Това вълнение запълваше многото неща, които никога не би могла да има. Преди години един лекар в Мадрид й бе направил съвсем проста операция, която трябваше да отстрани завинаги възможността за бременност.
Оставаше й само тази любов.
Тя се приближи до края на леглото, спря и се съблече гола като голото тяло пред нея. Легна върху него.
— Нико — каза тя нежно. — Събуди се, Николо.
— Какво…? — заекна младият мъж, примигвайки, и се опита да отвори очи.
— Аз съм тук, за теб… скъпи мой — каза тя. — Ти си всичко, което имам.
— Какъв е телефонът в Париж? — попита Хайторн. Беше застанал до padrone и в момента се обръщаше към Пул, който стоеше до входната врата.
— Същият, който ми каза — отговори му лейтенантът. — Там сега е около десет сутринта и реших, че няма да събудя никого.
— И?
— Абсурдно е, Тай. Пътническа агенция на „Шан-з-Елизе“.
— Какво стана, когато се обади?
— Ами това си беше просто един частен номер. Дамата измърмори нещо на френски, а когато казах на английски, че се надявам… че съм избрал верния номер, тя ме запита на английски дали не търся френска пътническа агенция. Казах, че търся точно това, че съм сигурен в номера и че е спешно. Тогава тя ме попита какъв е цветът на кожата ми и аз естествено казах „Бял“. Тя каза „И?“ и аз вече съвсем не знаех какво да правя, тъй че тя затвори.
— Защото не си знаел кода, Джаксън.
— Досетих се, че правя гаф.
— Ще възложа това на Стивънс, докато не успея да убедя окончателно нашия padrone тук да бъде по- разбран.
— Нищо не знам за тези неща! — извика инвалидът.
— Да, ти може би не знаеш — съгласи се Тайръл. — Тези, последните обаждания, неизтритите, не са били водени от теб, а от някой, който не знае как да ги изтрие.
— Не знам нищо. Нищо.
— Какво ще кажеш за Палм Бийч, лейтенант?
— Просто лудост. Това е много луксозен ресторант на Уъртф авеню. Разясниха ми, че трябва да направя резервация две седмици по-рано, ако не се включа чрез листата на предпочитаните гости.
— Това съвсем не е налудничаво, Джаксън, а част от мозайката, от „златоносната жила“. Листата с предпочитаните си е чисто и просто това: хора, които винаги трябва да се приемат, но и шифър, който трябва да знаеш, за да го използваш. Ще прехвърля тая задача на Стивънс, както и парижкия таен канал. — Тайръл погледна надолу към стария мъж. Кървенето по лявата му буза бе спряло, попило в парче от кожата, която се бе отпорила от месото.
— Заминавате на екскурзия, paisan80 — каза Хайторн.
— Не мога да напусна тази къща.
— Но ще заминете!
— Тогава ми теглете куршума в челото още сега.
— Това е съблазнително предложение, но не мисля да се възползвам. Искам да говориш лично с мои бивши съмишленици, от друг свят; би могъл да им кажеш нещо.
— Аз трябва да остана жив. А нима не искаш да падна мъртъв в твоите ръце?
— В никакъв случай. Все пак това не е невъзможно — отговори Тайръл. — Тъй че бих предложил да посочиш точно какво ще ти е нужно за кратък полет. Само най-необходимите неща. Ти ще бъдеш настанен за няколко часа в болница „на твърда земя“ и — познай какво? — хващам се на бас, че ще имаш собствена стая.
— Не можете да ме помръднете оттук!
— Обзалагаш ли се? — попита Хайторн, бъркайки в чантата си, когато предавателят проговори.
Думите на Нелсън бяха изречени с монотонен, контролиран глас, който прикриваше чудесно тревогата.
— Имаме проблем.
— Какво се е случило? — изгърмя гласът на Пул. — В беда ли сме?
— Какво има? — попита Тайръл.
— Капитанът на хидроплана предаде за патрулната лодка. Лявото му кормило се счупило, след това изхвърчало навън! Той пропадал рязко надолу — 120 километра на север от мястото за кацане. Следват го, в случай, че бедното момче оцелее.
— Кати, отговори ми колкото можеш по-искрено — каза Хайторн. — Би ли могло да е саботаж?
— Какво мислиш, че ври в главата ми от две минути насам? Аз дори не съм предвиждала това, а е трябвало. За бога, нашият самолет експлодира с Чарли!
— Добре се, успокой се. Дръж курса. Как би могло да е саботаж?
— Кабелите, за бога! — Задъхано, нервно Кати обясни, че всяка подвижна част на тази машина се управлява от двойни стоманени кабели. Да се задействат едновременно и двата комплекта кабели изглежда немислимо.
— Саботаж — заключи тихо Тайръл.
— Двата са били скъсени, тъй че да могат да включат по едно и също време — каза Нелсън. Сега се владееше по-добре. — Изобщо не съм помислила за тази възможност! По дяволите!
— Майор, бихте ли спрели да се самобичувате? Аз също не бях предвидил това. Някой в Сейнт Мартин в този момент се измъква от кашата безнаказано.
— Механиците — извика Нелсън по предавателя.
— Механиците. Доведи всеки един от проклетите механици на този остров и му подпали гащите. Някой от тях е!
— Повярвай, Кати, който и да е, вече се е покрил. Просто така стоят нещата.
— Не мога да понеса това. Англичанинът в този самолет може да загине!
— Просто така стоят нещата — повтори Хайторн. — Може би точно сега ще разбереш защо много хора във Вашингтон, Лондон, Париж и Йерусалим се боят да напуснат бюрата с телефоните си. Ние не се борим с едничък терорист психопат. Имаме работа със заклет звяр, който оглавява мрежа от яростни фанатици, готов да умре, за да извърши всякакво убийство.
— Исусе Христе, къде сме ние в цялата тая каша?
— Веднага вкарай в залива подводницата и се качи горе в къщата при нас. Ние ще вдигнем капаците, за да можеш да ни видиш по-добре.
— Аз трябва да поддържам връзка с хидроплана.
— Нещата няма да се променят, каквото и да предприемеш — прекъсна я Тайръл. — Искам те тук, горе.
— Къде е Пул?
— Точно сега изкарва количката с един „пациент“ вън от залата. Ела с подводницата към брега. Майор, тук няма да се случи нищо лошо. Това е заповед!
Но внезапно, без никакъв шум, без намек дори за надвисналата опасност, се случи непоправимото. Експлозиите ставаха навсякъде, стените рухваха, откъртваха се мраморни колони, разтрошаваха се в мраморните подове; инсталациите започнаха да гърмят поотделно, жиците ломотеха една срещу друга в прекъсващ и възстановяващ се контакт с отсечени гърмежи и светкавици във въздуха. Тайръл се спусна във фоайето, претълкулвайки се презглава на пода няколко пъти, за да избегне падащите отломки. Кракът на Пул се беше заклещил под паднал шкаф, встрани от рухващата арка. Хайторн се изправи на крака и се спусна към лейтенанта, изтегли го изпод скрепените здраво рафтове и го повлече към арката. Тя падна настрани, тежките мраморни плочи се стовариха на пода. Тайръл задърпа Пул обратно, докато за миг срутването престана. Той използва момента да се втурне напред, мъкнейки зад себе си лейтенанта; през това време арката вече падаше, повличайки назъбената мраморна стена, която би смазала и двамата.
