сантиметра от върха. Той бързо отстъпи назад в гората и разплете фитила, навит около двата низа фойерверки. Когато усети края му, се дръпна до едно дърво.
— …Какви са гаранциите ми за живот? — настояваше Еко с някаква перверзна наслада, каквато майсторът шахматист изпитва при мисълта за евентуалното си поражение.
— Истината — отвърна Шенг. — Това е всичко, от което имаш нужда.
— Но моят бивш ученик каза, че ще излъжа, както ти така усърдно лъга цяла вечер. — Д’Анжу спря и повтори казаното на мандарин. — Liao jie? — обърна се той към наблюдателите с въпроса дали разбират.
— Стига вече!
— Наистина се повтаряш. Трябва да се контролираш и да се откажеш от този досаден навик.
— Търпението ми се изчерпва. Къде е онзи кретен?
— В твоя случай търпението е не само добродетел, но и необходимост.
— Престани! — извика убиецът и изскочи напред. — Той ви будалка! Той си играе с вас! Познавам го!
— Но защо?
— Не знам — каза английският десантчик. — Просто не му вярвам, а за мен това е достатъчна причина.
Застанал на три метра зад дървото, Делта погледна циферблата на часовника си. Горящата свещ трябваше да експлодира сега. Затвори очи, грабна шепа пръст и я хвърли силно, така че да падне близо до Д’Анжу. Когато Еко чу падането на първите малки бучки, изрева със всички сили:
— Да имам нещо общо с вас! — викна той. — Колкото с архангела на тъмнината! Милостивият Господ знае, че си извършил грехове, далеч надхвърлящи всичко, което мога да си представя, и напускам тази земя с единственото желание да те взема със себе си! Извън гадната ти бруталност ти си един пън, жестока насмешка за твоите хора! Ела и умри с мен, генерал Кравешко лайно!
С последните думи Д’Анжу се нахвърли върху Шенг Чу Янг и плю в широко отворените му очи. Шенг отскочи назад и стовари меча върху главата на Французина. За Еко всичко свърши.
И ето! Стакатови експлозии от фойерверките изпълниха котловината и тътенът на околните скали засили ефекта многократно. Някои от хората се хвърлиха на земята, други се снишиха зад дърветата, крещейки в паника и страх за живота си. Убиецът заднишком се прикри зад дървото, стиснал пистолет в ръката си. Борн с прикрепен към цевта заглушител се прицели и стреля. Оръжието изхвърча от ръката на убиеца, заедно с плътта между палеца и показалеца. Убиецът се извъртя с широко отворени очи и уста. Джейсън стреля отново и куршумът одра бузата му.
— Обърни се! — заповяда Борн и пъхна цевта на пистолета в лявото око на десантчика. — Сега хвани дървото! Хвани го! По-здраво! — Джейсън бутна цевта във врата на убиеца и надзърна зад стеблото. Няколко факли бяха загасени и съборени на земята.
Нова серия от експлозии дойде от вътрешността на гората. Обзети от паника, хората започнаха да стрелят по посока на гърмежите. Кракът на убиецът помръдна! След това и ръката му! Борн стреля два пъти направо в стеблото, на по-малко от два сантиметра от черепа на десантчика. Той прегърна дървото; тялото му замръзна.
— Дръж главата си наляво! — каза грубо Джейсън. — Мръднеш ли, оставаш без глава.
Къде беше той? Къде беше убиецът маниак с церемониалния меч? Делта дължеше толкова много на Еко. Къде?… Ето там! Мъжът с фанатичния поглед се изправи от земята, като се оглеждаше във всички посоки и крещеше някакви заповеди към застаналите най-близо до него, от които явно искаше да се сдобие с оръжие. Джейсън се отдръпна от дървото и вдигна оръжието си. Главата на маниака замръзна. Очите им се срещнаха. Борн стреля точно в момента, когато Шенг придърпа пред себе си един пазач. Войникът се изви назад, надупчен от куршумите. Шенг държеше трупа като щит, а Джейсън стреля още два пъти. Той не можеше да се справи! Който и да беше този фанатик, прикритието му бе едно мъртво тяло! Делта не можеше да направи това, което Еко му беше казал! Генерал Кравешко лайно щеше да оцелее! Съжалявам, Еко! Няма време! Действай! Еко го няма вече… Мари!
Убиецът отмести глава да види нещо. Джейсън натисна спусъка и кора от дървото, разхвърчала се от изстрела, напълни очите на десантчика. Той вдигна ръце към очите си и ги разтърка, за да възвърне зрението си.
— Изправи се! — заповяда Борн и като го хвана за врата, го поведе напред по същата пътека, която бе изминал при слизането в котловината. — Идваш с мен!
Още по-навътре в гората се разнесе тътен от бързи, почти сливащи се взривове. Шенг Чу Янг викаше истерично на хората си да тръгнат в две посоки, едните към дървото, откъдето дойдоха изстрелите, другите към мястото на детонациите. Гърмежите стихнаха. Борн внезапно дръпна пленника си, заповяда му да легне по корем в храстите и затисна с крак врата му. Клекна и опипа земята наоколо. Намери три по-големи камъка и ги хвърли последователно към дървото, около което войниците търсеха. И резултатът не закъсня.
— Nali!
— Shu ner!
— Lu! Caodi ner!
Те тръгнаха напред с оръжия, готови за стрелба. Неколцина се спуснаха в гъстата растителност отпред. Последната, четвърта канонада избухна внезапно. Независимо от разстоянието звукът беше още по- разтърсващ. Това беше последният етап, върхът, серията беше по-дълга от другите и много по-мощна.
Делта знаеше, че сега секундите са равни на часове, и се надяваше гората да му бъде приятел. Само след мигове хората щяха да открият кухите обвивки на фойерверките, пръснати по земята, и неговата тактика щеше да бъде разкрита. Щеше да последва всеобщ истеричен бяг към изхода на резервата.
— Тичай! — извика Борн, сграбчи убиеца за косата, изправи го и го блъсна напред. — И запомни, копеле, че няма трик, който ти да си научил, а аз да не съм усъвършенствал, ако щеш дори само заради разликата във възрастта ни! Направиш ли погрешно движение, получаваш две дупки от куршуми вместо очи! Тръгвай напред!
Докато бягаха през гората, Борн бръкна в джоба си и извади шепа патрони. Убиецът тичаше пред него, като разтриваше очи и бършеше кръвта от бузата си, а Джейсън извади целия пълнител от пистолета и го смени с нов, после вдигна предпазителя. Като чу познатия звук, десантчикът рязко се обърна, но късно, оръжието вече беше сглобено. Борн натисна спусъка и отнесе месестата част на лявото му ухо.
— Предупредих те — каза той, дишайки бързо, но равномерно. — Къде го искаш? Право в челото?
— Господи, оня касапин беше прав! — изкрещя британският десантчик, като се хвана за ухото. — Ти си побъркан!
— А ти си мъртъв, освен ако не тичаш по-бързо. По-бързо!
Те стигнаха до трупа на пазача, проснат на пътеката към долината.
— Тичай надясно! — нареди Джейсън.
— Къде, за Бога! Нищо не виждам!
— Има пътека. Ще усетиш. Движи се!
Щом излязоха на пътеката, покрита с чакъл, Джейсън заби цевта в гръбнака му и го принуди да тича още по-бързо. За момент Дейвид Уеб се завърна и Делта с благодарност го позна. Дейвид беше изключителен бегач.
След минути по небето просветля от прожекторите при входа. Порталът беше в края на полето. Той стреля между краката на десантчика.
— Казах ти да тичаш по-бързо! — каза той, като наложи контрол над гласа си, сякаш изтощителното бягане почти нямаше ефект върху него.
— Исусе, не мога! Дъх не ми е останал!
— Ами намери си дъх тогава!
Изведнъж зад тях се разнесоха викове на войници, на които фанатичният водач беше заповядал да се върнат при портала, да хванат и убият много опасния нападател. Хартиените остатъци от фойерверките явно бяха открити и радиовръзката с постройката при входа е била задействана, но оттам не е бил получен отговор.
— Майоре, ако имаш някакви идеи, забрави ги начаса! — изкрещя Борн.
— Майор? — каза десантчикът, едва успял да проговори от ужасната умора.
