Колата потегли, а Смит скочи в своя „триумф“. Надяваше се, че номерът му ще заблуди преследвачите достатъчно дълго, за да успее да се добере до София. Но ако тези нападатели бяха това, за което го предупреди Бил Грифин, отлично знаеха къде могат да го намерят. Къде ще намерят и София.
4:07 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Докладът от Института за тропическа медицина „Принц Леополд“ в Белгия беше третият, който София изчете, откакто се бе върнала на работа. Не беше останал никой друг, но се чувстваше прекалено разтревожена, за да заспи. Ако проклетият генерал се окажеше прав, че Джон е последвал типичния си ентусиазиран порив и се забавлява с някой интересен медицински проблем, сигурно щеше да излезе от кожата си. От друга страна, надяваше се това наистина да е така. Тогава не би имала причина за безпокойство. Продължи да разглежда последните доклади. Накрая попадна на интересна информация от „Принц Леополд“, която й даваше надежда. Д-р Жискар си бе припомнил нещо, докато работил в една болница сред боливийската джунгла. Тогава бил напълно погълнат от борбата с епидемия на треската „мачупо“, недалеч от крайречния град Сан Хоакин, където Карл Джонсън, Кунс и Маккензи за пръв път бяха открили този смъртоносен вирус. По онова време дори не си направил труда да изследва някакви непотвърдени слухове от далечно Перу, затова просто си оставил паметна бележка и забравил за случая.
Новият вирус бе освежил паметта му. Той проверил в оригиналните си дневници и открил въпросната записка. В нея бе наблегнал на странната комбинация между вероятен хантавирус, кръвна треска и някакви маймуни.
София почувства изблик на ядно удовлетворение. Йе! След като Тремон не можа да й помогне, тя бе започнала да се съмнява в себе си. Сега записките на д-р Жискар потвърдиха подозренията й. Какви ли бяха контактите на ААМИИЗИБ с онази джунгла? Ако беше права, досега не е имало нито големи, нито дори малки епидемии, причинени от този агент. Следователно вирусът би трябвало да е затворен в ограничен район сред дълбоката джунгла, в най-затънтената част от Перу.
В дневника си тя описа реакцията си след запознаването с доклада от „Принц Леополд“, накратко разказа какво си спомня за странния вирус и отбеляза двата разговора с Виктор Тремон, тъй като вече бяха от значение. Позволи си и няколко предположения — как би могъл да се пренесе перуански вирус до Съединените щати.
Докато пишеше, чу как вратата на офиса се отваря.
— Кой е? — в нея трепна надежда.
Завъртя се със стола.
— Джон? Скъпи, къде, по дяволите…
В секундата, когато главата й експлодира от болка в резултат на нанесеният и удар, зърна четирима наобиколили я мъже. Никой от тях не беше Джон. Последва мрак.
Надал ал Хасан, облечен от глава до пети в лабораторно защитно облекло, прегледа бюрото на жената. Прочете всеки документ, доклад и записка. Провери всеки файл. Задачата беше неприятна, въпреки че бе сложил хирургически ръкавици. Отдавна беше запознат с модерните богохулства, пораждащи се в неговата родина, както и в множество други ислямски и дори арабски страни, но не беше в състояние да прикрие отвращението си. Да се позволи на жените да работят и да учат заедно с мъжете беше по-лошо от ерес, това мърсеше едновременно достойнството на мъжа и чистотата на жената. Да докосва вещите, държани от нея, бе непоносимо.
Но претърсването бе наложително, така че го извърши методично и подробно. Почти веднага откри двата опасни документа. Единият беше отворен на плота — доклад от института „Принц Леополд“ на д-р Рене Жискар. Другият бе записките й от телефонните разговори, които генерал Кайлбургер изискваше от служителите си всеки месец.
След това откри дневника и страницата със записките за белгийския доклад. За щастие изписаната със ситен почерк отгоре до долу страница бе само една. От куфарчето си извади остър бръснач и внимателно я отдели. Подробно огледа среза, за да се увери, че е незабележим. Доволен прибра листа в джоба си. Нищо друго в дневника нямаше значение.
Тримата му подчинени, облечени в същите защитни облекла, приключиха със задачите си и се присъединиха към него.
— Открих файл за Перу — каза единият.
— Няколко стари файла за Южна Америка — допълни вторият.
Третият само сви рамене.
— Прочетохте ли всеки документ? Всеки файл? Погледнахте ли във всяко чекмедже?
— Както ни нареди.
— Абсолютно всичко? Сигурни ли сте?
— Не сме толкова тъпи!
Ал Хасан имаше определени съмнения за това. Но ако се съдеше по бъркотията в офиса, може би този път бяха внимателни.
— Много добре, А сега изтрийте всяка следа от претърсването. Всичко да бъде както преди.
Докато останалите се заеха да изпълняват инструкциите му, той извади от куфарчето си херметически затворен контейнер. Разпечата го и извади оттам спринцовка. С изключителна предпазливост инжектира субстанцията във вената на свивката на лявата й ръка.
При убождането София се раздвижи и изстена.
Тримата мъже чуха. Обърнаха се, а лицата им станаха пепеляви.
— Вършете си работата! — изръмжа Ал Хасан.
Мъжете сведоха погледи. Довършиха с подредбата на стаята, а Ал Хасан прибра използваната спринцовка в металния контейнер и го запечати. Хвърли последен поглед към сега неподвижната София и видя потта, избила по челото й. Когато тя отново простена, той се усмихна и излезе от кабинета.
Глава 7
4:14 ч.
Търмонт, Мериленд
Лекият вятър шумолеше в листата на дърветата и храстите, носейки мириса на гниещи по земята ябълки. Триетажният дом на Джон Смит се издигаше в полите на планината Катоктин. Мястото бе мрачно, нито една светлина не го посрещна и той реши, че София още е в лабораторията. Все пак искаше да се увери.
Намираше се до съседната къща, залегнал зад една кола, и внимателно оглеждаше двора и улицата. Забеляза няколко подозрителни следи. Стволът на старото ябълково дърво беше прекалено дебел, следователно някой се криеше зад него и наблюдаваше. Малко по-нататък по улицата, почти скрит сред дъбовете, беше паркиран черен Мерцедес. Смит знаеше, че съседите от онази страна притежават стар „буик“, който почти не изкарваха от гаража.
Като се имаше предвид бързината, с която караше по почти безлюдната магистрала, беше невъзможно някой да го е изпреварил. Следователно се бе изправил пред втори екип от убийци. Твърде тревожно!
Постът отпред можеше да наблюдава алеята към дома и вратата на гаража. Отзад сигурно имаше още един, който да покрива другата страна на къщата и гаража. Смит не виждаше смисъл да хабят хора за страничните им стени.
Почувства пулсиращата болка на страха в стомаха си, добре позната на всеки войник, но също така и
