Равело, дори от Рим. Тя ще бъде информирана за голямото уважение, с което се ползва фамилията в страната ни. В добрите и не тъй добрите времена семейството е било най-щедро в областта на медицината, благотворителността и създаване на нови работни места. Те гледат на богатството си като на дар, който изисква голяма отговорност, както и добро име. Те имат развито обществено съзнание и то няма да им изневери и тук.
— Детето не може да отговаря само за себе си! — додаде раздразнителната репортерка.
— Това дете, както вие го нарекохте, е твърде скромно, за да възхвалява семейните си добродетели на публично място. Както можете да забележите, той не успява да разбере всичко, което казвате. Но погледът в очите му говори, че поведението ви го обижда. Особено, когато не може да схване причините за вашата враждебност.
— Mi scusi!74 — обади се репортерът от „Маями Хералд“ с чисто италианско произношение. — Аз също разговарях с баща ви, барона на Равело. Бих искал да се извиня за поведението на моята колежка — завърши той, като се ухили злобно към жената. — Тя се държи като магаре.
— Grazie.
— Prego.75
— Ако можете да преминете на английски — обади се едър набит журналист от предните редове вдясно. — Аз, естествено, не се присъединявам към злонамерените намеци на нашия колега, но говорителката на младия барон повдигна един въпрос, който ме интересува. Както знаете, проблемите на безработицата са твърде дълбоки в тази страна. Може би фамилното съзнание би се разпростряло и в тази насока?
— Ако се създадеше подходяща ситуация, аз съм уверена, че биха били сред първите, сър. Баронът на Равело е проницателен бизнесмен, който познава стойността на почтеността тъй добре, както и удовлетворението от милосърдието.
— Предстоят ви дяволски много телефонни разговори — каза едрият, набит репортер. — Те вероятно също ще станат новини за нашите издания.
— Дами и господа, боя се, че това е краят на разговора ни. За нас тази сутрин беше мъчителна, а ни чака напрегнат ден. — Усмихвайки се и кимайки грациозно на репортерите, Баярат изведе красивия си „племенник“ от стаята, доволна от ласкавите коментари по негов адрес. Щяха да последват много телефонни обаждания, точно както беше планирала.
Съобщенията в Палм Бийч се предаваха с главоломна скорост. Около четири часа този следобед вече бяха пристигнали шестнайсет покани и единайсет обаждания за справка — различни домакини се интересуваха кога биха могли да планират официални обеди и вечерни партита в чест на Данте Паоло, barone-cadetto di Равело.
Баярат спокойно прегледа бележниците си и отдели пет от най-престижните покани, за да отговори утвърдително. В тези домове политическият и индустриалният елит щеше да бъде на най-високо ниво. След това позвъни на домакините, на които се налагаше да откаже — с дълбоки извинения баронът се оттегля, надявайки се от все сърце да срещне същите тези хора у еди-кого си и еди-къде си, където той вече е поел ангажимента да гостува.
„Котките дебнат, размишляваше Бая, и замахват с ноктите си, щом мернат само ухото на мишката, която е притичала и им се изплъзва.“ Всички тези хора щяха да бъдат там, където ще е Николо.
Muerte a toda autoridad.
Това беше едва началото, но се усещаше, че пътуването ще мине неусетно бързо. Вече беше време да се свърже с Лондон, Париж и Йерусалим. Смърт to the merchants of death76 в името на Ашкелон.
— Ашкелон — каза спокоен мъжки глас в Лондон.
— Говори Баярат. Напредваш ли?
— Не по-късно от седмица ще сме приключили с Даунинг Стрийт.
— Може да се забавя повече от седмица.
— Няма значение — отговори Лондон. — Всички ще бъдем много добре прикрити. Няма начин да се провалим.
— Ашкелон. Завинаги!
— Ашкелон — каза женски глас в Париж.
— Баярат на линия. Как вървят нещата?
— Понякога ми се струва, че всичко е съвсем просто. Мъжът идва и си отива, прикриван от толкова безгрижни телохранители. Такъв щеше да свърши много зле в Бекаа. Французите са тъй спокойни, така равнодушни към опасностите, просто е нелепо. Вече сме проверили върховете на покривите — те не са добре покрити.
— Пази се от небрежните френски контета. Те умеят да избиват внезапно и нападат като кобри. Помни за Resistance77.
— Това е merde78, както те казват. Дори и да знаят за нас, не ни вземат на сериозно. Не разбират, че целим смъртта му! Отмъщение за Ашкелон!
— Ашкелон. Завинаги!
— Ашкелон — прошепна гърлен глас в Йерусалим.
— Знаеш ли с кого говориш?
— Естествено. Аз отведох в твоя чест и в чест на твоя съпруг молителите под портокаловите дървета. Той ще бъде отмъстен, вярвай ми.
— Бих чула с удоволствие нещо по-конкретно за твоите работи. Напредваш ли?
— О, ти си тъй студена, Бая, тъй студена!
— Съпругът ми никога не е мислил като теб. Е, някакъв напредък?
— По дяволите, ние приличаме на евреи повече от самите омразни евреи. Черните ни шапки с ширити и тъпите ни бели шалчета — всички се движат тъй ритмично, докато блъскаме главата си в тази шибана стена.79 Можем да издухаме надалеч това копеле, като излезе да се разходи навън. Дори ще се скрием така, че ще можем да се бием и след смъртта му. Само чакаме новини от теб. Сигнала ти.
— Ще почакате още малко. Трябва ми време.
— Имаш толкова време, колкото искаш, Бая. Късно вечер обличаме униформите на израелски войници и лягаме върху някоя еврейка. Всеки се моли на Аллах да заченат арабин в утробите си.
— Върши си добре работата, приятелю, и не се отклонявай много-много.
— Ние си вършим работата и с еврейските курви!
— Не и с цената на Мисията!
— Никога. Отмъщение за Ашкелон!
— Ашкелон завинаги!
Амая Баярат напусна ъгъла с обществените телефони в преддверието на хотела, а в портмонето й стояха различните кредитни карти, с които беше снабдена в Бахрейн. Взе асансьора и се качи горе. Тръгна по елегантния коридор към апартамента си.
В слабо осветената всекидневна беше празно, самотно. Тя я прекоси и спря до отворената врата на затъмнената спалня. Младият Николо беше легнал както обикновено гол, проснат по очи на широкото легло. Спеше дълбоко. Великолепното му тяло беше още по-привлекателно. Докато се вглеждаше в него, Баярат не можа да избегне мисълта за своя съпруг, за своя тъй зает съпруг. И двамата имаха издължени, стройни мускулести тела, въпреки че единият беше далеч по-млад от другия. Естествено, все пак неволното съпоставяне, подтикнато от приликата, не можеше да бъде избегнато.
Привличаха я такива тела. Само преди два дни тялото на Хайторн я привлече по същия начин. Тя внезапно се заслуша и почувства собственото си дишане в тихата топла стая. Докосна издутите си зърна на гърдите и усети силна напрегнатост в слабините — до болка.
