Крьогер от Лисабон и вашия меморандум до министъра нещо ви е накарало да промените становището си. Какво? Кенфийлд?
— Майор Кенфийлд е компетентен офицер с превъзходни прояви понякога. И с опит. И все пак, откакто каналът между него и Крьогер бе открит, той дава явни признаци на напрежение. Станал е крайно нервен и маниерът на работата му далеч не подхожда на офицер с неговото минало и опит… Наред с това, господин министър, той поиска от мен да отправя една крайно необичайна молба към президента на Съединените щати.
— Която е?
— Поверителен документ от архивите на Държавния департамент да му бъде предаден с непокътнат восъчен печат, преди той да осъществи контакт с Хайнрих Крьогер.
Брейдък свали лулата от устните си, готов да възрази.
— Един момент, господин Брейдък. — Брейдък може и да има брилянтен мозък, помисли си Хъл, но си няма представа какво значи за един висш офицер от действащата армия, като Елис, да се изправи пред тях двамата и да направи такова изявление. Защото казаното от него представляваше неприкрито настояване Белия дом и Държавния департамент да разгледат сериозно възможността за изпълняване молбата на Кенфийлд. Мнозина офицери биха предпочели да се откажат от идеята за такова противозаконно искане, пред риска да се окажат в подобна ситуация. Такива бяха неписаните закони на армията. — Ще сбъркам ли, ако предположа, че вие препоръчвате този документ да бъде предаден на майор Кенфийлд?
— Оставям на вас да отсъдите. Аз само подчертавам, че Хайнрих Крьогер е играл важна роля при вземането на всяко важно решение във висшия нацистки ешелон от неговото оформяне досега.
— Би ли могло бягството на Хайнрих Крьогер да приближи края на войната?
— Не зная. Възможността за това ме доведе при вас.
— Какъв е този документ, който Кенфийлд иска? — запита Брейдък раздразнен.
— Зная единствено номера и степента на секретност, така както са заведени в архивите на Държавния департамент.
— И какви са те? — Кордел Хъл отново се наведе над бюрото си.
Елис се поколеба. Даването на тези данни, без предварително да е запознал Хъл с миналото на Кенфийлд, би могло да го постави в неловко положение, както лично, така и професионално. Щеше да е готов да го стори, само Брейдък да не бе там. Проклети доцентчета. Елис никога не се чувстваше уютно в компанията на тези многознайковци. По дяволите! — помисли си той. На четири очи с Хъл, щеше да може да е прям.
— Преди да ви отговоря, мога ли да използвам възможността да ви запозная с някои допълнителни данни, които, вярвам, имат връзка със случая… Факти не само във връзка, но и от ключово значение за самия документ.
— Разбира се — Хъл не бе уверен дали остана очарован, или раздразнен от този ход на генерала.
— Преди окончателния контакт с майор Кенфийлд Хайнрих Крьогер поставя изискването за негова среща с лице, назовано единствено като… Ейприл Ред. Тази среща трябва да се осъществи в Берн, Швейцария, преди да започнат каквито и да е преговори между Крьогер и Кенфийлд.
— И кой е този „Червен април“, генерале? От тона ви разбирам, че имате представа кой може да бъде това. — Твърде малко можеше да убегне от вниманието на помощник-държавния секретар Брейдък и бригаден генерал Елис болезнено усещаше този факт.
— Ние… или по-точно… аз смятам, че зная — Елис отвори бялата папка в ръцете си и отгърна заглавната страница върху корицата. — С ваше разрешение, господин министър, подбрах следните данни от служебното досие на майор Кенфийлд.
— Разбира се, генерале.
— Матю Кенфийлд, заел държавен пост в Министерството на вътрешните работи през март 1917 г. Образование — една година университет в Оклахома, продължен с година и половина вечерни курсове във Вашингтон; назначен като младши счетоводител в отдела по стопанско-данъчни нарушения на Вътрешното министерство; повишен в данъчен инспектор през 1918 г.; прикрепен към отдел Група номер 20, която, както знаете…
Кордел Хъл го прекъсна спокойно:
— Беше малка, високо специализирана служба, разследваща незаконни присвоявания, взаимноконфликтни интереси и т.н. през Първата световна война. Много ефективна при това… Докато не се главозамая от успеха си, както и повечето подобни служби, за да бъде разформирована през 1929 или 1930 г., струва ми се.
— През 1932 г., господин министър — генерал Елис бе доволен, че се бе запознал добре с фактите. Той отгърна и втората страница в папката си и продължи да чете. — Кенфийлд остава в системата на Вътрешно министерство общо десет години, като е повишаван четири пъти. Изпълнение на задачите — безупречно. Оценки — отлични. През май 1927 г. напуска държавна служба, за да започне работа в „Скарлати индъстрис“.
При споменаването на името Скарлати и Хъл, и Брейдък реагираха като ужилени.
— Коя от фирмите на Скарлати?
— Управленски отдел, Ню Йорк, Пето авеню, 525.
Кордел Хъл заопипва с пръсти тънката черна връзка на своето пенсне.
— Забележително издигане от страна на нашия мистър Кенфийлд. От вечерно училище във Вашингтон до главното управление на Скарлати — той погледна надолу, сваляйки очи от генерала.
— Фигурира ли Скарлати сред корпорациите, за които говорите във вашия меморандум? — Брейдък бе нетърпелив.
Преди бригадният генерал да може да отговори, Кордел Хъл се надигна от стола си. Бе висок и с внушителна външност — много по-масивен и от двамата си събеседници.
— Генерал Елис, приемете моите инструкции повече да не отговаряте на никакви въпроси!
Брейдък изглеждаше като току-що получил плесница. Той се взираше в Хъл, стреснат и объркан от заповедта на министъра към генерала. Хъл отвърна на погледа му и меко каза:
— Моите извинения, мистър Брейдък. Не мога да гарантирам, но се надявам да мога да ви дам нужните обяснения по-късно днес. Дотогава ще бъдете ли така любезен да ни оставите насаме?
— Разбира се — Брейдък знаеше, че този честен старец с добър нрав има своите основания. — Обяснения не са необходими, сър.
— Но, все пак, ги заслужавате.
— Благодаря, господин министър. Можете да сте сигурен, че тази среща ще остане конфиденциална.
Хъл проследи с поглед Брейдък, докато вратата след него не се затвори.
— Помощник-държавният секретар Брейдък е изключителен служител. Това му освобождаване не трябва да се възприема като продиктувано от неговата работа или характер.
— Да, сър.
Бавно и някак трудно Хъл отново седна на стола си.
— Помолих мистър Брейдък да напусне, тъй като, струва ми се, възможно е да знам нещо около това, което предстои да ми кажете. Ако се окажа прав, би било най-добре да сме насаме.
Бригадният генерал бе смутен. Не смяташе, че е възможно Хъл да знае нещо.
— Не се тревожете, генерале. Не чета мисли… Бях в Камарата на представителите по времето, за което говорите. Вашите думи извикаха у мен един спомен. Почти забравен епизод от един много топъл следобед в Камарата… Но може би греша. Моля, продължете разказа си от момента, в който бяхте прекъснат. Струва ми се, нашият майор Кенфийлд бе назначен в „Скарлати индъстрис“… Развитие — твърде необичайно, мисля, ще се съгласите с мен.
— Налице е и логично обяснение. Кенфийлд се жени за вдовицата на Ълстър Стюарт Скарлет шест месеца след неговата смърт в Цюрих, Швейцария, през 1926 г. Скарлет бе по-младият от двамата оцелели синове на Джовани и Елизабет Скарлати, основателите на „Скарлати индъстрис“.
Кордел Хъл затвори очи за момент.
— Продължете.
— Ълстър Скарлет и съпругата му, Джанет Саксън Скарлет, са имали син, Ендрю Роланд, впоследствие
