— О, разбира се. — Скофийлд отвори вратата и остана изненадан да види насреща си възрастна жена, чиято висока стройна фигура, изправена стойка и изваяни аристократични черти изобщо не подхождаха на меката светлосиня униформа на камериерките от „Савой“, а и на задължителната прахосмукачка и парцали за бърсане, които носеше. — Влезте — додаде Брей.
— Моля ви, не ставайте — рече госпожа Дауни, като пристъпи в стаята и направи жест към Антония, която тъкмо се надигаше от масата за закуска.
— Не се притеснявайте — отвърна Тони. — Не мога да хапна и залък повече. Можете да изнесете всичко.
— Мога, но няма да го направя. Камериерът ще се погрижи… Бих искала да се представя. Засега името ми е Дауни, госпожа Дороти Дауни… чудесно, вдъхващо доверие име, сама си го избрах… и съм надлежно регистрирана в списъците на работещите в „Савой“, представила съм прекрасни препоръки, които се съхраняват в отдел „почистване по стаите“. Боя се, че това е нелепо; не бих могла и едно легло да оправя според възприетите порядки в хотела, дори от това да зависеше животът ми. Впрочем аз съм криптограф и в момента съм единствената ви връзка със сър Джефри Уотърс.
— Проклет да съм…
— Моля те, Брей… И как можем да се свържем с вас, госпожо Дауни?
— Ето номера — отвърна криптографът от МИ-5, като пристъпи към Антония и й подаде малко листче. — Ще ви помоля да го запомните, след което да изгорите хартийката.
— Ще ви повярваме и ще изгорим листчето, след като ни убедите, че този номер не се подслушва — сопна се Скофийлд.
— Вашата молба може само да ме радва… Това е директна безопасна линия, която заобикаля таблото на вътрешната централа и достига малкия офис, който хотелът ми предостави. Аз на свой ред разполагам с пряк чист достъп до сър Джефри Уотърс. Това задоволява ли ви като отговор, сър?
— Надявам се името ми да е гаранция, подобно на вашата сигурна линия.
— Брей!…
Изключително способната „госпожа Дороти Дауни, почистване по стаите“, се оказа денонощен дразнител за Скофийлд, но безупречна в работата си. Информацията се предаваше без проблеми между Уотърс, Брандън и Антония, Прайс и Лезли Монтроуз, настанени инкогнито в хотел „Блейкс“ в Роланд Гардънс. Подобно парченцата на картинна мозайка, поставени на място от невидими ръце, се очертаваха параметрите на следващия етап от стратегическия план.
Готвеха се да насочат усилията си предимно към Амстердам, използвайки като изходна точка нищожната информация, открита в апартамента на Майра Саймънд, която предстоеше да бъде повторно и далеч по-старателно проучена. Без отговор стоеше и въпросът с оборудването, откраднато от кабинета на Макдауъл в Уичита и натоварено на самолет за Амстердам. Благодарение на един незначителен служител от Атлантик Краун, изплашен да не го обвинят, ако допусне скъпото оборудване да бъде изнесено без фактура, те вече знаеха номера на полета на авиокомпания KLM. Предстоеше да бъдат разпитани служители на компанията, екипи от наземния състав и надзираването на товарните превози; все някой знаеше нещо, дочуто или видяно за хората, които са получили оборудването, или за колите, които са го откарали.
Ловците преобръщаха вече всяко камъче, тъй като Амстердам бе ключът за първата врата в символичния лабиринт на Скофийлд. Време бе да отворят тази врата и да надникнат зад нея. Данните бяха събрани и въведени в един-единствен компютър в МИ-5. Резултатите не бяха особено впечатляващи, но не бяха и безполезни. Взаимозависимостите водеха до връзки и асоциации; определени начини на придвижване стесняваха кръга на предпочелите ги; наемането на товарен самолет по международна линия при осигурени правителствени разрешения, предотвратяване на проверки и ограничения не бе по силите дори на обикновен мултимилионер. В анализа включиха и всеки амстердамски канал, в който фигурираше буквата К, независимо от разположението; съществуваха десетки.
— Подгответе ми списък на живеещите край всеки един от тях — поръча сър Джефри на свой помощник.
— Хиляди имена ще попаднат в него, сър!
— Зная. Все пак включете основни показатели, където е възможно. Приходи, месторабота, семейно положение, това е добре като начало.
— За Бога, сър Джефри, изготвянето може да отнеме няколко седмици!
— Не би трябвало, а и честно казано, не разполагаме с такъв дълъг срок. Кой е връзката ни с тяхното разузнаване?
— Алан Пул, отдел Холандия.
— Кажи му да се покрие и да се свърже със своя човек в Холандия. Обясни му, че се налага да ползваме за прикритие наркотиците или контрабандата с диаманти… което му е по-удобно. Телефонните компании разполагат с подробни отчети на приходите, а и имат разработена система за разделяне на големите градове на региони. Нашите колеги холандци много лесно могат да получат достъп, а наш куриер ще отлети, за да получи материала. Както вече казах, имаме добра отправна точка.
— Ще бъде изпълнено, сър — рече помощникът, като се насочи обратно към вратата. — Веднага ще говоря с Пул.
Информацията, предоставена от Холандското разузнаване, се оказа огромна по обем. Екип от шестима аналитици от МИ-5 работи трийсет и шест часа без прекъсване, отхвърли очебийно невписващите се в схемата, като запази дори онези, при които съществуваше само смътна вероятност. Хилядите бяха сведени до няколко стотици и процесът на обработка започна отново. От всички възможни източници бяха изискани досиета и полицейски доклади, на проверка бяха подложени безупречни и съмнителни банкови операции; компании, корпорации и всякакви други фирми бяха проучени дали не извършват съмнителни сделки, летателният и наземният персонал на летище Шифол в Амстердам бе разпитан от владеещи холандски агенти на МИ-5 относно товарния полет от Уичита, Канзас, САЩ. Един от тях предостави любопитна информация. Според записките на агента, ето как бе протекъл разговорът, между него и шефа на наземния екип по товарите.
Въпрос: Спомняте ли си този полет?
Отговор: Да, естествено. Разтоварвахме ненадписани кашони с техническо оборудване, за които липсваха товарителници… а и никой от митниците не се появи. За Бога, това можеше да се окаже всякаква контрабандна стока, дори ядрен материал, но никой от съответните служби не си направи труда да провери пратката.
Въпрос: Можете ли да си спомните кой потърси пратката, кой се подписа за нея?
Отговор: Това се прави вътре в хангара, на гишето за освобождаване.
В компютрите на въпросното гише не бе отбелязан полетът от Уичита. Все едно такъв самолет не само не бе пристигнал, а изобщо не съществуваше. Бележките на агента от МИ-5 продължаваха с разпит на персонала към митницата.
Въпрос: Кой бе дежурен онази нощ?
Служителка: Момент да проверя. Нямахме много товари за обработване, тъй че повечето хора си тръгнаха рано.
Въпрос: Кой остана?
Служителка: Според данните в компютъра, човекът се казва Арнолд Зелфт, от помощните.
Въпрос: От помощните?
Служителка: Разполагаме със списък на такива хора, обикновено пенсионирани бивши служители.
Въпрос: Къде мога да открия този Зелфт?
Служителка: Ще извикам списъка… Странно, този човек не фигурира тук.
Името Арнолд Зелфт не бе открито в никой от телефонните указатели на Холандия, нито като
