристанището в Неапол.
13.
Утринното оранжево слънце трептеше в синьо-зелените води. Птиците търсеха нещо за закуска, пищяха и грачеха по върховете на палмите, в надвисналия листак. Тайръл понечи да отвори очите си, по-скоро стреснат и неуверен, отколкото учуден, когато осъзна, че главата му докосва рамото на Кати, а спящото й лице е само на няколко инча разстояние от неговото. Той бавно се претърколи встрани, изправи се на четири крака и запремигва срещу брилянтно бистрата светлина, внезапно заслушан, сякаш дебнещ пращящите дървета в огъня. Отдясно Пул влачеше, куцукайки, изпотрошени клони и подхранваше пламъците. Извиващият се тъмен дим беше единствената сянка в безкрайното, ясно, безоблачно небе.
— Защо правиш това? — попита Хайторн и настойчиво повтори въпроса си, но сега шепнешком, тъй като лейтенантът допря показалец до устните си.
— Защо го правиш?
— Помислих си, че пилотът на самолета е разбрал погрешно някоя цифра от координатите. Поне да види огъня. За всеки случай.
— Ти се движиш…?
— Казах ти, че ми няма нищо, само две синини. Постоях половин час във водата да ги накисна и да ги раздвижа; сега е по-добре.
— Кога трябва да пристигне самолетът?
— Към шест, от времето зависи дали по-рано или по-късно — отговори Катерин Нелсън със затворени очи. — Можете да спрете да си шепнете, будна съм.
Пилотът се повдигна на лакти, издърпа ръкава на разкопчания си мокър екип и си погледна часовника.
— Боже мой, без петнайсет е!
— Е? — каза Пул. — Да не би да имаш среща?
— С роднина, Джаксън. Това момче трябва да ни отведе до пълзящите растения и да изпълни един акробатичен номер… Като сме заприказвали за това — вие, двамата джентълмени, бихте ли си спомнили за екипите си? Двама мъже по гащи, единият мокър, а край тях — самотна жена, офицер, на пустинен остров… Искам да се върна обратно в Патрик с неопетнена репутация.
— В Патрик ли? — запита Хайторн дрезгаво. — Кой е споменавал каквото и да било за базата на въздушните сили?
— Говорихме за това, Тай, и ако не си спомняш, никой няма да тръгне да те обвинява. Само преди три часа ти беше един от най-изтощените мъже, които съм виждала някога. Все още ти се полага поне седмица сън.
— Прав си, но всичко си спомням. На всяка цена ще се добера до Стивънс и ще се приземя в Горда. Вече съм равнодушен към заповедите.
— Не така — запротестира Пул, — не си прав, като говориш така. Няма сам да скачаш в Горда, и ние ще скачаме. Можеш да имаш една или шест причини, но и ние имаме. Нашата причина е страшно важна за Кати и за мен. Спомняш ли си името Чарли?
— Да — каза Тайръл, изучавайки лицето на лейтенанта, — ние ще скочим в Горда.
— Ето самолета! — извика Кати, скачайки на крака. — Трябва да побързаме!
— Повярвай ми — каза лейтенантът, — те ще те чакат и ако трябва да излежаваш тук доживотна присъда!
— Влизайте в екипите си — отсече майорът, избързвайки към укреплението в крайбрежните гори.
— Ашкелон — прошепна гласът в Лондон.
— Завинаги — отговори Бая. — Може би няма да успея да се свържа с теб в близките няколко дни. Отлитаме за Ню Йорк и нещата ще вървят много напрегнато.
— Няма значение. Ние се справяме прекрасно. Един от нашите току-що беше нает за охрана на Даунинг Стрийт.
— Но това е превъзходно.
— Нещо за теб, Бая?
— Все същото е. Орбитата се разширява, нещата се подреждат и избистрят. Отмъщението няма да ни избяга, приятелю.
— Никога не съм се съмнявал в това.
— Предай новините ми в Париж и Йерусалим. Кажи им да се придържат съвсем стриктно към графика. Възможно е да го задвижим неочаквано, по спешност.
— Говорих с Йерусалим тази сутрин. Главата ми е пламнала — кучият син е на границата на екстаза.
— Как така?
— Попаднал с група старши офицери от щаба на армията в ресторант в Тел Авив. Била пиянска нощ. Те страхотно харесали песните му. Поканен е на още няколко партита.
— Кажи му да бъде много внимателен. Документите му са фалшиви, както и униформата.
— Там няма друг, който умее да се прикрива тъй добре. Освен това разпозна трима от офицерите.
— Я виж ти, това е интересно — каза Бая и след известно мълчание добави: — Ако попадне в разузнаването, би станало интересно.
— Така мисли и Йерусалим.
— Но не и с цената на нашата операция, кажи му и това.
— Той и сам ще го разбере.
— Нещо ново в Париж?
— Ти нали знаеш, нашият агент там, хубавицата, спи с един депутат, близък приятел на президента. Тя е голяма лисичка. Много хитро момиченце.
— Би било по-добре, ако спеше с президента вместо с приятеля му.
— Може и да стане.
— Ашкелон — Бая даде знак за прекъсване на разговора.
— Завинаги — отговори й гласът от Лондон.
Вирджин Горда все още спеше, когато хидропланът на американските въздушни сили, допуснат от местната администрация, се плъзна по водата на разстояние две мили на юг от яхт-клуба.
Хайторн не беше поискал помощ, тъй като стандартното екипиране на хидроплана включваше надувни лодки, и сега искаше навлизането им в залива да бъде колкото е възможно по-спокойно.
Катерин Нелсън до него превключи радиотелефона си. Гласът й беше достатъчно силен, за да не го заглушат двигателите.
— Изтъкнати предводителю, само за минутка. Май сте пропуснали нещо.
— Какво? Приземихме се в Горда, какво друго?
— Може би дрехи? Оттук до нашите има две мили път. Не може да не направим впечатление с тези черни униформи. Ако си мислиш, че ще тръгна по улиците по сутиен и пликчета между две небръснати
