— Мога ли да се съмнявам? — отговори Жилет. — Нали това е въпросът? Но кой от нас може да бъде сигурен? Този въпрос също остава в сила. Сега разбираме, че Пентагонът и Централното разузнавателно управление буквално оперират напълно независимо едни от други, без дори да обсъдят съвместно прецизността на източниците си.
— Тази традиция рядко се нарушава в този град — каза развеселен Абът.
Конгресменът от Комисията за наблюдения отново прекъсна беседата:
— Какво се опитвате да кажете, мистър Жилет?
— Бих желал да чуем малко повече информация за активността на някой си Илич Рамирес Санчес. Това е…
— Карлос — каза конгресменът. — Спомням си от прочетеното. Да. Благодаря. Продължавайте, джентълмени.
Манинг заговори бързо:
— Нека се върнем в Цюрих, ако обичате. Нашите препоръки засега са да се насочим към Каин. Можем да дадем съобщение във Вербрехвелт, да активизираме всеки наличен информатор, да помолим цюрихската полиция за съдействие. Не можем да си позволим да загубим нито един ден повече. Онзи човек в Цюрих е Каин!
— А тогава какво е Брюксел? — Ноултън зададе въпроса толкова на себе си, колкото и на всеки около масата. — Методът е на Каин, информаторите ни са извън съмнение. Каква е била целта?
— Явно да ви подадат фалшива информация — отсече Жилет. — И преди да предприемем някакви драматични стъпки в Цюрих, предлагам всеки от вас да прерови из основи информацията си за Каин и да положи на повторна проверка всеки наличен източник. Може случайно европейските ви централи да са намерили не един информатор, който представя прекалено охотно и по ваш вкус информация. Тогава, струва ми се, е възможно да откриете нещо, което не сте очаквали: фината латинска ръка на Илич Рамирес Санчес.
— Щом толкова настоявате да ни дадете пояснения, Алфред — прекъсна го Абът, — защо да не ни кажете за това непотвърдено събитие, което се е случило преди шест месеца. Тук, изглежда, сме затънали в блато; това може да ни помогне.
За пръв път от началото на конференцията избухливият делегат от Съвета за национална сигурност, изглежда, се поколеба.
— Някъде в средата на август получихме от надежден източник в Екс-ан-Прованс съобщение, че Каин е на път за Марсилия.
— Август? — възкликна полковникът. — Марсилия? Лелънд! Посланикът Лелънд бе застрелян в Марсилия. През август!
— Не, не Каин е натиснал спусъка на пушката. Убийството е дело на Карлос и това се потвърди. Някои дребни подробности съвпадат с предишни негови убийства, има и три описания на непознат мъж с тъмна коса, който носел сак и се появил на третия и на четвъртия етаж на крайбрежен склад. Няма никакво съмнение, че Лелънд е бил убит от Карлос.
— За бога — изрева офицерът. — Това е след факта, след убийството! За живота на Лелънд е бил сключен договор, независимо чий, не ви ли мина през ум? Ако сме знаели за Каин, щяхме да опазим Лелънд. Той принадлежеше на военните! По дяволите, можеше да е жив сега!
— Не ми се вярва — отговори спокойно Жилет. — Лелънд не беше човек, който би живял в бункер. А ако се съди по стила му на живот, едно мъгливо предупреждение не би имало никаква полза. Между другото, дори да бяхме обединили стратегиите си, щеше да е абсолютно противопоказно да предупреждаваме Лелънд.
— Защо? — попита рязко Монаха.
— Ето ви пълното обяснение. Нашият източник трябваше да се свърже с Каин в часовете между полунощ и три сутринта на Рю Саразен на двайсет и трети август. Лелънд трябваше да дойде на двайсет и пети. Както казах, ако стратегията ни беше сработила, щяхме да заловим Каин. Но не стана. Каин изобщо не се появи.
— И вашият източник настоя да има работа само и единствено с вас — каза Абът. — Без знанието на никой от другите отдели.
— Да — кимна Жилет, опитвайки се да прикрие неудобството си, но без успех. — По наша преценка рискът за Лелънд бе елиминиран — което по отношение на Каин се оказа истина — а изкушението да го заловим бе прекалено голямо. Най-накрая бяхме намерили някой, който желае да идентифицира Каин. Щеше ли да постъпи някой от вас по друг начин?
Тишина. Този път нарушена от провлечения говор на любознателния конгресмен от Тенеси.
— Всемогъщи Исусе Христе… какво съцветие от глупаци!
Отново тишина, прекъсната от замисления глас на Дейвид Абът.
— Моите почитания, сър, изглежда, вие сте първият честен човек, изпратен тук от Конгреса. Фактът, че не изглеждате притеснен от префинената атмосфера на това високопоставено обкръжение, може само да е от полза на всички ни. Това е доста освежаващо.
— Не мисля, че конгресменът схваща изцяло същността на…
— О, Питър, млъкни за малко — прекъсна го Монаха. — Според мен конгресменът иска да каже нещо.
— Само едно — поде Уолтърс. — Мислех, че тук всички сте навършили двайсет и една години. Имам предвид, че поне така изглеждате и затова се предполага, че можете да водите интелигентен разговор, да обменяте информация с необходимото уважение един към друг и да търсите общоприемливи решения. Вместо това вие се държите като дечурлига, които играят на топчета и непрекъснато се джафкат у кого да остане най-грозното и евтино. Отвратителен начин да се изразходват парите на данъкоплатците.
— Прекалено опростявате нещата, мистър Уолтърс — прекъсна го Жилет. — Говорите за някакъв утопичен апарат за издирване на факти. Подобно нещо не съществува.
— Говоря за разумни хора, сър. Аз съм адвокат и преди да вляза в този омагьосан кръг, всеки ден се занимавах с въпросите за отговорността в различните й степени. Какво ново виждате тук, по дяволите?
— И какво е вашето мнение? — попита Монаха.
— Искам обяснение. Вече повече от осемнайсет месеца участвам в Подкомитета по тероризма към Белия дом. През ръцете ми са минали хиляди страници със стотици имена и двойно повече теории. Струва ми се, че няма заговор или терорист, с когото да не съм запознат. Живея с тези имена и теории вече цели две години и мисля, че няма вече какво ново да чуя.
— Препоръките за вас са внушителни, бих казал — прекъсна го Абът.
— Предполагам. Точно по тази причина приех креслото в Комитета за наблюдение. Мислех, че мога да допринеса някаква реална полза, но вече не съм толкова сигурен. Изведнъж започнах да се чудя какво правя сега в момента.
— Защо? — попита загрижено Манинг.
— Защото седя тук и слушам как вие четиримата описвате една операция, която продължава трета година и въвлича мрежи от персонал и информатори, както и главните разузнавателни централи в цяла Европа — и всичко това се съсредоточава върху един терорист, чийто „списък от постижения“ е обезпокояващ. Коректен ли съм по отношение на използваните понятия?
— Продължавайте — отговори тихо Абът, държейки замислено лулата си. — Какъв е въпросът ви?
— Кой е той? Кой е, по дяволите, този Каин?
16.
Тишината продължи точно пет секунди, през които погледите се кръстосаха, няколко гърла се прочистиха и никой не помръдна на стола си. Изглеждаше, че се взема някакво решение, без да се дискутира: трябваше да избягват уклончиви отговори. Но също така не трябваше да включват многословно конгресмена Ефрем Уолтърс от Тенеси, завършил право в Йейл, в ограничения кръг от посветени в тайните машинации. Налице бе голям гаф.
Дейвид Абът постави лулата си на масата. Тихото тракане прозвуча като увертюра на разговора.
— Колкото по-малко официална информация се разпространява за човек като Каин, толкова по-добре за
