— Знаеш ли за кого работиш?
— Представа си нямам. Не съм питал, щото не ме интересува. Контрабанда ще да е, тъй си мисля. Сигурно наркотици. Пресрещаме танкери и товари, поели към Дърбан и Порт Елизабет.
— Симпатяга си, няма що.
— И децата тъй казват. Нали аз нося бекона вкъщи, както казвате вие, янките.
— Дръж си главата изправена, австралиецо, така по-малко ще те заболи.
— Какво?
Камерън хвърли пушката, приближи до мъжа, вдигнал ръце над главата си, сетне стовари стегнатите, твърди, опитни длани от двете страни на якия врат на австралиеца. Лекият, но добре насочен удар засегна съдовете около каротидната артерия; мъжът щеше да остане в безсъзнание поне два часа.
Изведнъж откъм тъмния бряг на малкото заливче долетя гласът на англичанина.
— Джак, Хари, открих какво било! Толкова са много, че не мога да ги преброя. Десетки малки плочи, свързани към централен кабел! Тук са, ей ги; това им е електричеството!
— Аз пък намерих теб — рече Скофийлд и се изправи иззад тъмните скали на брега, стиснал в ръка автоматичната пушка със заглушител. — Предлагам да се отървеш от твоята АК-47, преди да се изнервя и да пусна някой куршум в челото ти. Не одобрявам това оръжие; то убива хора.
— Господи, това наистина сте вие!
— Какво каза?
— Беоулф Агът, кодовото ви име.
— Как ме разпозна на тая светлина?
— Слушал съм гласа ви на запис.
— Защо ме търсиш толкова упорито? Не че е трудно да бъда открит.
— До скоро нямахме причина да ви търсим. Беоулф беше забравен, просто изчезнал беглец.
— А сега се появих отново?
— Знаете причината не по-зле от мен. Старицата в Челябинск, Рене Мушистин на онази яхта.
— Чувал съм за тези хора.
— Защо иначе новият Беоулф Агът, любимецът на Управлението, прехваленият Камерън Прайс, би тръгнал да ви търси?
— Нямам представа. Ти ми кажи.
— Той е аналитик експерт, а вие знаете имената от миналото.
— Ако е така, забравил съм ги. Тези неща вече не ме интересуват. Между другото, откъде знаеш за Прайс? Това издирване е с код четири-нула, максимална степен на секретност.
— Нашите методи също предвиждат максимална степен на секретност, но са изключително ефикасни. По-ефикасни от тези на вашата служба.
— „Нашите“ означава тези на Матарезе, естествено.
— Предполага се, че агент Прайс ви е разкрил това.
— Всъщност не се наложи, ако това те интересува.
— Наистина ли?
— Което означава, че вашите източници и моите източници черпят от един и същи първоизточник. Това е интересно, нали?
— Но е без значение, господин Скофийлд. Имената от миналото, които може би не си и спомняте, и компаниите, които са представлявали — сигурно осъзнавате, че сега са без значение. Ако не всички, то повечето от тези хора са мъртви, корпорациите са погълнати от други. Без значение са.
— И все пак някои изплуваха в паметта ми, макар да бяха старателно погребани преди години, нали? Да видим дали ще си спомня… Имаше един Ворошин в съветски Ленинград, който даде живот, разбира се, на Верахтен в Есен, нали така? Макар да бяха собственост на своите правителства, притежаваше ги друг. От американския град Бостън, Масачузетс, нали?
— Достатъчно, господин Скофийлд.
— Не ми разваляй удоволствието. Паметта ми се възвръща… а от години не беше ми се случвало. Съществуваше и компанията Инглиш Уейвърли Индъстрис; тя също беше здраво обвързана с Бостън. Ами Скоци-Паравачини или пък беше Паравачини-Скоци? Със седалище в Милано, нали? Обаче тя също получаваше нарежданията от Бостън…
— Стана ми ясно накъде биете…
— Небеса, не и докато не споменем преждевременната трагична смърт на такива забележителни личности като талантливия Гийомо Скоци, съблазнителната Одил Верахтен и твърдоглавия Дейвид Уейвърли. Още навремето имах чувството, че по някакъв начин те разочароваха — да се осмеля ли да произнеса името му — Пастирчето?
— Всичко това е минало, Скофийлд. Повтарям, без всякакво значение е! И то не е нищо друго, освен прозвище на човек, отдавна мъртъв и забравен.
— Прозвище? Това е прякор, нали?
— Знаете не по-зле от мен.
— Пастирчето… В някои части на тоя ваш потаен свят, света на вечната нощ, тази легенда е просъществувала десетилетия. Легенда, дописана от онези, които той в крайна сметка унищожи. Ако бъдат открити и събрани заедно, тези писания биха променили историята на световните финанси, нали?… Или може би ще очертаят план за бъдещето.
— Казвам ви за последен път! — Водачът на групата едва не се задави, плюеше думите, сякаш бяха горчиви. — Безсмислени брътвежи!
— Тогава защо сте тук? — попита Брей. — Защо държеше на всяка цена да ме откриеш?
— Изпълняваме заповеди.
— О, обичам тая фраза! В немалко случаи може да послужи за оправдание, нали? Нали?
— Всяко изявление завършвате с нов въпрос.
— Това е единственият начин да се научи нещо, нали?
— Ще бъда откровен, господин Скофийлд…
— Искаш да кажеш, че досега си лъгал? — прекъсна го Беоулф Агът.
— Моля ви, престанете!
— Съжалявам, давай нататък.
— Живеем в епоха, съвсем различна от онази, през която сте напуснали службите, сър…
— Да не искаш да кажеш, че съм някакво изкопаемо, озовало се в непознат свят? — прекъсна го отново Брей.
— Само що се отнася до технологичните новости — отвърна водачът с неприкрито раздразнение. — Базите данни са усъвършенствани отвъд границите на въображението, всеки час уредите сканират по електронен път и съхраняват хиляди документи, възможната дълбочина на проучване е невероятна.
— Което означава, че ако случайно спомена някои от тези имена на заинтересовани страни, това може да насочи към нови — нови имена, нови компании, правилно ли разбрах? Цялата история на бизнеса в Бостън ще трябва да бъде пренаписана.
— Исках да кажа, господин Скофийлд — изрече натрапникът през зъби, сякаш се обръщаше към сенилен идиот, — че сме готови да ви платим няколко милиона долара, за да изчезнете отново. Южна Америка, островите на юг в Тихия океан, където пожелаете. Имение, ранчо, най-доброто, което може да се купи за вас и съпругата ви.
— Всъщност ние никога не сме били женени, споразумяхме се да не се обвързваме…
— Това за мен няма значение. Просто ви предлагам прекрасна алтернатива на това, което имате в момента.
— Тогава защо просто не дойдохте тук и не ни взривихте с оръдието си? Можехте да ни изгорите, за да сте сигурни, че ще бъда убит и следователно проблемът ви щеше да бъде решен.
— Напомням ви, че офицер Прайс беше проследен дотук. Това щеше да доведе до неприемливи усложнения. Впрочем къде е той?
— Госпожа Скофийлд го развежда из нашата лагуна; много е красива на лунна светлина, колкото и да е оскъдна в момента… Значи не отхвърляте това решение, а само последствията.
— Също както бихте сторили и вие на млади години. Беоулф Агът бе най-прагматичният от агентите,
