Вашингтон и Париж. По изгрев ще пристигне кораб от Патрик. След три или четири часа ще сме на борда му. О, да, пропуснах — пилотът е оцелял; със счупен крак, полуудавен, но ще се оправи.
— Къде ще ни отведат? — попита Хайторн.
— Не казаха. Просто далеч от тук.
— Какво ще стане с кученцата? — попита Пул. — Оттук се чува как пищят, а чувам и кучкаря. — Не мръдвам от острова, докато не се погрижат за тях.
— Специален агент ще пристигне да вземе със самолет животните и кучкаря. Той ще им е нужен за разследването. Ще ги вземат след нас.
— Питам пак — къде ще ни отведат, като ни вземат оттук?
— Не зная. Вероятно обратно в базата.
— Няма начин! Ако имат парашут, ще се спусна над Горда. Правил съм го вече.
— Защо?
— Защото бяха убити двама мои приятели и искам да разбера защо и от кого! Това е курсът, който смятам да следвам, единственото нещо, в което намирам смисъл. Този кучи син, психопатът, дава нареждания от островите.
— Веднъж стъпиш ли на борда на кораба, можеш да се свържеш с когото искаш. Вече доказа, че можеш да се свързваш с хората, които вземат решенията.
— Прав си — съгласи се Хайторн, понижавайки глас. — Съжалявам, нямам право да избухвам.
— Не трябва. Ти загуби двама приятели, но и ние загубихме колегите си, макар да е по-различно. Обаче си мислех, че сме на една и съща страна. Ти направи твърде сполучливо „показно“, и то само преди няколко часа.
— Мисля, че това, което се опитва да ти каже майорът, е, че ако скочиш във Вирджин Горда, скачаме с теб — каза Пул. — Ние все още помним заповедите ти. Поверени сме на теб и искаме да ти помогнем — допълни той, потрепвайки, като опря гърба си на някакви останки от стена.
— В това състояние няма да си ми много полезен, лейтенанте.
— За един ден ще се оправя — с две горещи вани и може би малко кортизон — каза Джаксън. Запомни, имам опит с контузиите. Знам кога съм одраскан и кога съм ранен. Сега не съм.
— Добре — каза Тайръл. Умората превишаваше съпротивата му. — Предположете, че не ви върна обратно в базата. Ще приемете ли и двамата факта, че аз лично сам, не по нареждане отгоре, давам всички заповеди?
— Естествено — каза майорът. — Ти си командирът. Това не е довело досега до никакви сблъсъци.
— Тя иска да каже, командире…
— Ако обичаш, би ли спрял да му казваш какво имам предвид аз? — каза майорът, отпускайки се на пясъка с кръстосани крака, като гледаше заплашително Пул, без да отклони поглед от него нито за миг.
— О’кей, о’кей — прекъсна ги Тайръл. — На борда сте. За какво, само бог знае.
— Като говорим за стоенето на борда — поде Нелсън, гледайки сега Тайръл, — ти много-много не се разбираш с капитан Стивънс, нали?
— Това няма никакво значение. Не съм отговорен пред него.
— Той е твоят началник.
— По дяволите, не е така. Аз бях нает от МИ-6, от Лондон.
— Нает? — възкликна Пул.
— Точно така. Те платиха добре за способностите ми.
Хайторн подпря врата си. Беше уморен до смърт.
— Но всичко, което казваш за тази невероятна терористка и армията фанатици около нея, всички те — готови да извършват масови убийства — ти си се заел с тях заради парите?
— Точно така беше.
— Ти си странно момче, командире. Въобще не те разбирам.
— Това, майоре, не е необходимо за предстоящата операция.
— Разбира се, че не е… сър.
— Не е нужно, Кати, защото ти все късаш нервите на хората — каза Пул, с опрян гръб в обсебената от пълзящи лиани стена.
— Защо, за бога, още говориш? — попита Хайторн. Очите му се затваряха, мигаше често, за да преодолее надвисналия сън, но с всяко премигване клюмваше все повече.
— Пробвах телефонния номер на Патрик. Твоята съпруга е била убита точно заради това, което нарече „неизяснени причини“. Ето това разбрах. Ти не трябва да се връщаш при старите си началници дори да ти предлагат половината недвижими имоти във Вашингтон.
— Ти си много наблюдателен — каза Хайторн меко. Брадичката му все повече се отпускаше на гърдите. — Дори когато не знаеш за какво говориш.
— Тогава стана още нещо — продължи Пул. — Когато те пресрещнахме в Саба, ти се направи, че пет пари не даваш, но ти пукаше. Беше като човек, който се пече на шиш, когато оборудването ми взе да се скапва. Започна да виждаш много неща, които преди ти убягваха, стана наистина схватлив. Ти дори пипна Сал Манчини, тъй както се хвърля гърмяща змия на плъх.
— Накъде биеш, Джаксън? — попита Кати.
— Той знае нещо повече, но не иска да ни го каже.
— Мръсни копелета — прошепна Тайръл. Главата му ту клюмваше, ту пак рязко се вдигаше, очите му вече бяха затворени.
— Откога спиш? — попита Катерин, плъзвайки се по пясъка до Хайторн.
— Добре съм…
— Страшно добре — каза пилотът, закрепвайки превръзката на рамото му. — Ти се движиш спираловидно, встрани от действието, командире.
— …Доминик? — измърмори внезапно Хайторн. Тялото му се катурна назад, като на филм със забавени кадри. Нелсън го подпря с ръка.
— Кой?
— Издърпай ме, Кати — каза Пул, протягайки дясната си ръка в лунната светлина, в опит да стане.
— Доминик жена ти ли е?
— Не! — отговори глухо Хайторн, вече почти в безсъзнание. — Ингрид…
— Тя ли беше убита?
— Те казаха, че тя била съветски шпионин.
— Беше ли? — попита Нелсън, като люлееше падащия Хайторн.
— Не зная — каза Тайръл. Едва го чуваха. — Тя искаше всичко да свърши.
— Всичко какво? — притисна го лейтенантът.
— Не зная. Всичко.
— Върви да спиш, Тай — каза Кати.
— Не! — възрази Пул.
— Коя е Доминик? — Хайторн вече лежеше проснат на брега, изпаднал в безсъзнание.
— Този човек има проблеми.
— Млъкни и запали огън — нареди майорът.
Осемнайсет минути по-късно пламъците на огъня хвърляха сенките си на брега. Накуцващият Пул седна на пясъка и вдигна очи към Кати. Тя все така стоеше вгледана в спящия Тайръл.
— Той има проблеми, нали? — каза лейтенантът.
— Повече, отколкото сме имали ние двамата когато и да било. Той е добро момче, Джаксън.
— Кати, искам да ти кажа нещо. Наблюдавам от доста време теб и твоите глупости, а както каза и командирът, аз съм твърде проницателен. Ти и той — можете да бъдете страшна двойка.
— Не ставай смешен.
— Погледни го. Той е като облак над сушава земя. Имам предвид това, че е мъж на място, не е някой поплювко, дето все се гледа в огледалото.
— Не е толкова ужасен — каза пилотът от въздушните сили, поддържайки главата на Тайръл, докато оформи под нея възглавничка от пясък. — Ето например — не е някой неквалифициран.
