Хайторн погледна нагоре, над стената. Там седеше padrone, смеещ се истерично в инвалидната си количка, докато всичко, което го заобикаляше, се сгромолясваше над него. С последни усилия Тайръл обви дясната си ръка около гърдите на Пул и залагайки единствено на здравото си рамо, се хвърли срещу вдигнатите капаци и плътното стъкло на вратата. Мина през тях и заедно с Пул се блъсна в стеблото на една палма. Лейтенантът извика:
— Спри! Кракът ми! Не мога да се помръдна! Кракът ми е много зле.
— Той е много по-добре, отколкото си мислиш. Палмите са тръгнали да се връщат горе, струва ми се! — С тези думи Хайторн задържа Пул, провирайки се на зигзаг през листата и шумата, докато се добраха до сухата трева.
— Остави ме, за бога! Вече сме на твърда земя, а съм ранен наистина много зле!
— Аз ще ти кажа кога си ранен достатъчно зле — изкрещя Тайръл. Гласът му се носеше през огъня и разпалилите се пожари в някогашното имение. Критичният миг дойде само след трийсет секунди. Целият пръстен от палмови дървета експлодира със силата на двайсет тона динамит.
— Не мога да повярвам! — прошепна Пул, почти в кома, когато двамата лежаха проснати по очи един до друг в тъмното, грубо, обгоряло поле.
— Той вдигна във въздуха цялото това проклето нещо!
— Нямаше избор, лейтенанте — каза сурово Тайръл.
Пул, както винаги, не слушаше.
— За бога, Кати! — извика той. — Къде е Кати?
През полето, в далечината изплува фигурка с черен екип. Тя тичаше около извисяващите се пламъци и крещеше несвързано.
Хайторн скочи на крака и затича нататък, викайки с цяло гърло:
— Кати, тук сме. Всички сме о’кей.
В огромната светлина на огньовете майор Катерин Нелсън тичаше през тъмното обгорено поле към лейтенант Тайръл Хайторн.
Тя увисна на ръцете му:
— Слава богу, живи сте. Къде е Джаксън?
— Тук съм, Кати! — изкрещя Пул през сенките, които го обгръщаха. — Проклетият кучи син ме изтегли от тоя ад. Бях отписан.
— О, скъпи — проплака майорът с възможно най-женственият си глас, пусна командира, затича към лейтенанта и се просна на земята, прегръщайки го.
— Вярно е, че ми липсва нещо — каза тихичко Хайторн, кръстосвайки напред-назад край двете фигурки на земята.
12.
Унилият струнен квартет свиреше грациозно на балкона над външната тераса, от която се виждаше басейн с искрящо сини от подводните светлини води. Беше напълно подходящ мизансцен за тоя ранен час на вечерта в Златното крайбрежие на Палм Бийч. Три бара и маси, два пъти повече от обичайното, отрупани със закуски, бяха разположени по широкия терен с добре поддържана трева, осветена от фенерчета. Служители в жълти сака поднасяха вежливо храната и питиетата на блестящите в официалните си тоалети дами и господа от курортния елит. Атракцията на вечерта беше един висок, смутен, изключително красив млад човек, който носеше зелена наметка с качулка, вместо обичайния смокинг. Той не беше съвсем наясно с това, което се случваше, но усещаше, че е обграден с внимание, на каквото не се бе радвал никога в доковете на Портичи.
Следвайки предписания сценарий, в който неговата леля the contessa се явяваше като преводач, той се оставяше да бъде представян на групите гости от домакинята, която даваше това парти — дама с много бели зъби, твърде големи за устата й, със синкавобяла коса. Амая Баярат ги следваше, като не позволяваше разстоянието от няколко стъпки зад нейния „племенник“ да се увеличава.
— Този мъж, при който ни водят сега — ти видя името му в листата, — е сенатор, много влиятелен аристократ — прошепна тя, избързвайки напред, когато водачката им ги насочи към нисък пълничък човек. — Като се срещнем с него, говори каквото ти падне на италиански, и ако той ти заговори, се обърни към мен. Това е всичко.
— Добре, разбрах, сеньора.
Ентусиазираната домакиня пое в свои ръце представянето.
— Сенатор Несбит, баронът на Равело.
— Scusi, signora81 — прекъсна я Николо съвсем любезно — Il barone-cadetto di Ravello82.
— О, да, разбира се, извинете ме. Моят италиански е позагрубял.
— Ако въобще някога е бил блестящ, Силвия. — Сенаторът се усмихна добродушно на Николо и удостои контесата с малък поклон.
— За мен е удоволствие, млади човече — продължи той, здрависвайки се. — Вие все още не сте това, което е вашият баща, а аз не се доверявам на никого за по-дълъг период от време.
— Si? — отговори мошеникът, обръщайки се инстинктивно към Баярат, която преведе на италиански.
— Non, per centi anni, Senatore!83 — възкликна Николо.
— Той казва, че не се надява на стогодишно сътрудничество — обясни Баярат. — Той е изцяло подчинен на баща си.
— Това е приятна новина в наше време — поде Несбит с поглед, вдигнат до главата на мнимата контеса. — Може би вие бихте могли да попитате младия барон — простете ми, ако не произнасям вярно титлата му.
— Barone-cadetto — отвърна Баярат с усмивка. — Това означава просто следващият от рода. По- популярният термин е baronchino, но баща му е човек от старата генерация и вярва, че barone-cadetto е по-скромно, а и по-авторитетно в същото време. Данте Паоло просто изясни титлата си, а това е далеч по- незначителна работа за него от възможността да научи нещо от човек с такъв опит като вашия, сенаторе. Какво искахте да го попитам?
— Прочетох във вестника за вчерашната пресконференция. Честно казано, секретарят ми беше подбрал тази информация, аз не съм страстен читател на страниците със светските новини. Бях впечатлен от позицията на барона относно почтеността и благотворителността. От това, че неговото семейство поставя ползата от почтеността тъй високо, както цени и удовлетворението от милосърдието.
— Това е съвсем вярно, господин сенатор. И двете добродетели са се отплатили стократно на семейството на барона.
— Аз не съм от този щат, мадам — извинете ме, contessa…
— Няма никакъв проблем, повярвайте ми.
— Благодаря ви… Струва ми се, че може да ме приемете като провинциален адвокат, който се е издигнал повече, отколкото някога е очаквал…
— Провинцията, ако разбирам смисъла, който влагате в думата, всъщност е истинският гръбнак на всяка нация, сеньор.
— Как хубаво се изразихте, чудесно го казахте наистина. Аз съм сенатор от щата Мичиган, където, съвсем откровено казано, има много проблеми, но под мое ръководство имаме доста възможности за инвестиране, особено при съвременните цени. Бъдещето върви напред само с квалифицирана и всеотдайна работна сила, а работниците ни могат да се похвалят и с двете неща.
— Ако обичате, сенаторе, потърсете ни утре. Аз ще преведа вашите думи и ще разкажа на Данте Паоло колко развълнувана оставам след нашия разговор. Вашите мнения и предложения са наистина впечатляващи.
— Всъщност тук съм на почивка — каза сивокосият мъж, който носеше часовник „Ролекс“, инкрустиран с диаманти (най-вероятно часовникът беше талисман и символ на успеха му). В продължение на четири минути го поглеждаше за трети път, за да провери колко е часът.
