ме предадоха! Не съм била на летището и ти го знаеш много добре! Никога не съм виждала този чужденец и това също го знаеш! Не съм и чувала да клопка, която готвите за престъпници от Запада, и можеш да видиш истината, изписана на лицето ми! Как бих могла да зная?
— Като си използвала посветен слуга на нашата кауза, като си го покварила и дрогирала! Предложила си му гърдите си и своя тунел на покварата, но не си се отдала, докато накрая наркотикът не го е подлудил окончателно!
— Ти си луд! Говориш тези лъжи, защото изпрати съпруга ми на Юг и много дни идваше при мен първо с обещания, после със заплахи. Трябвало да ти служа. Каза, че било мой дълг! После легна с мен и…
— Жено, ти си недостойна за презрение! Дойдох при теб с молба да не петниш съпруга си и нашата кауза! Да оставиш любовника си и да молиш за прошка!
— Лъжа! При теб дойдоха тайпани от Юга, хора, които обикновено не се срещат в такива високи политически среди. По-късно се прокраднаха в магазините под моя апартамент, апартамента на така наречената достопочтена вдовица — друга лъжа, която оставихте за мен и детето ми!
— Курва! — изкрещя мъжът с меча.
— Лъжец до самото дъно на Северните езера! — изкрещя жената в отговор. — Съпругът ми, както и ти, има много жени и въобще не се интересува от мен! Той ме бие, а ти казваш, че това било правилно, защото той е велик син на майка Китай! Аз пренасях съобщения от град на град и ако ги намереха у мен, щяха да ме убият след страшни мъчения, а вместо благодарност получавам единствено презрение! Пътните ми разноски не бяха плащани никога, нито ми бяха върнати парите, удържани от заплатата ми, защото ти ми казваш, че всичко това е мой дълг! А как да изхранвам момиченцето си? Детето, от което вашият велик син на Китай се отрече и почти не познава, защото иска само синове!
— Духовете няма да те дарят със синове, на предатели те не се полагат! Ти си точно такава! Отиде на летището и се свърза с нашите врагове, като по този начин позволи на един свръхопасен престъпник да избяга! Ако имаше възможност, щеше да ни поробиш за хиляди години…
— А ти за десетки хиляди!
— Жено, ти не знаеш какво е свободата.
— Свободата? От твоята уста? Каза, че ще върнеш свободите, които нашите деди са притежавали в истинския Китай, но какви са тези свободи, лъжецо? Свободата, която изисква сляпо подчинение, която взима ориза от устата на детето ми, от което баща му се отрече, защото вярваше единствено в началници: военачалници, родоначалници, началници по цялата земя! — Жената се обърна към тълпата и се отдалечи от оратора. — Вие! — извика тя. — Всички вие! Не съм предала нито вас, нито нашата кауза, но научих много неща. Няма нищо вярно в това, което казва този лъжец! Има много болка и лишения, но и преди имаше страдания и ограничения!… Моят любим не беше лош човек, не беше сляп последовател на режима, но беше образован, много нежен и вярваше във вечния Китай! Той искаше нещата, които искаме и ние, единствено време му беше необходимо, за да поправи злините, заразили старците по комитетите, които ни управляват. Ще има промени, ми каза той. Някои вече тръгнаха по пътя. А сега не позволявайте на лъжеца да направи това с мен! Не му позволявайте да го стори на вас!
— Курва! Предателка!
След гласа дойде свистенето на меча, който разцепи плътта с глух звук. Обезглавеното тяло се завъртя наляво, главата се търкулна надясно и от двете места изригнаха гейзери от кръв. Месианският оратор насече останките с меча си, но тишината, която тегнеше откъм тълпата, беше страшна. Той спря; беше пропуснал момента. Бързо поправи грешката си.
— Нека свещените духове на нашите предци да я дарят с покой и пречистване! — извика той и очите му бързо обходиха всички присъстващи. — Защото аз не слагам край на живота й с омраза, а със съчувствие за нейната слабост. Тя ще намери покой и опрощение. Не можем да се отклоняваме от нашата кауза — трябва да бъдем силни. Трябва…
Борн чу достатъчно от устата на този долнопробен маниак. Той беше мъртъв. Някога. Някъде. Може би тази вечер.
Делта извади ножа от калъфа и пое надясно, като пълзеше ниско през гъстата гора, пулсът му бе изненадващо спокоен, една гневна увереност бързо го изпълваше — Дейвид Уеб беше изчезнал. Толкова много неща не можеше да си спомни от онези замъглени, далечни дни, но други се явяваха пред него като на филмова лента. Подробностите бяха неясни, но не и неговите инстинкти. В момента го управляваха импулси; джунглата не беше негов неприятел, напротив, бе съюзник, бе го закриляла, спасявала преди, в онези далечни и объркани спомени. Дърветата, траповете и храстите бяха приятели; той преминаваше през тях като дива котка — с уверени и тихи движения.
Обърна се наляво и започна да се спуска, като не изпускаше от очи дървото, на което небрежно се беше облегнал убиецът. Ораторът отново беше променил стратегията си. Владееше изкуството си докрай и знаеше точното време за всяко нещо. В момента проповядваше любов и когато Луцифер се вселяваше в проповедта, той ловко пропускаше името му. Помощниците сръчно заличиха следите от жестоката смърт и сега дойде ред на друга жена, която беше призована с поклащане на церемониалния меч. Тя не беше на повече от осемнайсет, хубаво момиче, което плачеше и повръщаше, докато двама от охраната го теглеха напред.
— Сълзите и болестта ти не ме интересуват, дете мое — каза ораторът с най-бащинския глас, на който беше способен. — Нашето намерение винаги е било да те закриляме, тъй като ти бяха възлагани неща, които надхвърляха твоята компетентност оказа ти се привилегията да научиш тайни, които обаче не разбираше. Младостта често говори, когато би трябвало да мълчи… Беше забелязана в компанията на двама братя от Хонконг, но не наши истински братя. Те са хора, работещи за английската корона, това разкапано, декадентско правителство, което продаде Родината на нашите мъчители. И така, те ти дадоха дрънкулки, шарени бижута, червило и френски парфюм от Кулон. Е, дете, а ти какво им даде в замяна?
Момичето истерично повръщаше през превръзката на устата и яростно клатеше глава, при което сълзите се стичаха още по-обилно.
— Ръката й беше между два мъжки крака под масата на едно кафене в Гуанкем! — извика един обвинител.
— Тая свиня работи за англичаните! — добави друг.
— Младостта се поддава на изкушения — каза ораторът и очите му гневно блеснаха към онези, които бяха говорили. — В сърцата ни има прошка за този младежки плам, но само ако предателството не е част от него.
— Тя беше при портата Киан Мен!…
— Тя не е била на „Тянанмън“, аз лично съм се убедил в това! — извика мъжът с меча. — Информацията ви е погрешна. Въпросът, който остава, е много прост. Дете! Говори ли за нас? Възможно ли е думите ти да са стигнали до враговете ни от Юга?
Девойката се свлече на земята, през тялото й преминаха гърчове, но тя положи усилия да отрече отправените обвинения.
— Приемам твоята наивност като твой баща, но не и глупостта ти. Твърде свободна си в контактите си и любовта ти към тези дрънкулки може да ни докара голяма беда.
Младата жена бе поверена на дебел и самодоволен член на съзаклятието със заръката той да й даде необходимите инструкции и да й остави време за размисъл. От изражението върху лицето на мъжа стана ясно, че задълженията му ще включват и много други неща. И когато й се наситеше, детето-сирена, което е издавало поверителни сведения от пекинската йерархия, просто щеше да изчезне.
Пред съда бяха изправени двама китайци. Първоначалното обвинение беше пренасяне на наркотици между Шанхай и Пекин. Истинското им престъпление обаче не се състоеше в разпространяването на наркотици, а в непрекъснатото укриване на печалбата, която бе депозирана в личните им сметки в няколко хонконгски банки. Неколцина от присъстващите се приближиха, за да добавят нови факти към тегнещите улики, с твърденията, че и те в качеството си на подчинени дистрибутори са дали на двамата шефове огромни суми в брой, за които нямало никакъв документ в тайните книги на организацията. Това беше първоначалното обвинение, но не същественото. То беше произнесено от оратора, чийто глас все повече се извисяваше.
— Вие често пътувате до Кулон. Веднъж, два, понякога три пъти месечно. Летището Кай Так… Ти! — извика и посочи с меча затворника отляво. — Ти се върна днес следобед. Снощи беше в Кулон. Снощи! Кай
