— Не се шегувам, Кати. Не го изпускай. Аз съм медиум, запомни!
— Той не е готов за такова нещо. Не съм готова и аз.
— Направи ми една услуга.
— Какво?
— Направи най-естественото.
Майорът спря поглед на лейтенанта, после се вгледа в спокойното лице на Тайръл Натаниъл Хайторн. То лежеше почти изцяло на скута й. Тя се наведе и целуна полуотворените му устни.
— Доминик?
— Не, командире. Не.
— Buona sera, signore!85 — каза Баярат, водейки своя barone- cadetto, който сега вървеше с неохота редом с репортера от пресконференцията, който говореше добре италиански.
— Червенокосият млад човек ни предложи да поговорим с вас. Вашите отзиви за вчерашната пресконференция бяха наистина много мили, с удоволствие четохме вестника. Благодарим ви.
— Съжалявам, че уведомихте само вестниците по крайбрежието. Той е страхотно дете, контесо — каза с приятен тон журналистът. — Вие двамата сте наистина впечатляващи. Между другото, името ми е Дел Роси.
— Безпокои ли ви нещо?
— Би могло да се каже, макар да не съм подготвен да го споделя в пресата.
— И какво по-точно ви безпокои?
— Вашата игра, мадам.
— Не ви разбирам.
— Но той ме разбира. Той разбира всяка дума, изречена на английски.
— Как ви хрумна това?
— Аз съм билингвист, госпожо. Забелязал съм — това винаги личи в погледа. Искра на разбиране, проблясък на негодувание или хумор, които нямат нищо общо с изражението на лицето.
— Или само частично разбиране, може би още по-силно поради предварително проведен разговор. Това възможно ли е, господин билингвист?
— Всичко е възможно, контесо, но той говори и разбира английски. Нима не е така, млади човече?
— Какво? — che cosa?86
— Видяхте ли, лейди. Случаят е приключен.
Дел Роси се усмихна на гневните погледи на Баярат.
— Хей, аз съвсем не ви обвинявам за това, контесо. Наистина е шикозно.
— И какво целите с това? — попита Бая с леден глас.
— Наричат го опровержение по метода на погрешните сведения. Бившите Съвети, Белият дом и китайците са експерти в това. Той може да говори каквото си поиска, после да се оттегли и да твърди, че нищо не разбира.
— Но защо? — настоя Баярат.
— Още не зная, затова и задържам тази информация за себе си. Засега.
— Но не бяхте ли вие един от журналистите, разговаряли лично с барона в Равело?
— Съвсем права сте. И за да бъда откровен, трябва да ви кажа, че той не беше кой знае колко отзивчив. Повтаряше през цялото време „Tutto quello che dice e’vero ’dualsiasi cosa dica“.87 — „Каквото казва той, е истина.“ Каква истина, контесо?
— Фамилните инвестиции, естествено.
— Може би, но защо останах с чувството, че да говориш със знаменития барон е също толкова измислено, колкото да разговаряш с телефонен секретар?
— Твърде пресилено ви е предположението, сеньор. Късно е вече и ние трябва да вървим. Bouna notte.88
— Аз също тръгвам — каза репортерът. — Чака ме доста дълго шофиране до Маями.
— Ние трябва да намерим домакините си. — Бая пое ръката на Николо и го отведе.
— Ще спазя благоприличието и ще ви следвам на разстояние двайсет стъпки — добави Дел Роси, който очевидно се наслаждаваше на създалата се ситуация.
Баярат се обърна. Внезапно в погледа й проблесна топлота. Ледът беше стопен.
— Защо, signore giornalista? Ще излезе, че се дистанцирате от позициите ни.
— О, не, контесо. Аз нито одобрявам, нито виня. В нашия бизнес не се произнасят присъди, просто се съобщава как стоят нещата.
— Тогава си вършете работата, но засега застанете от другата ми страна, за да вървя между двама красиви italiani, докато си казваме „Довиждане“ и „Лека нощ“.
— Вие сте още и дама? — Дел Роси пристъпи напред, учтиво предлагайки ръката си.
— Вие сте твърде загадъчен за мен, сеньор — каза Бая, когато тримата едновременно пристъпиха на тревата. Тогава неочаквано контеса Кабрини залитна надолу, тялото й се олюля. Токчето й потъна в нещо меко, трева или мокра пръст. Тя извика, а Николо и Дел Роси се спуснаха да я вдигнат. Двамата застанаха на колене, с протегнати към нея ръце.
— Кракът ми! Освободете го, моля, или извадете обувката ми!
— Готово — каза репортерът, повдигайки глезена.
— О, благодаря ви! — възкликна Баярат, сграбчвайки крака му за опора, докато гостите се суетяха наоколо и ги заобикаляха.
— Ох! — извика репортерът, когато видя тънката струйка кръв, която се появи на панталона му, докато двамата с Николо помагаха на контесата да се изправи.
— Благодаря ви! Благодаря на всички. Аз съм добре. Просто съм огорчена от тромавостта си! — Хор от изискано изказани симпатии я утеши, тъй че контесата и кавалерът й продължиха напред към домакините, които бяха във вътрешния двор и изпращаха заминаващите гости с пожелание за лека нощ.
— За бога! — каза Баярат, виждайки кървавото петно върху десния крачол на Дел Роси. — Когато ви бях хванала, за да се изправя, тази дяволска гривна е разпорила панталона ви. Още по-лошо — тя ви е порязала! Ужасно съжалявам!
— Не се безпокойте, контесо. Това е само една драскотина.
— Трябва да ми изпратите сметката за панталона. Обожавам тази гривна, но златните й шипове ме плашат. Никога повече няма да я сложа на ръката си!
— Е, панталонът е сцепен по шева, а и това място не се набива в очи. Не се безпокойте, ще се оправя някак. Само запомнете, лейди — и двамата сме си симпатични, но не съм спрял разкопките.
— Какво разкопавате, сеньор? Мръсотия ли?
— Обикновено не се докосвам до мръсотията, контесо. Оставям това на другите. Но когато цялата земя е токсична, трябва да се предприеме нещо.
— Тогава копайте, моля — каза Бай, гледайки втренчено в златната гривна, която си стоеше на мястото, около дясната й китка. Върхът на златния шип беше червен от кръвта, а тъничкото му каналче — тъмно… отворено. „Там вече няма нищо!“
„МАЯМИ ХЕРАЛД“
Репортер от „Хералд“ почина при катастрофа
Западен Палм Бийч, вторник, 12 август.
Лауреатът на политическа награда Анжело Дел Роси, изтъкнат репортер на вестника ни, почина тази нощ на шосе Рут 95, когато колата му се отбила от пътя и се блъснала в стълб на далекопровода. Предполага се, че Дел Роси е заспал на волана.
Няколко от съкрушените му колеги поднесоха съболезнованията си.
„Той беше звяр, истинска хрътка!“ — сподели един от тях. — „Не мигваше с дни, докато не разплете историята, с която се е захванал.“
В последната вечер от своя живот Дел Роси се завръщал от парти на открито в чест на пристигналия наскоро barone-cadetto di Равело, Данте Паоло. Младият барон е едновременно шокиран и ужасен. Той
