английски към убиеца, застанал до дървото.
— Предложихме на този дребен лъжец да спасим кожата му, ако ни съобщи къде да намерим неговия другар. Съгласен ли си?
— Французина ще ви излъже! — каза убиецът с характерен британски акцент и пристъпи няколко крачки.
— С каква цел? — попита ораторът. — Той ще запази своя живот и свободата си. За другите не го е грижа, цялото му досие доказва това.
— Не съм сигурен — каза англичанинът. — Двамата са работили във военна част, наречена „Медуза“. Той говореше за това през цялото време. Имали са правила, можете да ги наречете и кодове. Той ще ви излъже.
— Но и самата „Медуза“ се е основавала на абсолютното отрицание. Тези хора биха унищожили и собствените си братя, ако имат възможност да спасят живота си.
Убиецът сви рамене.
— Поискахте мнението ми — рече той — и аз ви го казах.
— Нека попитаме този, комуто сме готови да предложим своята милост. — Ораторът премина на мандарин, а убиецът се върна до дървото и запали цигара. Избутаха Д’Анжу напред. — Развържете му ръцете, няма да побегне. И свалете превръзката от устата му. Нека го чуем. Предайте му, че можем да му окажем по-голямо доверие, ала също така можем да му демонстрираме и други, не толкова привлекателни аспекти на нашата природа.
Д’Анжу разтърси двете си ръце и след това разтърка устата си с дясната.
— Доверието ви е толкова вълнуващо и трогателно, колкото и начинът, по който се отнесохте със затворниците — каза той на английски.
— Забравих — рече ораторът и вдигна вежди. — Вие разбирате езика ни, нали?
— Дори повече, отколкото мислите — отвърна Еко.
— Добре. Предпочитам да говоря на английски. В известен смисъл си остава между нас, нали?
— Между нас не може да има нищо. Никога не бих си имал работа с луди, поведението им е непредвидимо. — Д’Анжу погледна убиеца. — Разбира се, и аз съм вършил грешки. Но като че ли една от тях е поправима.
— Можеш да живееш — каза ораторът.
— Колко?
— От тази вечер нататък. Ще зависи най-вече от здравето и издръжливостта ти.
— Не е вярно. Всичко ще свърши, щом сляза от самолета на Кай Так. Няма да изпуснете случая както предната вечер. Няма да има никакви сили за сигурност, нито бронирани лимузини, единствено човек, който излиза от чакалнята, и друг с пистолет със заглушител в джоба. Както вашият крайно неубедителен затворник се изрази, аз съм чул и видял повече от всеки. Слушах, гледах и това само по себе си предопределя моята смърт. И тази превръзка, свалена с един замах… Господи! Той никога не би могъл да стане мой ученик. Той е изключително тъп.
— Като мен?
— Да, но за вас няма извинение. Вие сте образован човек, гражданин на света, познава се по речта ви. Какво сте завършил? Оксфорд? Или Кеймбридж?
— Лондонския университет по икономика — спонтанно отговори Шенг Чу Янг.
— Добре, но въпреки това сте кух. Клоун. Не сте нито студент, нито ученик, вие сте фанатик. Накратко казано, глупак.
— Осмелявате се да ми говорите така?
— Fengzi — каза Еко, като се обърна към тълпата. — Shenjing bing! — добави и обясни, че разговаря с умопобъркан.
— Млъкни!
— Wei shemme? — продължи разпалено Французина. — Надявате се тези хора да повярват на налудничавите теории, с които искате да превърнете оловото в злато! Пикнята във вино! Но както онази нещастна жена каза — чие вино, чие злато? Тяхното или вашето?
— Предупреждавам те! — изкрещя на английски Шенг.
— Виждате ли! — изграчи Еко на мандарин. — Не иска да говорим на вашия език и познайте защо! Защото има тайни от вас! Погледнете този малък човек с големия меч. Може би с размерите на меча се опитва да компенсира онова, което не му достига другаде! Дали не съсича жените с това острие, защото му липсва другият уред и не може да прави с тях нищо друго? Погледнете тази празна глава, плоска като тепсия…
— Достатъчно!
— …и очите на непослушно грозно дете! Защо го удостоявате с присъствието си? От него ще получите единствено пикня и никакво вино!
— На твое място бих млъкнал — каза Шенг и пристъпи. — Те ще те убият, преди да съм вдигнал ръка.
— Не ми се вярва — отговори Д’Анжу на английски. — Гневът заглушава слуха ти, господин Вятърен балон. Не дочу ли тихо подсмихване? Аз го чух.
— Gou le! — изрева Шенг, с което заповяда на Еко да мълчи. — Ще ни дадеш информацията, която ни трябва — продължи той пискливо вече на китайски. — Играта свърши и няма да те търпим нито минута повече. Къде е убиецът, който дойде с теб от Макао?
— Ето го там — каза небрежно Д’Анжу, като посочи с глава убиеца.
— Не този! Другият, който дойде преди. Къде е мястото на вашите срещи? Къде се срещате? Къде е базата ви в Пекин?
— Нямаме срещи — отговори Еко отново на английски. — Нямаме никакви бази, нито планове за среща.
— Имало е планове! Хора като вас винаги се застраховат и оставят резервен вариант. Тъкмо по този начин оцелявате.
— Оцелявахме. Минало време.
Шенг вдигна меча си.
— Ако не ни кажеш, ще умреш по най-жесток начин.
— Няма да ви кажа нищо повече. А на него, ако можеше да ме чуе, щях да заръчам да убие теб. Защото ти си този, който ще потопи цяла Азия в океан от братска кръв! Разбирам, че той си има своята работа, но бих му казал, че ти си също част от тази работа. Бих му препоръчал да действа. Бързо!
Омагьосан от изпълнението на Д’Анжу, Борн потрепери като ударен. Еко му изпращаше последен сигнал. Действай! Сега! Джейсън бръкна в левия си джоб, извади съдържанието и запълзя напред през гъстата растителност. Стигна до голям камък. Около него беше чисто, а размерите му бяха предостатъчни, за да го скрият. Дочуваше слабия глас на Д’Анжу, който потреперваше от изнемога. Еко напрягаше сили не само да посрещне своя край, но и да осигури минутите, така необходими на Джейсън.
— …Не бързай, Чингис хан, или който и да си. Аз съм стар човек и както забелязахте, не съм хукнал да бягам. От друга страна, не съм сигурен, че ми пука къде ще ме изпратите с този меч… Не бяхме достатъчно умни, за да разберем, че ни готвите клопка, иначе въобще нямаше да се хванем. Защо тогава смятате, че сме достатъчно умни да се съгласим на среща?
— Защото се хванахте в клопката. Той влезе вътре в мавзолея. Няма начин вашият правилник да не включва някаква среща.
— На пръв поглед логиката ти изглежда непоклатима…
— Къде е? — извика Шенг.
— С предчувствия ли да отговоря?
— Ще загубиш живота си!
— О, да, вече го чух.
— Времето ти изтича!
— Аз ще реша колко ми остава, мосю!
Последен сигнал. Делта разбра.
Борн драсна клечка кибрит и запали тънката восъчна свещ. Запалката за възпламеняване беше на два
