— Но ключовете са вътре, най-малко на двайсет и пет метра от оградата, и са скрити под земята. Дори аз не знам къде се намират.
— Изпратете някой да се покатери по оградата — нареди Шенг.
Подчиненият се огледа. На шест метра от тях двама разговаряха тихо и бързо, като явно не бяха чули нищо от разпаления разговор.
— Ти! — каза младият офицер, като посочи мъжа отляво.
— Господине?
— Качи се по оградата!
— Да, господине! — Неговият подчинен изтича и се заизкачва, провирайки пръсти през дебелата телена мрежа, за да се залавя, докато бързо се катереше. Стигна до най-горната тръба и стъпи на козирката с намотана бодлива тел. За момент сякаш всичко наоколо блесна. Ослепителни мълнии от синьо-бяла светлина. Вдървеното тяло на катерача тупна на земята със звук като от тежка скала. Веждите и косите му бяха изгорели до корен. Фенерчета осветиха тялото. Човекът беше мъртъв.
— Камиона! — провикна се Шенг. — Това е идиотщина! Докарайте камиона и разбийте портите! Правете каквото ви казвам! Незабавно!
Двама от мъжете изтичаха до паркинга и след секунди шумът от мощния двигател на камиона изпълни нощта. Превключиха на задна скорост. Тежкият камион се задруса, с мъка измина няколко метра, като се тресеше силно, и накрая спря. Рязаните гуми се повъртяха по инерция и скоро острата задушлива миризма на изгоряло изпълни въздуха. Шенг Чу Янг наблюдаваше с растяща ярост.
— Останалите! — изкрещя той. — Запалете останалите коли! Всички!
Една след друга колите започваха да се клатят, треперят и стенат, потъвайки в чакъла, без да помръднат. В яростта си Шенг изтича до портала, извади пистолета и стреля два пъти в намотаната верига. Един човек от дясната му страна извика, хванал кървящото си чело, и се строполи на земята. Шенг вдигна лице към небето и изрева древни проклятия. Той извади церемониалния меч и с всички сили заудря вратата.
Острието се счупи.
28.
— Ето я къщата, онази с високата каменна стена — каза служителят от ЦРУ Матю Ричардс, докато караше автомобила нагоре по хълма Виктория Пийк. — Според нашата информация морските пехотинци са навсякъде и ще бъде много лошо, ако ме видят с теб.
— Значи искаш да ми се отплатиш с още долари — каза Алекс Конклин, като се наведе напред и надзърна през стъклото.
— Просто не искам да се забърквам, за Бога! Освен това нямам долари.
— Бедният ми тъжен Мат. Приемаш нещата твърде буквално.
— Не зная за какво говориш.
— И аз не съм сигурен за себе си, но карай засега покрай къщата, сякаш отиваме на друго място. Ще ти кажа къде да спреш и да ме оставиш.
— Ще ми кажеш ли?
— При едно условие. Долари.
— Проклетник.
— Хайде, хайде, ще ти се обаждам по няколко пъти на ден, за да те питам дали уговорката ни за вечеря остава, или за да те видя на колоездачната обиколка в Хепи Вели…
— А, там не — прекъсна го Ричардс.
— Добре тогава, в Музея на восъчните фигури. Ако ти кажеш „съжалявам, зает съм“, няма да се показвам.
— Не зная дори къде ще бъдеш! Каза ми да те взема от ъгъла на Карнавейшън и Гренвил.
Преминаха покрай портата. Конклин премести поглед и разгледа големия викториански вход.
— Кълна ти се, Алекс, не зная за какво говориш.
— Още по-добре. Съгласен ли си? Ще бъдеш ли мой гуру вътре?
— Да, по дяволите. Мога да се оправя и без моряците.
— Добре, спри тук. Аз ще сляза и ще се върна. Ако стане въпрос, взел съм железницата, а после такси до грешен адрес и съм отишъл пеша до верния адрес. Доволен ли си, Мат?
— В екстаз съм — каза служителят и натисна спирачките.
— Спинкай добре тази вечер. Не сме така млади, както в Сайгон, и имаме нужда от повече сън.
— Чух, че си се пропил. Не е вярно, нали?
— Чул си онова, което си искал да чуеш — отговори рязко Конклин. Сви юмруци и неловко слезе от колата.
Кратко почукване и вратата се отвори. Хавиланд стреснат погледна Едуард Макалистър, който нахлу в стаята със сиво лице.
— Конклин е при портата — каза той. — Иска да те види и каза, че ще остане там цялата нощ, ако трябва. Каза също, че ако се застуди, ще си запали огън да се топли.
— Сакат или не, той още не е изгубил размаха си — каза посланикът.
— Това е много неочаквано — продължи Макалистър, разтривайки дясното си слепоочие. — Не сме подготвени за конфронтация.
— Май нямаме избор. Това там е обществен път и пожарната на колонията ще довтаса, ако някой се обади.
— Съмнявам се все пак, че той…
— Не се съмнявай — прекъсна го Хавиланд. — Пусни го да влезе. Това е не само неочаквано, а като цяло е много необикновено. Той не е имал никакво време да събере факти и да организира атака, която да му даде надмощие. По този начин открито показва, че е замесен и нищо няма да му се удаде лесно. Самият той преди време издаде заповед контролът върху развоя на онази операция да се премахне.
— Можем да предположим, че е във връзка с жената — каза заместник-секретарят и тръгна към телефона върху бюрото на посланика. — Сигурно така се е снабдил с всички факти, от които се нуждае.
— Не. Тя не знае толкова много.
— А откъде знае да дойде при теб? — попита Макалистър с ръка върху телефона.
Хавиланд се усмихна мрачно.
— Всичко, което трябва да научи, е, че аз съм в Хонконг. Освен това говорихме по телефона и съм сигурен, че е направил връзката.
— А как е намерил къщата тогава?
— Никога няма да ни каже. Конклин е с много дълги пипала тук и има контакти, за които нищо не знаем. Плюс това никога няма да разберем как е дошъл, освен ако не го пуснем да влезе, нали?
— Да. — Макалистър вдигна телефона и набра три цифри. — Охрана? Пуснете мистър Конклин да влезе, претърсете го за оръжие и го придружете до офиса в източното крило… Той какво? Пуснете го бързо и загасете тая проклетия!
— Какво става? — попита Хавиланд, когато Макалистър затвори.
— Запалил е огън от другата страна на пътя.
Александър Конклин влезе, куцукайки, и морският офицер затвори вратата след него. Хавиланд се изправи, заобиколи бюрото и се приближи с протегната напред ръка.
— Мистър Конклин?
— Приберете си ръката, посланик, не искам да ме заразите.
— Разбирам. Ядът изключва възможността за нормално общуване.
— Наистина не искам да пипна някоя инфекция. Струва ми се, че вие я разнасяне.
— И каква е тя?
— Смърт.
— Защо сте толкова мелодраматичен? Разполагате и с някои добри страни.
— Наистина имам предвид точно това. Преди по-малко от двайсет минути видях как убиват жена на
