заповядах ви, ако това ви харесва повече. Кажете какво мислите, само без предисловия, моля.
— Помъчих се да ви помогна — тонът на Пейс бе строго учтив. — Не е лесно, сър. Оставих ви дванайсет часа да размислите върху алтернативите. Този самолет бе взривен от Хаганах.
—
Пейс му обясни за еврейската организация, действаща извън Палестина. Наблюдаваше Суонсън внимателно през цялото време.
— Това е безумие! Нищо не разбирам! Откъде го знаеш?
— Първото нещо, което екипът за проверка прави на мястото на саботаж, е бързо да го огледа, да вземе от отломките, да търси доказателства, които биха могли да се стопят от топлината, или да изгорят, ако са използвани експлозиви. Това е предварителна проверка и се прави бързо… Медальон на Хаганах е намерен, занитен към опашката. Искат да ги разпознаят добре.
— Господи! Какво казахте на хората в Азорите?
— Осигурих ви цял ден, генерале. Инструктирах Холандър да омаловажи всяка връзка, да не говори нищо на Сполдинг. Ако се постави този въпрос, чистосърдечно да го обясни със съвпадение. Организацията Хаганах е независима и фанатична. Повечето ционистки организации се пазят от нея. Наричат я група от диваци.
— Как допуснахме това? — Суонсън бе разтревожен на друго ниво.
— Знаете, сигурен съм, че Азорските острови са под британски контрол. Стар португалски договор им дава право да имат военни инсталации.
— Знам това — каза Суонсън предпазливо.
— Британците намериха медальона.
— Какво ще правят по-нататък?
— Да помислим. Евентуално ще направят рапорт до Централното съюзническо разузнаване.
— Но вие знаете
— Холандър е добър човек. Прави услуги, но и приема услуги.
Суонсън стана от стола и се заразхожда безпомощно.
— Какво мислиш, Ед? Заради Сполдинг ли е направено? — Той гледаше към полковника.
Изражението на лицето на Пейс показваше на Суонсън, че той почва да разбира безпокойството му. Не се отнасяше толкова до проекта — той беше извън полезрението му, приемаше го, но не и това, че един колега офицер бе принуден да се справя в област, с която той не е запознат и не е обучаван за нея. В такива моменти всеки почтен военен изпитва съчувствие.
— Всичко, което мога да кажа, са предположения — много свободни, дори не са добре премислени… Би могло да е заради Сполдинг. Но дори и да е така, не е задължително да е свързано с
— Какво?
— Не зная какво е полето на дейност на Сполдинг. Не съвсем точно. А Хаганах са пълни с психопати от всякакъв вид. Те са толкова разумни, колкото частите на Юлиус Стрейшър. Сполдинг може би е трябвало да убие португалски или испански евреин. Или да използва някого като капан за прикритие. В католическа страна само това е достатъчно за бойните групи на Хаганах… Или може да е имало някой друг в самолета? Някой офицер или човек от екипажа, който има близък антиционист и по-специално — близък
Суонсън остана мълчалив за няколко минути. Когато проговори, направи го като човек, разбиращ позицията на Пейс…
— Благодаря. Но това едва ли е нещо такова, нали? По отношение на испанските евреи, „капан за прикритие“ или някой вуйчо на пилота… Това е Сполдинг.
— Не
— Не мога да разбера
— Може ли да би посъветвам? — Пейс отиде до стола си. Не беше време да спори с озадачения по- старши.
— С удоволствие — каза Суонсън, като погледна полковника, изразявайки с очи благодарност към този суров и уверен мъж от разузнаването.
— Аз не съм наясно с проекта и ако искате да знаете, така е по-добре. Това е работа на Отдела за диверсии и мястото му е там. Казах ви преди няколко минути, че би трябвало да имате алтернатива… може би трябва. Но
— Защото няма никаква…
— Вие не участвате — аз дори не виждам как? Като размисля какво
— Никаква, дори далечна.
Пейс се наведе напред, с лакти на бюрото.
— Това са грижи на Хаганах. Заедно с испанските евреи и „капаните за прикритие“… Не вземайте никакви решения сега, генерале. Бихте ги взели прибързано, без доказателства.
—
— А медальона е можело да бъде поставен от всеки на опашката. Възможно е да ви проверяват.
— От
— Не мога да ви отговоря. Предупредете Сполдинг. Ще му се стори смешно, та
— Заместник?
— За Сполдинг. Ако
— Мислите, че може да бъде убит?
— Да.
— В какъв свят живеете, хора! — попита тихо Суонсън.
— Много е сложно! — каза Пейс.
15
Сполдинг гледаше трафика по Пето авеню и Сентрал парк през хотелския прозорец. „Монтгомери“ бе един от онези малки, елегантни хотели, които неговите родители използваха, когато бяха в Ню Йорк, и изпитваше приятна носталгия от пребиваването си отново тук. Старият служител на регистрацията избърса тайно сълзите си, докато записваше името му. Сполдинг бе забравил, но за щастие си спомни, докато съхнеше подписът му, че старият човек го беше водил на разходки в парка преди много години. Преди повече от четвърт век!
Разходки в парка. Гувернантки. Шофьори, чакащи във фоайетата, готови да отведат неговите родители до влака, на концерт или на репетиция. Музикални критици. Директори на музикални компании. Безкрайни вечери, където той трябваше обикновено да се „яви“ преди лягане. Тогава баща му го караше да каже пред някой гост на каква възраст Моцарт е композирал своята „четиридесета“; дати и факти, които трябваше да помни и за които не даваше пет пари. Аргументи. Истерии заради недобър диригент, лошо представление или лоша критика.
Лудост!