— Заслугата не е моя, по дяволите! А на проклетите лекари от Маями.
— Възможно ли е? — все тъй недоумяваше агентът на ЦРУ, докато Антония напускаше верандата. — Дали наистина е действително възможно да се случи?
— Съществуват множество исторически прецеденти, много повече, отколкото можем да изброим, Камерън. Сливания след сливания, поглъщания, изкупувания, понякога доста драматични. Създаване на глобални монополи, млади човече. Погледнем ли назад в човешката история, ще стигнем до фараоните на Египет, които безмилостно прегазвали всеки свой принц, домогващ се до властта, а да не забравяме и римляните, тълпящи се в сената, за да предоставят цялата власт в ръцете на своите цезари. Нищо ново под слънцето, просто сега епохата е друга, модерна, компютризирана. Онези негодници, посегнали да заграбят всичко без остатък, наистина ще го получат, ако някой не ги спре.
— И кой ще бъде той?
— Бог ми е свидетел, не желая това да бъда аз. Може би хората, нищо неподозиращите обикновени хора, които внезапно ще се пробудят и ще осъзнаят, че в крайна сметка всяка тяхна форма на свобода е била погълната от дяволската машина на финансовото всемогъщество. Към това се стреми и Матарезе. В резултат ще се стигне до полицейски държави — навсякъде по света. Иначе не биха могли да оцелеят.
— Наистина ли мислиш, че е възможно да се случи?
— Всичко зависи от това какъв ще е началният им старт и кой е в борда на директорите. Честно казано, да, напълно осъществимо е. Задълбочиш ли се в анализа, ще видиш, че става дума за тероризъм на управляващите, за международно тайно съглашателство, парадиращо с антитръстовото законодателство в страните по целия свят. Сякаш Дженеръл Мотърс, Форд, Крайслер, БМВ, Тойота, Порше и още двама-трима производители се съюзяват и решават да поемат в свои ръце световната автомобилна индустрия. Но не е чак толкова отвлечено.
— Стигнат ли дотам, следващата им цел са правителствата — отбеляза Прайс.
— Предполагам, някои вече са се окопали, както беше и преди трийсет години. Един от тях едва не стана президент на Съединените щати. Без малко да завладеят изцяло Държавния департамент и Пентагона, влиянието им в Белия дом и сената бе невероятно. Сега, след като действат в международен мащаб, да предположим, че поставят под своя контрол британския Форин Офис, френския Ке д’Орсе, Рим, Отава и Бон, картинката не е много приятна, нали? О, Небеса, след няколко години, подчинили напълно политиците, след някоя и друга дирижирана от Матарезе среща на високо равнище, и ние всички ще маршируваме под ударите на барабаните им, щастливи като безмозъчни добичета, докато не разберем, че заглъхнат ли, това ще означава, че за нас повече няма алтернатива. Ще купуваме онова, което те ще поискат да купуваме, ще вярваме в онова, в което те ще поискат да вярваме — „Тероризъм на управляващите“, страховито определение.
— С фатален край, като всяка форма на тероризъм, Кам. Защото, укрепят ли се веднъж, монопол тук, крупна корпорация другаде, навсякъде взаимосвързани конгломерати, те няма да търпят никаква опозиция.
— Очевидно и сега не приемат никаква съпротива — отбеляза Прайс.
Той разказа на Скофийлд за четирите убийства: на френския финансист, испанския лекар, англичанката и италианеца, загинал в мача по поло на Лонг Айлънд.
— Известно ни е, че французинът е свързан с Матарезе — продължи Прайс. — Разполагаме със запис на собствените му думи. А и докладите за финансовото състояние на останалите са наситени със странни празноти по отношение произхода на парите, с които разполагат, според последната информация на Франк Шийлдс.
— „Жмичката“ винаги е точен в тези неща — съгласи се Беоулф Агът. — Навремето никога не пропускаше да обозначи празнотите. Първо търсеше модели, а не ги ли откриеше, захващаше се да търси и нещо друго.
— Това друго тук е Матарезе. Убийствата са извършени в разстояние на четирийсет и осем часа, убийците изчезват, без да оставят каквато и да било следа…
— Звучи правдоподобно — прекъсна го Скофийлд.
— И защо е толкова сложно да се проследи произходът на техните богатства? — продължи Камерън. — Франк употреби една дума „аморфни“, предполагам, имал е предвид невъзможността да бъдат посочени.
— Вероятно. — Пенсионираният бивш агент от разузнаването, с посребрени коси, се засмя сърдечно, най-вече сам на себе си. — Колко милионери познаваш, които охотно биха показали своите явни и тайни счетоводни документи, особено ако източниците на приходите им са съмнителни, независимо че може и да са изминали години?
— Не познавам толкова много милионери, поне не лично.
— Ето сега познаваш мен.
— Ти наистина ли си…
— Точка по въпроса. Нито дума повече. Разбра ли какво имам предвид?
— Не бих искал, но имайки предвид служебното ти досие, ще го приема като извънредно възнаграждение… Откъде започваме? Откъде да започна аз?
— Сам го каза: от пътя на парите — отговори Скофийлд. — Франк Шийлдс е добър, но е аналитик. Хруска числа, работи с документи, с компютърни разпечатки на диаграми и графики, а и с досиета, написани от отговорни и безотговорни хора, като много често авторите на документите са неоткриваеми. А ти ще трябва да работиш с хора, не с електронната интерпретация на характера и поведението им.
— Правил съм го и преди — отвърна Прайс, — и вярвам в този метод. Новите технологии прекрачват граници, наблюдават и подслушват, но не могат да разговарят с живите мъже и жени, срещу които предстои да се изправим. В този смисъл никоя машина не може да замести човека. Но да се върнем към пътя на парите, откъде да започна?
— Щом не можеш да откриеш убийците — замислено поде Беоулф Агът, — тогава се залови с жертвите. Със семействата им, адвокатите, банкерите, и дори с близките им приятели или съседи. С всеки, който може да има някаква представа от поведението им, от това, което са разказали за себе си. Страшно досадно е, но е част от работата ти, и нищо чудно да те отведе до някоя врата към сложния лабиринт.
— Но как ще ги накарам да говорят с мен?
— Е, толкова е просто! Нашите хора имат връзки, Франк има връзки. Ще ти осигурят препоръки — достатъчно сме им дали, за Бога. Ти ще си доброто момче, което се опитва да открие кой е посегнал на скъпите им хора, а различните разузнавателни служби, действайки в синхрон, са ти дали знак „пътят е открит“.
— Какво значи „пътят е открит“?
— Така се изразяват ветераните в нашия занаят. Означава, че имаш правото да задаваш въпроси.
— Докъде се простира такова право?
— Кой го е грижа? Ти просто ще разполагаш със свобода на действие.
— Не е възможно да е толкова просто…
— Простотата на действие е азбуката на проникването на непозната или вражеска територия, млади ми Камерън. Съжалявам, че трябва да ти го напомня.
— Щом ми се стори, че разбирам, възникват нови въпросителни.
— Ами тогава помисли малко повече.
Неочаквано Антония Скофийлд се втурна при тях.
— Брей — извика тя. — Отидох да изгася осветлението при входа и на хоризонта забелязах пламъци, трябва да е имало някаква експлозия.
— Загаси свещите! — нареди Скофийлд. — Прайс, ела с мен!
Подобно на промъкващи се през джунгла пехотинци, двамата мъже, Беоулф Агът вървеше начело, се запровираха между клоните по едва забележимата пътека. В последния момент Камерън бе съобразил да грабне ръчната си чанта, забелязал, че преди да напуснат къщата Скофийлд бе взел някакъв четвъртит предмет, увит в кожен калъф. Преодолявайки една след друга цели стени от листа и клони, те стигнаха до скалист плаж, където фотоелектронните клетки улавяха лъчите на Карибското слънце.
— Сниши се! — нареди по-възрастният мъж и отвори кожения калъф, от който се подаде тежък бинокъл с приспособление за нощно виждане. Прайс дръпна ципа на своята чанта и извади същия уред. Далеч
