работещи под дълбоко прикритие и изпълняващи свръхсекретни мисии. Той убиваше, когато бе убеден, че е наложително.
— Това не е съвсем вярно. Той убиваше, когато беше необходимо — има разлика. Убеждението или наложителността нямаха нищо общо.
— Достатъчно. Какъв е отговорът ви? Да изживеете дните си в лукс и удобства или да останете в тази малка островна колиба? И да умрете тук.
— Мили Боже, какво трудно решение! — рече Скофийлд и снижи автоматичната си пушка срещу скалите. Сякаш потънал в размисъл, закри очи с лявата си ръка, но без да изпуска от поглед натрапника. — Би било чудесно за жена ми, моята вярна, но незаконна съпруга… и все пак в мислите си няма да намеря покой… — През леко разтворените си пръсти Беоулф Агът наблюдаваше ловките движения на мъжа, който бавно плъзгаше дясната си ръка под разтвореното яке… Внезапно го отметна и посегна към пистолета, втъкнат в колана. Преди да успее да натисне спусъка, Брей вдигна оръжието си и стреля само веднъж. Наемникът на Матарезе падна на пясъка, от раната на гърдите му потече кръв.
— Какво беше това? — долетя глас от радиотелефона на мъртвеца. — Чух някакъв пукот! Какво беше?
Скофийлд изтича до трупа, издърпа го в храстите, след което извади малкия предавател от джоба на якето и го изключи. Прикри се в сенките и тихо извика:
— По мълчанието ви, мои скрити гълъбчета, съдя, че сте изпълнили задачите си. А сега ви моля много внимателно да се върнете при Дядо Коледа.
— Моят човек спи — обади се Прайс и се показа от храстите, оградени с палми. — Ще откара поне няколко часа.
— Ето го и другия, пристига на четири крака — добави Антония и изпълзя заедно с пленника си от листака. — Третият къде е?
— Държа се твърде неучтиво. Опита се да ме убие. Сега изкупва греховете си в нашата джунгла.
— Какво ще правим сега, съпруже?
— Най-простото нещо на света, момичето ми — отвърна Скофийлд и погледна през бинокъла за нощно виждане. — Ще събудим състраданието на капитана на така наречения траулер… Кам, носиш ли въже във вълшебната торба?
— Не.
— Не си достатъчно находчив. Свали си фланелката, накъсай я на ленти и завържи ръцете и краката на пленника на Тони. С каквото остане му запуши устата, пък и малко физическа анестезия ще бъде от полза.
— За мен ще бъде удоволствие. — Прайс се хвана на работа и се справи за по-малко от деветдесет секунди.
— Ами аз, Брей?
— Почакай, любима — отвърна Скофийлд, все още загледан през бинокъла. — Ето го. Тръгва надолу, сигурно към радиото. Не поглежда към брега, очевидно е останал сам на борда!
— Следователно?
— Следователно бягай към къщата и донеси няколко сигнални ракети, четири-пет ще свършат работа. После се спусни стотина метра по източната пътека и изстреляй едната.
— Но защо, за Бога? Той ще разбере, че сме тук!
— Той вече знае, скъпа моя. Сега трябва да го объркаме.
— Как?
— Ще изтичаш обратно към къщата и после по западната пътека, покрай лагуната и оттам ще изстреляш още една ракета. Запали първата, да речем, след осем минути, втората след единайсет. Не си ли спомняш?
— Започвам да се досещам… Ливорно, Италия, ако трябва да бъдем точни.
— Там свърши работа, нали?
— Да, така беше, скъпи. Тръгвам. — Антония изчезна в храстите.
— Тъй като никога не съм бил в Ливорно… всъщност не по едно и също време с вас двамата — обади се Камерън, — имате ли нещо против да ми обясните какво сте правили там? И какво се очаква да свърша аз междувременно?
— Можеш ли да плуваш?
— Да. Имам професионална квалификация за гмуркане до сто метра и всички удостоверения на водолаз.
— Много похвално, но тук нямаме бутилки с кислород, нито пък разполагаме с време, за да наденеш костюма на Човека паяк. Питам можеш ли да плуваш по най-обикновен начин?
— Разбира се.
— Колко дълбоко можеш да плуваш под водата? Без плавници?
— Поне петнайсет — двайсет метра.
— Това трябва да свърши работа. Отплувай до траулера, гмурни се под него, излез от другата страна, качи се на палубата и плени оня кучи син. Имаш ли нож?
— Иска ли питане?
— Тръгвай, докато капитанът е още долу.
Прайс бръкна в торбата си, измъкна колана с ловджийския нож, затегна го на кръста си и хукна към брега. Хвърли се във водата и с мощни загребвания, без да откъсва очи от палубата, се насочи към траулера, който бе на около двеста метра. Капитанът се показа от кабината и Прайс се гмурна под водата. Шест, девет, дванайсет метра, изплува да си поеме въздух в тъмнината, сетне се гмурна отново и после отново, докато стигна траулера. Мина под него и изплува откъм десния борд.
Вдигна ръка над водата и погледна водоустойчивия си часовник. Светещият циферблат показваше, че е доплувал за шест минути; първата ракета щеше да се появи след по-малко от две минути. Прайс бавно се отправи към носа. Щом ракетата осветеше небето на изток, капитанът без съмнение щеше да се спусне към кърмата, която бе насочена на изток. Това щеше да бъде най-добрата и може би единствената възможност да се качи на борда незабелязано. Камерън съзнаваше, че ножът е единственото му оръжие, а острието съвсем не бе равностойно на пистолета в кобура на капитана.
Ето я! Ярка светлина експлодира в нощното небе отляво на траулера. Запулсира, докато се издигаше, сетне, достигнала апогея си, отново блесна ослепително, застина за миг и започна бавно да пада, полюшвайки се. Накрая изчезна в тропическата гора.
— Михаил, Михаил! — изкрещя капитанът, очевидно по радиотелефона, докато тичаше по палубата. — Какво беше това?… Михаил, отговори ми! Къде си?
Прайс изскочи от водата с протегнати ръце; достигна страничния шпангоут, който представляваше лека издатина, но напълно достатъчна като опора. Сграбчил дървото, той се изтласка нагоре и протегна ръка над главата си, докато стигна планшира; останалото беше въпрос на тренинг. Прехвърли се през парапета, стовари се по гръб на палубата и задиша дълбоко. Само след секунди живителен въздух изпълни дробовете му, сърцето успокои ритъма си. През цялото време капитанът швед, разпознатият известен терорист, не спираше да крещи в безмълвния радиотелефон.
— Михаил, ако ме чуваш, ще открия огън! Това е сигнал незабавно да се върнеш на кораба! С теб или без теб, махам се оттук!
Ето я братската загриженост на Матарезе. Ето какво остава, ако се постави на изпитание лоялността, помисли си Камерън. Старшият офицер щеше да изостави подчинените си в смъртоносна неизвестност, за да спаси собствената си кожа. Прайс се зачуди защо ли е изненадан. Скофийлд беше намекнал именно това.
Ето я и втората експлозия! Далече вдясно, на запад, небето избухна в пламъци, светлината беше по- силна, по-ослепителна, отколкото при първата ракета — а може би случаен облак бе закрил луната? Кам бързо скочи на крака и в същия миг се чу грохотът на оръдието, залп толкова силен, че сигурно бе пробил дупка в палмовата зеленина на острова. Мъжът се промъкна покрай стената на кабината; луната се появи отново. Изпадналият в истерия капитан се втурна към кърмата, притиснал към очите си бинокъла.
Благодаря ти, рече наум Прайс, като приближи бавно и безшумно откъм гърба на мъжа. Лесно е, когато всичко си предвидил. Той стовари левия си юмрук в кръста на шведа, а с дясната си ръка сграбчи кобура му,
