пред удивения директор, който стана, като видя влиятелния мъж. По лицето му се изписа смесица от изненада и объркване.
— Господин секретар?… Не съм получавал съобщение от канцеларията ви, сър. Щях веднага да се кача горе.
Държавният секретар хвърли вбесен върху бюрото му няколко жълти бланки, прикрепени една за друга. На първата страница имаше колона от шест имена, изписани с химикалка и отделени с широки редове:
Борн
Делта
„Медуза“
Каин
Карлос
„Тредстоун“
— Какво е това? — попита. — Какво, по дяволите, е това?
Директорът се наведе през бюрото.
— Не знам, сър. Някакви имена, доколкото виждам. Код за азбуката — буквата Д — и се отнасят до „Медуза“; това все още е секретно, но съм чувал за нея. А предполагам, че Карлос има нещо общо с терориста. Бих желал да знам нещо повече за него. Но изобщо не съм чувал нито за Борн, нито за Каин или пък „Тредстоун“.
— Елате тогава в кабинета ми и чуйте запис на телефонен разговор, който току-що проведох с Париж, и ще научите за какво става дума! — избухна държавният секретар. — Този запис съдържа страшни неща, включително убийства в Отава и Париж и някакво много странно споразумение между първия секретар на Рю Монтен и някакъв от ЦРУ. Има също и недопустими лъжи спрямо властите на чужди правителства, спрямо нашите собствени разузнавателни единици и спрямо европейски вестници — и то без знанието и позволението на Държавния департамент! Налице е някаква глобална измама, разпространявала дезинформация на толкова правителства, че не ми се мисли. Наредихме да превозят със самолет дотук под най-строг дипломатически контрол жена от Канада, икономист в правителството в Отава, която издирват за убийство в Цюрих. Бяхме принудени да дадем убежище на беглец, противно на всички закони, защото, ако тази жена казва истината, можем да считаме, че сме загазили до немай къде! Искам да знам какво става. Ще отмените всичко за днес, като казвам „всичко“, имам предвид абсолютно всичко. Ще посветите деня си, а ако е необходимо и нощта, но ще разчепкате тази работа. Някъде наблизо се разхожда човек, който не знае кой е, но има в главата си повече информация от десет секретни компютри!
Минаваше полунощ, когато изтощеният директор направи връзката: за малко щеше да я пропусне. Първият секретар даде името на Александър Конклин под заплаха от незабавно отзоваване. Но Конклин не бе открит никъде. Беше се прибрал рано сутринта от Брюксел във Вашингтон с военен самолет, но беше излязъл от Лангли чак в 1,22 следобед, без да остави никакъв телефонен номер — даже за спешни съобщения — на който можеше да бъде открит. А от това, което директорът беше успял да научи за Конклин, този пропуск беше нещо съвсем необичайно. Мъжът от ЦРУ бе типичен за тези, които наричаха акула-убиец; той направляваше индивидуални стратегии по цял свят, там където имаше подозрения за провал или предателство. Във всеки момент имаше прекалено много хора в прекалено много места, които можеха да се нуждаят от мнението му. Не беше логично да прекъсне тези нишки за цели дванайсет часа. Също толкова необичаен бе фактът, че записите на телефонните разговори от кабинета му бяха изтрити; липсваха всичките от последните два дена, а ЦРУ имаше много строги изисквания в това отношение. Такава беше политиката на новото ръководство — пълен отчет за всичко. Но все пак директорът на Конс-Оп беше научил един факт: Конклин е бил свързан с „Медуза“.
Използвайки заплахата, че в противен случай ще отвърне със същото, директорът бе успял да получи достъп до секретните записи на разговорите на Конклин през последните пет седмици. Агенцията му ги предостави неохотно и директорът заседна пред екрана за два часа, след като нареди на оператора в Лангли да върти лентата, докато не му каже да спре.
Беше се обадил на осемдесет и шест човека, споменавайки думата „Тредстоун“; никой не бе откликнал. След това директорът отново прехвърли всички възможности наум; имаше военен, когото не беше включил в сметката, защото антипатията му към ЦРУ беше всеизвестна. Но преди седмица Конклин му беше звънял два пъти в интервал от двайсет минути. Директорът се обади на хората си в Пентагона и разбра каквото му трябваше: „Медуза“..
Бригаден генерал Ъруин Артър Крофорд, понастоящем офицер на служба във военното разузнаване, по-точно в хранилищата за информация, бивш командос от Сайгон, отговорен за секретните операции — все още секретни. Медуза.
Директорът вдигна слушалката на телефона в стаята за конференции; той не минаваше през секретарския пулт. Набра номера на домашния телефон на генерала във Феърфакс. Генералът вдигна на четвъртото позвъняване. Мъжът от Държавния департамент се представи и попита генерала желае ли да се обади обратно във Вашингтон за потвърждение с кого говори.
— Каква нужда има да го правя?
— Отнася се до неща, свързани непосредствено с „Тредстоун“.
— Ще ви се обадя след малко.
Направи го точно след единайсет секунди, а в следващите две минути директорът изложи в общи линии информацията на департамента.
— Тук няма нищо, което да не ни е известно — каза генералът. — Още от самото начало бе назначен комитет за контрол; на Овалния кабинет бяха предоставяни периодични отчети — почти всяка седмица от официалното започване на операцията. Нашият обект беше съвсем наясно с процедурите, можете да бъдете сигурен в това.
— Държа да бъда сигурен — отвърна служителят от департамента. — Това отнася ли се и до случая в Ню Йорк отпреди седмица? Елиът Стивънс, този майор Уеб и Дейвид Абът? Където обстоятелствата са били, да кажем, леко променени?
— А, значи вие знаете за промените?
— Слушайте, генерале, аз съм шеф на Конс-Оп.
— Да. Вярно… Стивънс не беше женен; останалите разбраха. Най-добре подхождаше грабеж и масово убийство. Решението ни бе одобрено.
— Ясно… Вашият Борн е пристигнал вчера сутринта в Ню Йорк със самолет.
— Знам. Знаем — Конклин и аз. Ние сме приемниците.
— Имате ли връзка с Конклин?
— Последно говорих с него към един по обяд. Нямам запис. Честно казано, той настоя за това.
— Излязъл е от Лангли. Не е оставил телефон, на който може да бъде намерен.
— Това също ми е известно. Не се опитвайте… При цялото ми уважение, кажете на секретаря да стои настрана от тази работа. И вие стойте настрана. Не се бъркайте.
— Вие сте забъркан, генерале. Докарахме тук жената от Канада под дипломатическа закрила.
— За бога, защо?
— Бяхме принудени; тя ни принуди.
— Дръжте я в изолация тогава. Трябва! Тя е наш случай, ние носим отговорност за нея.
— По-добре ще е да обясните какво имате предвид.
— Имаме работа с луд човек. Мултиплицирана шизофрения. Той е подвижен наказателен взвод; може да убие дузина невинни хора с едно-единствено избухване, с една експлозия в главата си и така и няма да разбере защо го е направил.
— Откъде знаете?
— Защото вече е убивал. Онази кланица в Ню Йорк миналата седмица — това е бил той. Убил е Стивънс, Монаха, Уеб — на всичкото отгоре, Уеб — и други двама, за които изобщо не сте чували… Сега ни е ясно. Той не може да носи отговорност, но това нищо не променя. Оставете го на нас. На Конклин.
— Миналата седмица ли? Борн?
— Да. Имаме доказателства. Отпечатъци. Потвърдиха ги във ФБР. Той е бил.
— Вашият човек е оставил отпечатъци?
