Сделката на Ринеман

Номераторът ми прегря от него! Вашингтон подготвя някаква суперсекретна кодировка, така че съм вързан за бюрото, докато пристигне.

— Значи той нищо не знае! Те прикриват нещата — каза Сполдинг ядосано.

— По дяволите, не знае ли? Прикриват ги, казваш! Това мълчание по радиото… нахендрил си се право в неизпълнение на заповеди на висшето командване! Проект на Централното съюзническо… идващо направо от Министерството на войната.

— Обзалагам се, че е от Министерството на войната. Мога да ти кажа и точния отдел.

— Вярно е… Една подводница ще докара двама много важни берлинчани. Извън твоите правомощия е… това не е твоя работа Гранвил ще ти каже това.

— Лайнарщини! — провикна се Дейвид. — Пълни лайнарщини! Прозрачни са! Попитай, който и да е агент от Европа. Не може да изкараш Briefmarke от което и да е германско пристанище. Никой не знае това по-добре от мен!

— Интересно… от онтологична гледна точка. Прозрачността не е качество, което човек може да свърже с…

— Без шеги! Чувството ми за хумор се изчерпа! — Изведнъж Дейвид осъзна, че няма причина да крещи на криптографа. Нагласата за събитията, която имаше Балард, беше същата както преди осемнайсет часа… усложнени събития, може би, но той нямаше и понятие, че става въпрос за смърт или оцеляване. Той не знаеше за клането в Сан Телмо, нито за уредите, предназначени за Пеенемюнде, намиращи се в Очо Кале. Нямаше представа и за Хаганах, която бе проникнала в най-секретните служби на Военното разузнаване. Нито щеше да разбере тези неща точно сега — Съжалявам. Прекалено много неща се стовариха на главата ми.

— Сигурно, сигурно — отговори Балард, сякаш бе свикнал да изтърпява крясъците на други хора. „Още една черта, характерна за повечето криптографи“, помисли Дейвид. — Джиин каза, че си се ударил, че си паднал и си се порязал лошо. Някой бутна ли те?

— Всичко е наред. Докторът вече идва… Откри ли информацията? За Айра Бардън.

— Ъ-хъ… Използвах направо Г–2 във Вашингтон Молба за получаване на телетипно досие на твое име. Този Бардън ще узнае за всичко.

Няма значение. Какво има в него?

— Цялото проклето нещо.

— Какво ти се… струва необичайно. Сигурно определенията на Феърфакс.

— Не споменавай Феърфакс. Само уточняват гриф „Строго секретно“… Той е в запас, не е в редовната армия. Фамилна компания за внос. Прекарал няколко години в Европа и в Средния Изток, говори пет езика…

— Един от които е иврит — прекъсна го Дейвид тихо.

— Точно така. Откъде…? Няма значение. Прекарал е две години в Американския университет в Бейрут, докато баща му бил представител на фирмата в Средиземноморието. Компанията се занимавала много с текстил в Средния Изток. Бардън се прехвърлил в Харвард, след това — в малък университет в щата Ню Йорк… Не съм го чувал. Завършил е близкоизточни науки, се казва в досието. След завършването започнал работа в семейния бизнес и така до войната… Предполагам, че заради езиците са го взели там.

— Благодаря — каза Дейвид. — Изгори телетипа, Боби.

— С най-голямо удоволствие… Кога ще се появиш тук? Най-добре ела тук, преди Военноморската база да те е открила. Джиин може би ще успее да придума Хендерсън да успокои топката.

— До скоро. Как е Джиин?

— Ъ-хъ? Добре… Уплашена, нервна, предполагам. Ще видиш. Все пак тя е силно момиче.

— Кажи й да не се притеснява.

— Кажи й го ти.

— С теб ли е?

— Не… — Балард започна бавно да изрича думите. — Не, не е с мен. На път е към теб. Иска да те види…

— Какво?

— Сестрата. Сестрата на доктора. Тя се обади преди около час. Каза, че искаш да видиш Джиин. — Гласът на Балард изведнъж стана силен и твърд. — Какво, по дяволите, става, Сполдинг?

41

— Сигурно мъжът от Лисабон е очаквал контрамерки. Аз съм удивен, че той беше толкова небрежен — Хайнрих Щолц пренесе своята арогантност по телефона. — Мисис Камрън беше фланг, който вие приехте за сигурен, нали? На повикването от любимата е трудно да се противопоставите, нали така?

— Къде е тя?

— Тя е на път за Луджан. Ще бъде гостенка на Habichtsnest. Почетна гостенка, уверявам ви в това. Хер Ринеман ще бъде много доволен, точно щях да му телефонирам. Исках да изчакам, докато залавянето бъде осъществено.

— Това е вече повече от позволеното! — каза Дейвид, като се опитваше да запази гласа си спокоен. — Вие използвате репресии в неутрален район. Дипломатически заложници в неутрална…

— Гостенка — прекъсна го германецът с наслада. — Едва ли спада към тях: снаха починал съпруг. Без официален статус. Толкова сложно е с тези американски социални церемонии.

— Знаете какво искам да ви кажа! Няма нужда от обяснения.

— Казах ви, че е гостенка! На един прочут финансист, с когото вие самият, бяхте изпратен да се свържете… относно международни икономически въпроси мисля. Евреин, изгонен от собствената си страна, която е противник на вашата. Не виждам причина за непосредствена тревога… Въпреки че може би ще трябва да се тревожите.

Нямаше причина да отлага повече. Джиин не бе страна от сделката, нито страна от обвинението. По дяволите обвинението! По дяволите ангажимента, който не значи нищо! Нямаше значение!

Единствено Джиин имаше значение.

— Какви са условията?

— Сигурен бях, че ще сътрудничите. Какво значение има за вас? Или за мен, наистина, вие и аз, ние изпълняваме заповеди. Да оставим философията за хората, които вършат велики дела. Ние ще преживеем.

— Не звучи като от истински вярващ. Беше ми казано, че сте вярващ — Дейвид говореше безцелно, трябваше му време, само секунди макар. За да помисли.

— Странно е, но съм вярващ. Страхувам се, че вярвам в света, който отминава. И само частично в този, който идва… Останалите проекти са в Habichtsnest. Вие и вашият аерофизик ще отидете там веднага. Бих искал да приключа нашите договаряния тази вечер.

— Чакайте! — Умът на Дейвид препускаше в догадки за избора на своя противник. — Това не е най- чистото гнездо, в което съм бил, има какво още да се желае от обитателите.

— Същото се отнася и до гостите…

— Две условия. Първо, да видя мисис Камрън още щом пристигна, второ, няма да изпратя кодовете, ако въобще трябва да се изпращат, преди тя да се е върнала в посолството. Заедно с Лайънс.

— Тези неща ще разгледаме по-късно. Все пак има едно предварително условие — Щолц спря — Ако не бъдете в Habichtsnest днес следобед, никога повече няма да видите мисис Камрън Както видяхте последния път… Habichtsnest има толкова много развлечения, гостите се забавляват. За съжаление… в миналото имаше няколко страшни злополуки. На реката, в басейна… на кон…

Работникът им даде карта на пътищата, напълни резервоара на автомобила на военноморската база от помпата на ранчото. Сполдинг махна оранжевите отличителни знаци от броните и направи неясни номерата на колата, като издраска боята, докато седмиците започнаха да изглеждат като единици, а осмиците — като тройки. Сред това изби орнамента от покрива, шляпна черна боя по решетката и махна всичките четири