— Меко казано.
— В такъв случай не играеш честно, Франк. Поиска да направя оценка при предоставена само частична информация.
— Отговорите ти бяха правилни. Липса на каквато и да било следа и кратък промеждутък от време.
— Всеки друг би отбелязал същото.
— Съмнявам се дали би се справил толкова бързо, но пък и ние не търсим друг човек. Искаме теб, Кам.
— Предложете ласкателство, прилична премия и разширени правомощия при финансирането и ще изоставя всичко друго. Какви гадости съдържа липсващата част?
— Предава се устно, на хартия нищо не съществува.
— Става все по-заплетено.
— И аз от това се опасявам… Налага се най-напред да се върнем няколко месеца назад, на хиляда мили от Москва, към естествената смърт на една старица. Свещеникът, присъствал на края й, след няколкоседмично колебание, накрая изпратил писмо до руските власти. В него той съобщавал как жената, вдовица на най-блестящия съветски ядрен физик, според официалната версия убит от разярена мечка по време на лов, твърдяла, че съпругът й бил убит от неизвестни хора, които ранили звяра и го насочили към мъжа й. Неизвестните лица мигом изчезнали.
— Я почакай — прекъсна го Прайс. — Тогава бях още дете, но си спомням невероятната новина, прочел съм я някъде или съм я чул от телевизията. Името май беше Юриев. Подобно нещо изостря въображението на едно дете, прочута личност разкъсана от огромен звяр. Да, помня го.
— Хората от моето поколение пазят още по-ярък спомен — отбеляза Шийлдс. — Тъкмо бях постъпил в Управлението, но за никого в Лангли не беше тайна, че Юриев иска да спре разрастващото се производство на ядрени оръжия. Смъртта му ни натъжи; неколцина от нас дори оспорваха достоверността на версиите — говореше се, че Юриев всъщност бил застрелян, а не убит от мечката — но най-вече ни вълнуваше въпросът как тъй Москва ще издаде заповед за екзекуцията на своя най-изявен физик.
— И какъв бе отговорът?
— Отговор не получихме. Не разбирахме случилото се, затова приехме версията на ТАСС.
— Сега какво се е променило?
— Нещата стоят по друг начин. По всички личи, че в предсмъртния си час старицата е посочила като виновник за смъртта, по-скоро убийството на съпруга си, организация, наречена Матарезе, назовавайки я „вездесъщо зло“. Правиш ли някаква връзка, Кам?
— Никаква. И все пак откривам позната схема — отсъствие на каквато и да било следа, както и при скорошните убийства.
— Добре го каза. Тъкмо това исках да чуя. Сега правим малък скок напред във времето, към френския финансист Рене Пиер Мушистин, прострелян на собствената си яхта.
— Заедно с четирима адвокати от четири различни държави — допълни Прайс. — Никакви пръстови отпечатъци, което предполага, че убийците са носели гумени ръкавици; намерените гилзи нищо не разкрили, тъй като били от серийното производство, свидетели също нямало, защото екипажът бил отстранен, докато трае съвещанието.
— Никакви свидетели, никакви улики… никаква следа.
— Съвпадението е пълно.
— Не, не съвсем.
— Нова изненада, Франк?
— Очевидец — отвърна заместник-директорът. — Близък приятел, както по-късно се изясни, личен прислужник, прекарал при Мушистин близо трийсет години, намерил начин да се свърже с нашия посланик в Мадрид. Уговорили си среща, на която този човек, назовал се Антоан Лавал, предоставил поверителен доклад, който да бъде препратен до най-голямата разузнавателна организация във Вашингтон. За щастие успяхме да заобиколим Сената и докладът попадна при нас.
— Не съм изненадан — вметна Камерън.
— В столицата на изненади не разчитат — отбеляза Шийлдс. — И все пак ни провървя благодарение на възможността за кръстосан компютърен анализ. Името Матарезе се появи отново. Преди да умре от раните си, Мушистин казал на Лавал: „Матарезе се завърнаха.“ Според Лавал господарят му бил сигурен, защото научили за съвещанието и трябвало да му попречат.
— Защо?
— По всички личи, че Мушистин сам се отказвал от финансовата си империя, завещавайки всичко за благотворителност. По този начин се оттеглял от икономическата власт, осигурена от глобалните конгломерати, управлявани пряко от него посредством назначените бордове от директори и неговите адвокати. Според Лавал за Матарезе това било неприемливо; те трябвало по някакъв начин да го спрат, затова го и убили.
— Щом Мушистин е мъртъв, кой управлява международните компании?
— Толкова е увъртяно, че ще отнеме месеци, ако не и години, за да се разбере.
— И все пак някъде из тези дебри бихме открили Матарезе, това ли е мисълта ти?
— Не знаем със сигурност, но така смятаме. Толкова аморфна е същината, че просто тънем в догадки.
— Какво искате от мен?
— Казано с последните думи на Мушистин: открий Беоулф Агът.
— Кого?
— Беоулф Агът. Кодовото наименование, дадено от КГБ и източногерманското Щази на Брандън Скофийлд, най-способния ни агент по време на Студената война. Възвишената ирония в случая се свежда до това, че в крайна сметка той заработил заедно с човек, с когото взаимно се мразели, когато двамата по свой път открили Матарезе в Корсика.
— В Корсика? Та това е невероятно.
— Името на онзи другия е Василий Таленков, кодово означение Змията, небезизвестен разузнавач на КГБ. Той разработил операцията, довела до смъртта на съпругата на Скофийлд, а Скофийлд пък убил неговия по-малък брат. Двамата били заклети врагове, докато не се изправили срещу много по-мощен враг.
— Матарезе?
— Да, Матарезе. Накрая Таленков се пожертвал, за да спаси живота на Беоулф Агът и жената, която обичал, неговата настояща съпруга.
— Господи, звучи като древногръцка трагедия.
— В много отношения е точно това.
— Е, и?
— Открий Беоулф Агът. Узнай цялата история. Оттам можеш да започнеш. Никой не знае истината по- добре от Скофийлд.
— Не се ли пазят някакви доклади?
— Скофийлд не бе особено склонен да ни помогне. Заяви, че било време мисията да се обяви за приключена, а и нямало какво да се научи от тая стара история. Всички замесени били мъртви. Той просто искаше да напусне играта, и то по възможно най-бързия начин.
— Странен начин на поведение.
— Той смяташе, че има право да се държи по този начин. Разбираш ли, в един момент бе обявен за „безнадежден случай“.
— Искаш да кажеш елиминиране при първа възможност? — изуми се Прайс. — От собствените му хора.
— Смятаха, че представлява опасност за всеки наш агент. Знаеше всички тайни. Наложи се лично президентът да отмени присъдата.
— А защо изобщо е била издадена?
— Вече ти казах, той беше движеща се бомба със закъснител. Беше се съюзил с врага; работеше заедно с Таленков.
— Преследвал е тези от Матарезе! — все тъй разгорещено възкликна Камерън.
