— Работи денонощно заедно с всичките си братя и сестри. Урожаят обаче за нищо не става, пълен боклук. Какво ти трябва?
— През последния час, час и нещо оттук са осъществени едно или няколко предавания Бог знае докъде. По телефона или чрез компютъра по сателит. Можеш ли да измъкнеш засечените съобщения?
— Разбира се, в какъв обем да бъде материалът, десет или двайсет хиляди страници?
— Голям си смешник, няма що. Разгледах им картите. Предавали са приблизително от следните координати: шейсет и пет градуса западна дължина, осемнайсет градуса и двайсет минути северна ширина, между полунощ и два часа сутринта.
— Признавам, това доста стеснява кръга. Ще се обърнем към нашето управление в Маягуес в Пуерто Рико. Какво търсим?
— Нека започнем с Беоулф Агът. Казали са на Скофийлд, че го търсят.
— Онези от Матарезе?
— Именно, според един нафукан боклук, който вече не замърсява планетата.
— Доста работи си свършил.
— Те също. Следвали са ме по петите…
— Как е възможно? Всичко се пазеше в пълна тайна!
— Най-малко един от тях си получава заплатата при нас.
— О, Господи!
— Няма време за молитви. Хващай се на работа.
— Какъв е телефонният ти номер?
— На траулера сме и номерът е заличен. Но тук има компютър, с цялата нужна периферия.
— Включи машината на засекретен режим. Ще накарам тия от Маягуес да се свържат директно с теб, ако открият нещо. И дори да не открият. Освен това ще им дам още няколко допълнителни нишки, които да проверят.
— Разчитам на помощта ти, Франк — рече Прайс, обърна се към компютъра и предаде информацията, необходима на Шийлдс. — Тия копелета избиха цял екипаж прекрасни млади момчета. — Камерън затвори и се облегна тежко на стола.
— А сега какво ще правим? — попита Антония.
— Ще чакаме, момичето ми — отвърна Брей. — Ще чакаме до изгрев слънце, ако се наложи. В Маягуес ще трябва да пресеят доста голяма част от озонния трафик, ако изобщо открият нещо.
— Двучасовият интервал заедно със сравнително точните координати ще ги улесни — каза Прайс. — Дори Шийлдс се съгласи, че имаме шанс.
— Франк може да има внушителна нова титла — промърмори Скофийлд, като прекъсна по-младия мъж, — но все пак си остава само аналитик. Чувства се удобно в кабинета; а ти изпълняваш мисия. В подобни ситуации той е доктор Чувствай-се-добре. Нека нищо не помрачава илюзиите на оперативните таланти.
— Ти наистина си циник.
— Живял съм твърде дълго и съм надживял доста хора, за да бъда по-различен.
— Ще чакаме тогава.
Минутите се изнизваха, очите на тримата не се откъсваха от екрана на компютъра. Измина почти час, докато се появят ярките букви.
— Господи Боже мой! — възкликна Брандън Скофийлд. — Какви сладури!
— Какво искаш да кажеш? — попита жена му.
— Опаковки за овесени ядки са им послужили за шифъра — отвърна Брей.
— Съвсем очевидно е — съгласи се Камерън.
— Кое? — настоя Антония.
— „Скъпият ястреб пристига в Буенос Айрес“ — отвърна Скофийлд. — Разшифроваме „скъпия ястреб“ и разбираме, че това е ловецът, новият ни приятел Прайс, който в прайс-листата1 на управлението се котира доста скъпичко. Буенос Айрес е Б.А., без съмнение Беоулф Агът, и това съм аз.
— О, разбирам — кимна високата, привлекателна, но опасна за враговете на мъжа си Антония, втренчена в изписаното със зелени букви на черния екран. — А останалото?
— На това аз ще ти отговоря — гневно рече Камерън. — „Военноморските наблюдатели склонни да съдействат“… съответно били са неутрализирани. Нали взривиха катера на бреговата охрана. Проклети да са!
— Във второто съобщение се казва: „Острови югозападно от Британска Тортола“ — бързо го прекъсна Скофийлд. — Не е посочен определен остров, а освен номерирани означения, има поне още двайсет на юг и югозапад от нас. Да вървим на нашия двайсет и шести и ще използваме оборудването, което съм си набавил аз… освен това ще пийнем по нещо, което в момента е абсолютно наложително.
— Нямаш компютър — възрази Прайс.
— Не ми е нужен, младежо. Имам телефон със сателитна връзка. Сума пари платих за него, но ако имаш приятел в Хонконг, можеш да се свържеш.
Внезапно някъде отдалеч се чу тътен, ала не от зараждаща се буря. Беше нещо друго.
— Това пък какво беше, по дяволите? — стресна се Кам.
— На палубата! — изкрещя Скофийлд, сграбчи жена си за ръка и я задърпа към стъпалата, докато тупаше Прайс по рамото. — Излизай оттук!
— Какво… защо?
— Защото това сигурно е десетото излитане, идиот такъв! — изкрещя бившият агент. — Търсят ни. Открият ли тая лодка, с нас е свършено! Не се мотайте, размърдайте се. Скачайте през борда!
Тримата се хвърлиха във водата и яростно заплуваха далече от корабчето, а реактивният изтребител се снижи и пусна две бомби върху траулера. Взривът се издигна към тъмното небе, откъдето се бе появила сеещата смърт метална птица. Корабчето потъна за секунди.
— Тони, Тони, къде си? — викаше Скофийлд от бушуващата вода.
— Тук съм, скъпи! — извика Антония и се показа.
— Прайс?… Тук ли си, жив ли си, Прайс?
— Жив съм, по дяволите, жив съм! — отвърна Камерън. — Не се давам толкова лесно!
— Плувайте към острова — нареди Скофийлд. — Трябва да поговорим.
— Какво има да говорим? — попита Прайс, докато се сушеше на верандата на притъмнялото бунгало.
— Съсипаха живота, който бях започнал да обичам, млади човече. Отнеха ни щастието, свободата.
— Нищо не мога да направя — виновно рече Камерън. Двамата бяха сами, телата им леко потреперваха под пухкавите хавлии. — Казах ти вече, направих всичко, което беше по силите ми, за да не издам местонахождението ви.
— Всичко, което е било по силите ти, се оказа недостатъчно, нали?
— Престани да се заяждаш. Сам каза, че не било никак трудно да бъдеш открит.
— За теб не, но за тях беше трудно. С едно изключение, което не бях взел предвид, а е трябвало. След всички тези години те все още имат информатор къртица, окопал се в Управлението. Някой кучи син, при това с немалко правомощия. Имаш ли представа кой може да е?
— Не, засега никаква. Чу какво казах на Франк, тоя тип получава заплата при нас. Той направо
