— Естествено. То ще е в тяхна полза, както и в полза на техните правителства, без които те не могат да съществуват, нито да процъфтяват.
— Ти наистина си гений, Ван дер Меер! Да се справиш тъй бързо, с такъв невероятен замах!
— Всъщност не е толкова трудно, сър. Онези, които притежават богатства, искат те да се множат, а онези, които им служат, искат благата на това богатство, за да създават работни места. Това се потвърждава от историята на човечеството. И единственото, което трябва да направи човек, е да проникне в едната сфера или другата, а най-добре в двете, и да внуши по убедителен начин на всяка една, че „се опитват да я преметнат“, както казват американците. Някогашният Съветски съюз разчиташе на работниците, на които липсваше интелектуален потенциал. Икономистите консерватори разчитат на предприемачите, а повечето от тях подценяват социалния договор. Ние разполагаме и с двете.
— И затова контролът е в наши ръце — съгласи се Гуидероне. — Това беше мечтата, видението на барон Матарезе. Това е единственият път. Като изключим правителствата… тях той не визираше, само международните финанси.
— Той е живял в друго време, а времената се промениха. Ние трябва да имаме контрол над правителствата. Разбира се, последният Матарезе е знаел това… Всемогъщи Боже, президент на Съединените щати? Могли сте да постигнете дори това?
— Той просто щеше да бъде въведен в кабинета с гръм и трясък — тихо отбеляза Гуидероне, с известен унес в гласа. — Той беше неудържим… а и беше наш. Господ ми е свидетел, наш беше! — Възрастният мъж се обърна към последните слънчеви лъчи, проникващи през прозореца, и продължи с хладен, пресекващ от надигналата се ненавист глас. — Докато не го повали онова омразно прасе.
— Някой ден, когато сте в настроение, бих искал да чуя тази история.
— Историята никога не ще може да бъде разказана, мой млади приятелю, дори на теб, а няма човек, когото да ценя по-високо. Защото ако тази история, както я наричаш ти, излезе на бял свят, всяко правителство ще загуби доверието на онези, които управлява. Единственото, което ще ти кажа, Ван дер Меер, е следното: не се отклонявай от набелязаната посока. Това е правилният път.
— Високо ценя думите ви, господин Гуидероне.
— Така и трябва — продължи елегантният възрастен господин, като отново се обърна към Матарайзен. — Защото ако ти си внук на барон Матарезе, то аз съм синът на Пастирчето.
Все едно гръм порази Ван дер Меер Матарайзен.
— Нямам думи! — възкликна той, а очите му издаваха, че не успява да се пребори с шока. — Говореше се, че бил убит…
— Убиха го наистина, но той не умря — прошепна Гуидероне едва чуто, видимо развеселен от реакцията на по-младия мъж. — Ала това е тайна, която трябва да отнесеш в гроба си.
— То се разбира от само себе си! И все пак съветът в Бахрейн… те сигурно също знаят.
— О, този ли съвет! Откровено казано, това бе хипербола от моя страна. Често се оттеглям в Бахрейн, но в интерес на истината аз съм този тъй наречен съвет, останалите са просто алчни фигуранти. Живей с тази мисъл, Ван дер Меер, това е моят съвет. — Интеркомът на стената зажужа. Гуидероне трепна и зверски изгледа домакина си. — Бях останал с впечатлението, че си издал нареждане тук никога да не те безпокоят! — изръмжа той.
— Трябва да е възникнала извънредна ситуация. Никой не знае, че сте тук… та това е личният ми апартамент, всички стени са надеждно уплътнени. Стените и подът са дебели повече от двайсет сантиметра. Наистина нямам представа…
— Обади се, глупак такъв!
— Да, разбира се. — Също като човек, току-що събудил се от кошмар, Ван дер Меер се спусна към интеркома и грабна слушалката. — Да? Знаете, че ви е забранено… — Очевидно стреснат от чутото по телефона, той се заслуша, постепенно пребледня. Остави слушалката, сетне се втренчи в Джулиан Гуидероне. — Съобщение от Орел във Вашингтон — произнесе едва чуто.
— Ясно, от Лангли. Какво гласи?
— Скофийлд се е отървал. Лети към Щатите заедно с жена си и Камерън Прайс.
— Убийте го, всичките ги избийте! — през стиснати зъби процеди синът на Пастирчето. Ако Скофийлд е жив, ще ни подгони като разярена мечка… всъщност така започна всичко. Той трябва да бъде обезвреден. Алармирай всички американци, на които плащаме! Убий го, преди да ме е спрял за втори път!
— Аз ли?… — Недоумението на Матарайзен прерастваше в страх, който можеше да се прочете в очите, все тъй втренчени в Джулиан Гуидероне. — В такъв случай това сте били вие, вие сте били най-сигурното ни оръжие. Вие сте щели да станете президент на Съединените щати!
— Беше повече от сигурно, нищо не бе в състояние да ме спре… докато не се появи онова прасе.
— Ето защо пътувате така дискретно, с толкова много паспорти. Винаги сте изключително предпазлив.
— Ще бъда прям с теб, Ван дер Меер. Ние двамата по различен начин се отнасяме към отговорността. Никой не търси човек, чиято смърт е обявена преди близо трийсет години, ала този човек, този мит продължава да живее, за да насърчава своите легиони навсякъде по света. От гроба си се надига, за да ги тласне напред, едно живо, дишащо човешко същество, един бог на земята, когото те могат да усетят, да докоснат, да чуят какво им казва.
— Без страх от разкритие — рече холандецът, а в гласа му вече се долавяха нотки на упрек към американеца Гуидероне.
— Ти, от друга страна — продължи синът на Пастирчето, — работиш на тъмно, никой не те вижда, не те докосва, не те чува. Къде са твоите войници? Ти не ги познаваш, само им разпращаш заповеди.
— Работя отвътре, а не отвън — възрази Матарайзен.
— И какво трябва да означава това?
— Формулирам заповедите, но не се натрапвам. Аз не съм кинозвезда, аз съм мозъкът, изпълващ със съдържание понятието за звездите. Те всички го знаят.
— Защо? Заради парите, които пръскаш?
— Това е достатъчно. Без мен те са нищо!
— Моля те, мой умни млади приятелю, размисли. Даваш ли твърде много храна на едно животно, то става зло, такъв е законът на природата. Погали зверчето, то има нужда да го докоснеш, да го погалиш, да се заслушаш в гласа му.
— Вие постъпвате според вашите виждания, сър. Аз според моите.
— Ще се моля никога да не се сблъскаме, Ван дер Меер.
Седма глава
Подготвената за временна база къща на брега край Чезапийк Бей беше бивше имение на едно от най- богатите семейства по източния бряг на Мериленд, отдадено за долар на година под наем на службите за разузнаване, в замяна на което Американската данъчна служба щеше да отпише цял куп неплатени данъци, натрупани вследствие на открити вратички, обявени за незаконни. Правителството спечели и битката, и войната. Много по-скъпо щеше да струва покупката или законен договор за наем или дори обновлението на такава привлекателна резиденция с благоприятно разположение.
Отвъд конюшните и полята се простираха обезкуражаващи нежеланите гости блата, по-скоро мочурища, подхранвани от некаптирани водоизточници от вътрешността. Пред имението изрядно подстригана морава се спускаше към навес за лодки и дълъг пристан, като вдаденият навътре кей продължаваше над водите на залива, спокойни, когато Атлантикът бе в покой, и опасни, когато се разгневеше. Към коловете бяха привързани лодка и моторен скиф, които се използваха да достигнат десетметрово корабче, пуснало котва на трийсетина метра извън залива. Скрит под навеса, чакаше и свръхмощен катер, способен да вдигне четирийсет възела в час.
— Корабчето е на ваше разположение — бе казал заместник-директорът Франк Шийлдс, когато посрещна самолета на военноморските сили, докарал Прайс, Скофийлд и Антония на летището в Глен Бърни.
— Истински красавец! — бе възкликнал Брей, когато излязоха да се разтъпчат на моравата. — И все пак плаването препоръчително ли е?
