сигурност има оригинал и две копия. Достъп до тях имат само ограничено число хора, и то от най-висшите кръгове на тези организации. Борн е излязъл от „Медуза“; всяко паралелно проучване на архивите и данните на банката ще посочат неговото име. Някой ги е дал на Карлос.
Стивънс се втренчи в Монаха.
— Да не искате да кажете, че Карлос е… успял да внедри сред… такива хора? Те не са кой да е.
— Това е единственото обяснение — отговори Уеб.
— Но защо изобщо Борн е използвал истинското си име?
— Така трябваше — отговори Абът. — Беше жизненоважна част от неговия портрет. Той трябваше да бъде автентичен; всичко трябваше да бъде автентично. Всичко.
— Автентично?
— Може би сега ще разберете — продължи майорът. — Като свързахме тази Сен-Жак с милионите, за които се предполага, че са откраднати от Гемайншафтбанк, ние съобщихме на Борн да се появи на повърхността. Той знае, че това не е вярно.
— Борн да се покаже на повърхността?
— Човекът, наречен Джейсън Борн — каза Абът, стана на крака и се отправи към спуснатите завеси, — е американски офицер от разузнаването. Не съществува никакъв Каин, или поне не такъв, какъвто си мисли Карлос. Той е примамка, капан за Карлос; ето кой е той. Или кой беше.
Тишината не продължи дълго, наруши я човекът от Белия дом:
— Струва ми се, че ще е по-добре да ми обясните. Президентът би желал да знае.
— Сигурно — потъна в размисъл Абът, докато вдигаше завесите и гледаше навън с отсъстващ поглед. — Но това наистина е неразрешима дилема. Президентите се сменят, различни хора с различни характери и апетити се настаняват в Овалния кабинет. Но дългосрочните разузнавателни стратегии не се променят или поне не някоя като тази. Дори непредпазливо изтървана забележка над чаша уиски в някой следпрезидентски разговор или егоистична фраза в мемоарите може да изпрати по дяволите цялата тази стратегия. Не минава и ден, без да се безпокоим за надживелите Белия дом.
— Ако обичате — прекъсна го Стивънс. — Ще ви помоля да си припомните, че съм тук по нареждане на този президент. Дали това ви харесва, или не, няма значение. Той има законно право да знае; и от негово име аз настоявам на това право.
— Добре тогава. — Абът все още гледаше навън. — Преди три години взехме назаем една идея от англичаните. Създадохме несъществуващ човек. Ако си спомняте, до нахлуването в Нормандия англичаните изхвърлиха на португалския бряг труп, като знаеха, че всички възможни документи, скрити в дрехите му, бързо ще стигнат до германското посолство в Лисабон. На трупът бе измислен живот: име, чин на военноморски офицер; образование, школи, командировъчни заповеди, шофьорска книжка, членски карти за известни лондонски клубове и половин дузина писма. В цялата тази информация имаше намеци, бегли алюзии и няколко съвсем директни географски и хронографски факта. Всичките сочеха бъдещото нападение на шестстотин мили от плажовете на Нормандия, при това след шест седмици от датата през юни. След паническите проверки от страна на германските агенти в цяла Англия, чиито ходове се наблюдаваха от МИ- 5 — Висшето командване в Берлин взе историята за чиста монета и прехвърли голяма част от отбранителните си сили. Бяха дадени много жертви, но хиляди и хиляди други бяха спасени от въпросния несъществуващ човек. — Абът пусна завесата и се запъти уморено към стола си.
— Чувал съм тази история — каза съветникът от Белия дом. — Е, и?
— Нашата бе вариация на онази версия. — Монаха се отпусна бавно на стола си. — Сътворихме жив човек, бързо създадена легенда. Той беше сякаш навсякъде едновременно. Кръстосваше цяла Югоизточна Азия, непрекъснато предизвиквайки Карлос с всеки свой ход, особено по отношение на простите цифри. Където и да станеше убийство или някаква необяснима смърт, или изобщо видна фигура се замесваше във фатален инцидент, там беше Каин. Където и да имаше насилие и смърт, приписвахме ги на Каин. Името му беше дадено на надеждни източници — платени информатори, известни с точността на сведенията. Непрекъснато изпращахме на посолствата, подслушвателните станции и на цели разузнавателни мрежи доклади, подчертаващи колко бързо расте активността на Каин. „Убийствата“ му се увеличаваха с всеки месец, а понякога и като че с всяка седмица. Каин беше навсякъде… и наистина беше. Във всякакъв смисъл.
— Борн е бил, това ли имате предвид?
— Да. Той прекара месеци наред в изучаване на всичко известно за Карлос, проучи всяко досие, с което разполагахме, всяко известно или предполагаемо убийство, в което Карлос беше замесен. Запозна се най- подробно с тактиките му, с методите му на действие, с всичко. Голямата част от тези материали никога не бяха излизали на бял свят, което вероятно ще продължи и в бъдеще. Те са направо взривоопасни — правителствата и международните групировки ще се хванат взаимно за гушите. Не остана буквално нищо, което Борн да не знаеше. Тоест той знаеше възможно всичко за Карлос. След това трябваше да се покаже на бял свят, винаги различен на външен вид, говорещ най-различни езици, говорещ с ограничени кръгове от закоравели криминални типове неща, които само професионален убиец би изрекъл. След което трябваше да изчезва, оставяйки след себе си озадачени и нерядко изплашени хора. Бяха виждали Каин с очите си; той съществуваше и беше безмилостен. Ето това е цялостният образ, създаван от Борн.
— И той е живял в нелегалност цели три години? — попита Стивънс.
— Да. След което отиде в Европа. Най-съвършеният бял наемен убиец в Азия, възпитаник на зловещата „Медуза“, предизвика Карлос в собствения му заден двор. Междувременно спаси живота на четирима души, набелязани от Карлос, пое отговорност за няколко негови убийства, подиграваше му се при всяка възможност… и винаги го предизвикваше да излезе на открито. Прекара три години с една от възможно най-опасните лъжи на света. Много малко хора имат представа за този вид съществуване. Много други не биха издържали. Пък и подобна възможност не бива да се изключва.
— Какъв човек е той?
— Професионалист — отговори Гордън Уеб, — с необходимия опит и възможности. Човек, който разбираше, че Карлос трябва да бъде открит и обезвреден.
— Но все пак три години…
— Ако това ви изглежда невероятно — каза Абът, — трябва да знаете, че той се подложи на пластична операция. С това сякаш скъса окончателно с миналото си, с човека, който беше, за да се превърне в онзи, какъвто не е. Не мисля, че нацията би могла някога да се отблагодари на Борн за това, което направи. Може би единственият начин е да му даде шанс да успее и, в името на бога, аз възнамерявам да направя точно това. — Монаха млъкна за две секунди, след което добави: — Ако това е Борн.
Елиът Стивънс изглеждаше като ударен с невидим чук.
— Какво казахте? — попита.
— Боя се, че ви го оставих за десерт. Исках да схванете цялостната картина, преди да ви опиша бялото петно. Може и да не е бяло петно, просто не знаем. Случиха се много неща, които ни изглеждат странни, но пак ви казвам, не знаем. Причината, поради която не трябва да се допусне абсолютно никаква намеса от други среди и никакви дипломатически захарини, които могат да разкрият стратегията. В противен случай рискуваме да обречем този човек на смърт. Него, който е дал повече от всеки един от нас. Ако успее, ще може да се върне в собствения си живот, но само че анонимно, само ако самоличността му никога не бъде разкрита.
— Боя се, че ще трябва да ми го обясните — каза изненаданият президентски съветник.
— Лоялност, Елиът. То не влиза в рамките на обобщения образ на тъй наречените „свестни момчета“. Карлос си е създал армия от предани нему мъже и жени. Може да не го познават, но благоговеят пред името му. Ако Борн излезе наяве, тази армия ще плъзне на вси страни и ще го убие. Ако обаче успее да залови Карлос — или да го вкара в капан, за да го заловим — и след това изчезне, ще може свободно да се върне вкъщи.
— Но нали казахте, че може и да не е Борн!
— Казах, че не знам. Този в банката е бил Борн, подписът е автентичен. Но дали сега е Борн? Следващите няколко дни ще покажат.
— Ако излезе на повърхността — добави Уеб.
— Въпросът е деликатен — продължи възрастният мъж, — съществуват толкова възможности. Ако не е Борн — или ако ни е предал — това би обяснило обаждането в Отава и убийството на летището. Доколкото
