— Ти си отворена книга за мен и онова, което съм прочел, ме изпълва с отвращение! Гледаше как Д’Анжу умира като заклано куче. И се ухили, мръсен гад!
— Той искаше да умре! Искаше да ме убие!
— Аз ще те убия, ако спреш да бягаш, но преди да го направя, ще те разпоря бавно от ташаците до гърлото и с цялата си душа ще пожелаеш да беше отнесъл оня меч заедно с човека, който те създаде!
— И бездруго нямам избор! Ти ще ме убиеш, така или иначе!
— Може би няма. Помисли! Може би спасявам живота ти. Помисли по въпроса.
Убиецът се затича по-бързо. Те излязоха на открито пред ярко осветения портал.
— Паркингът! — извика Джейсън. — Далечният му край от дясната страна! — Той спря. — Замръзни!
Стреснатият англичанин застана неподвижно. Борн измъкна фенерчето и прицели автоматичния си пистолет. Докато се приближаваха откъм гърба на убиеца, Борн стреля пет пъти. Прожекторите се пръснаха и всичко потъна в мрак. Джейсън мушна цевта в тила на десантчика. Включи фенерчето и освети отстрани лицето му.
— Всичко е под пълен контрол, майоре — каза той. — Операцията продължава. Мърдай, копеле гадно!
Тичайки през тъмния паркинг, убиецът се спъна и падна. Джейсън стреля два пъти, куршумите рикошираха далеч над главата на проснатия. Онзи се изправи и отново се втурна покрай колите и камиона към края на паркинга.
— Оградата! — извика Борн. — Тръгни към нея! — Когато чакълът свърши, той даде друга заповед. — Долу, на четири крака! Ако се обърнеш, аз съм последното нещо, което ще видиш! Сега пълзи напред! — Убиецът стигна до малкия отвор в оградата. — Мини отвъд! — каза Джейсън, за втори път бръкна в джоба си за патрони и извади пълнителя. — Спри! — каза той, когато пленникът му бе пропълзял до половината от другата страна. Постави новите патрони и щракна магазина на мястото му. — Това е в случай, че броиш — каза той. — Сега пълзи още две твои дължини напред. Побързай!
Докато убиецът провря остатъка от тялото си през отвора, Борн направи същото непосредствено зад него. Явно очаквал друго, убиецът се обърна изненадан и коленичи. Очите му срещнаха лъча от фенерчето и отблясъка по цевта на пистолета, насочена към главата му.
— Бих направил същото — каза Джейсън и се изправи. — Бих си помислил същото. Сега се върни до оградата, пресегни се отдолу и закрий отвора. Бързо!
Убиецът го направи, като впрегна всичките си сили да огъне обратно дебелата телена мрежа. Борн се обади:
— Достатъчно. Изправи се и мини покрай мен с ръце на тила. Давай право между клоните. Светлината е върху ръцете ти. Ако ги пуснеш, си мъртъв! Ясен ли съм?
— Мислиш, че ще блъсна някой клон в лицето ти?
— Аз бих го направил.
— Ясен си.
Те стигнаха до пътя пред зловещо тъмния портал. Далечните викове се чуваха по-ясно сега; предната група беше наблизо.
— Надолу по пътя! — каза Джейсън. — Бягай!
След три минути отново включи фенерчето.
— Спри! — извика. — Онази зеленина, ей там. Виждаш ли я?
— Къде? — попита останалият без дъх убиец.
— Осветявам я с лъча на фенера.
— Това са клони от боровете.
— Махни ги! И по-бързо!
Десантчикът разхвърли клоните и само след миг черният седан се откри. Дойде време за сака. Борн заговори:
— Следвай светлината ми от лявата страна на торпедото.
— На какво?
— Дървото с бялата резка върху стеблото. Виждаш ли го?
— Да.
— Под него на около половин метър напред пръстта е много мека. Отдолу има един сак. Изрови го.
— Ти си шибан техничар.
— А ти не си ли?
Без да отговори, убиецът изрови сака и го дръпна нагоре. като държеше дръжките в дясната си ръка, той се приближи все едно да подаде сака, но изведнъж извъртя сака и удари Джейсън в лицето, после се хвърли напред и пръстите се свиха като на яростна котка.
Борн беше подготвен. Точно този момент би използвал и той, за да спечели преимущество, колкото и малко да е то, защото би му осигурило секундите, през които да избяга в тъмнината. Той се дръпна и стовари пистолета върху главата на нападателя.
Удари с коляно гръбнака на проснатия десантчик и изви силно ръката му назад, стиснал фенерчето между зъбите си.
— Аз те предупредих — каза Джейсън и още изви ръката. — Но имам нужда от теб. Така че, вместо да угася светлика на живота ти, ще приложа фина хирургия с куршуми. — Той опря цевта върху бицепса му и дръпна спусъка.
— Исусе! — изрева убиецът след тихия звук на изстрела.
— Няма счупени кости — каза Делта. — Само мускулната тъкан е понадупчена и трябва да забравиш, че тази ръка ще може да ти служи. Имаш късмет, че съм милостив човек. В сака ще намериш кислородна вода и някакви лепенки. Можеш да се позакърпиш, майоре. И после ще седнеш зад волана. Ще бъдеш моят шофьор в Народната република. Нали разбираш, аз ще бъда на задната седалка с опрян в главата ти пистолет и освен това имам пътна карта. На твое място не бих направил грешен завой.
Дванайсетина от хората на Шенг изтичаха до портала, но разполагаха само с четири фенерчета.
— Wei shemme! Cou wu!
— Mafan! Feng Kuang!
Дузина гласове започнаха да сипят обвинения на висок глас, а виновните бяха всички и за всичко. Провериха постройката за пазача. Електрическите ключове и телефонът не действаха, а самият пазач не се виждаше никъде. Няколко души разгледаха намотаната верига на портата и дадоха нареждания на другите. След като никой не можеше да излезе, разсъждаваха те, нападателите трябваше да са вътре в резервата.
— Biao! — извика човекът, който се беше преструвал на затворник пред Д’Анжу. — Quan bu zai zheli! — излая той поредната заповед, с която искаше другите да си разпределят фенерчетата и да претърсят целия паркинг, горите наоколо и блатата. Някъде в далечината небето просветля от запалени факли и последната група конспиратори пристигна от долината, предвождана от Шенг Чу Янг. Церемониалният меч се поклащаше в ножницата, закрепена за колана му. Офицерите му показаха навитата верига и подробно го осведомиха за обстоятелствата.
— Мисълта ви не тече правилно — каза Шенг гневно. — Целият ви подход е грешен. Веригата не е поставена по този начин от наш човек, за да задържи престъпника или престъпниците вътре, тя е била поставена от самите престъпници, за да може нашата реакция да бъде забавена и да останем затворени вътре…
— Но пречките са твърде много…
— Всичко е взето под внимание! — извика Шенг Чу Янг. — Трябва ли да ви повтарям? Тези хора оцеляват. Останали са живи в криминалния батальон „Медуза“, защото са взимали под внимание всичко. Те са прескочили оградата!
— Невъзможно е — протестира един от хората около Шенг. — Тръбата в горната част и козирката са електрифицирани. Тегло над петнайсет килограма задейства електрическата верига. По този начин птиците и животните остават невредими.
— Тогава те са открили устройството, откъдето се пуска това чудо, и са го изключили!
