— В какво отношение — попита Борн, докато продължаваха да се изкачват. Болката в очите го накара да примижи.
— Когато някой клиент се обади в „Ле Класик“, не му отговаря женски глас, а културен джентълмен, информиран за всичко.
— Интересно хрумване.
— И други джентълмени мислят така — добави тя. — Особено ако правят по телефона покупки, които предпочитат да запазят в тайна. При нас няма провали, мосю.
Стигнаха до просторния кабинет на Жаклин Лавие. Това беше леговище на особен и експедитивен изпълнител — на бюрото лежаха подредени изрезки от вестници, по стените висяха акварелни скици на модели, някои с инициали, други без, явно неприемливи. Останалата част от стените беше покрита със снимки на красиви хора, чиято красота нерядко отиваше по дяволите при вида на глупаво разтворените им уста или на фалшивите им усмивки като на самата обитателка на офиса. В напарфюмирания въздух витаеше нещо неприятно и порочно, леговище на застаряваща, бавно пристъпваща тигрица, готова да нападне всеки, посегнал на имуществото й и не успял да задоволи апетита й. Но тя беше дисциплинирана; всичко го потвърждаваше — неоценима свръзка на Карлос.
Кой беше този човек при централата? Къде го беше виждал?
Предложиха му питие от цяла колекция бутилки; избра бренди.
— Седнете, мосю. Отивам да потърся помощта на самия Рьоне, ако го открия.
— Много мило, но аз съм убеден, че всичко, което изберете, ще е подходящо. Имам нюх за добрия вкус, вашият се усеща в целия офис. Удовлетворен съм от видяното.
— Вие сте много великодушен.
— Говоря това, което мисля — рече Джейсън, застанал неподвижно в средата на стаята. — Все пак бих желал да разгледам снимките. Виждам тук някои познати, ако не и приятели. Някои от тези физиономии могат да се видят в Бахамските банки доста често.
— Не се учудвам — съгласи се Лавие с тон на уважение към света на финансите. — Няма много да се бавя, мосю.
Така си мислеше и Борн, докато партньорката на „Ле Класик“ излизаше от офиса. Мадам Лавие нямаше да остави на изморения богаташ много време за размисъл. Щеше да се върне с най-скъпите дрехи, които можеше да събере с възможно най-голяма бързина. Ето защо, ако в стаята имаше нещо, което я уличаваше като посредница на Карлос — или на операциите му — трябваше да се намери много бързо. А ако беше тук, трябваше да е някъде на бюрото или около него.
Джейсън мина зад масивния стол до стената, изобразявайки на лицето си жив интерес към снимките, но се съсредоточи върху бюрото. Там имаше най-различни бележки, неизплатени сметки и документи, чакащи подписа на Лавие. Бележник с адреси лежеше отворен и на страницата имаше четири имена; той се приближи, за да ги види по-ясно. Бяха имена на компании, в скоби бяха записани имената на хората, а постовете им бяха подчертани. Борн се почуди дали да запомни всичките. Тъкмо да го направи, когато погледът му попадна на ръба на едно картонче. Само ръб, защото останалата част беше под самия телефонен апарат. Имаше и още нещо — неясно, едва забележимо. Ръбът на картончето беше прикрепен към бюрото с прозрачна лента, за да не мърда. Самата лента беше относително нова, залепена съвсем неотдавна върху коравия картон и блестящото дърво; беше чиста, по нея нито личаха петна, нито краищата й бяха подвити — никакви следи от дълга употреба.
Инстинкт.
Борн понечи да отмести телефона. Той иззвъня, вибрирайки в ръката му. Резкият звук го стресна. Борн го върна на мястото му, отстъпи на крачка встрани и в същия момент през отворената врата от коридора връхлетя мъж по риза с къс ръкав. Мъжът спря, втренчен в Борн. В очите му имаше тревога, но погледът му беше уклончив. Телефонът иззвъня втори път. Мъжът отиде бързо до бюрото и вдигна слушалката.
— Ало? — Настъпи тишина, докато нахълталият слушаше с наведена глава, съсредоточавайки се върху това, което му говореха. Беше загорял мускулест мъж на неопределена възраст, тенът скриваше годините. Лицето му беше опънато, устните тънки, а късо подстриганата му коса — гъста, черна и добре сресана. Мускулите му играеха и изпъкваха, докато прехвърляше телефона от едната си ръка в другата и говореше с рязък тон.
— Pas ici maintenant. Je ne sais pas la reponse. Appelez encore.50
Той затвори и погледна към Джейсън.
— Ou est Jaqueline?51
— Малко по-бавно, ако обичате — каза Борн, изричайки на английски лъжата. — Френският ми е беден.
— Извинете — отвърна бронзовият мъж. — Търся мадам Лавие.
— Собственичката?
— Може и така да се каже. Къде е?
— Изпразва джоба ми. — Джейсън се усмихна и вдигна чашата към устните си.
— О? А кой сте вие, мосю?
— Вие кой сте?
Мъжът го погледна изучаващо.
— Рьоне Бержерон.
— О, боже! — възкликна Борн. — Ами че тя търси точно вас. Вие сте много добър моделиер, мосю Бержерон. Тя ми каза да гледам на работите ви като на творби на изгряващ творец. — Борн отново се усмихна. — Може да се окажете причината да позвъня на Бахамските острови за още пари.
— Много сте любезен, мосю. И извинявам се, че нахълтах по такъв безобразен начин.
— По-добре, че вие вдигнахте телефона, а не аз. Според Берлиц52 съм пълен провал.
— Купувачи, доставчици, всички крещят като ненормални. С кого, мосю, имам честта да разговарям?
— Бригс — каза Джейсън, без да проумява откъде му хрумна това име, изненадан, че се е появило в главата му толкова бързо и естествено. — Чарлз Бригс.
— Радвам се да се запозная с вас. — Бержерон протегна ръка; ръкостискането му беше силно. — Казахте, че Жаклин ме търси?
— Боя се, че причината съм аз.
— Ще я намеря. — Моделиерът напусна припряно.
Борн се приближи бързо до бюрото, без да изпуска от очи вратата, и с ръка върху телефона. Отмести го и откри цялото картонче. Имаше два телефонни номера, разпозна първия като цюрихски, вторият явно беше в Париж.
Инстинкт. Беше прав, че късчето прозрачна лепенка се оказа единственият знак, който му трябваше. Вгледа се в номерата, запомняйки ги, остави телефона на мястото му и отстъпи встрани.
Едва успя да се отдръпне от бюрото, когато мадам Лавие се върна в стаята с половин дузина дрехи, преметнати през ръка.
— Срещнах Рьоне на стълбата. Той одобри избора ми най-ентусиазирано. И ми съобщи, че името ви е Бригс, мосю.
— Щях сам да ви кажа — усмихна се в отговор Борн, като отчете нотката на недоволство в гласа на Лавие. — Но не си спомням да сте ме попитали.
— Няма значение, мосю. Ето, донесох ви няколко прекрасни неща. — Тя раздели дрехите и положи внимателно всяка на определен стол. — Искрено вярвам, че Рьоне ни е донесъл едни от най-хубавите си творения.
— Донесъл ли? — отговори Джейсън. — Значи той не работи тук?
— Просто се изразявам образно: ателието му е в дъното на коридора, но представлява нещо като олтар. Дори аз потръпвам, когато влизам там.
— Великолепни са — продължи Борн, спирайки се пред всяка дреха. — Не искам да я затрупвам от глава до пети, а просто да я залъжа — добави той, посочвайки три рокли. — Ще взема тези.
— Добър избор, мосю Бригс!
