Смит скочи от стола като атакуваща кобра.
— Тогава вече не съм в армията!
За момент Кайлбургер го изгледа, стисна юмруци зад гърба си. Лицето му бе почервеняло и за малко да каже на Смит да се разкара, щом толкова му се иска. Писнало му бе от неговото неподчинение.
След това размисли. Щеше да изглежда зле в досието му — офицер, който не успява да вдъхне лоялност у подчинените си. Не му беше времето да се разправя с арогантността и неподчинението на Смит. Наложи си да смекчи тона.
— Добре, предполагам, че не мога да те обвинявам. Продължавай по случая с д-р Ръсел. Ще изпратя някой друг в Калифорния.
14:02 ч.
Бетеста, Мериленд
Въпреки че бързаше, на Лили й отне цялата сутрин, за да свърши, каквото й бе поръчал непознатият мъж. Сега привършваше празничния обяд в любимия си ресторант. Отпивайки бавно от второто си дайкири, разглеждаше високите сгради през прозореца. Напомняха й за един мини Далас, огрян от зората на ранен октомврийски ден.
Изненадващо проникването в огромната компютърна медицинска мрежа на Световната здравна организация се оказа най-лесната задача. Никой не си бе направил труда да защити научната и хуманитарната информация. Детска игра бе да изтрие всички данни за двете малки вирусни епидемии, избухнали в Багдад и Басра. Всички записи за жертвите и оцелелите изчезнаха яко дим.
Иракската компютърна система бе остаряла с пет години и беше шега да премахне оригиналните доклади. Учудващо бе, че повечето от оригиналите вече бяха изтрити от режима на Саддам Хюсеин. Вероятно не е искал да покаже слабост или че се нуждае от помощ. Без съмнение.
Изтриването на единствения доклад от Белгия от всички електронни хранилища на нейното ведомство, от тези на ААМИИЗИБ, Централната епидемиологична лаборатория, както и на останалите научни заведения по света й отне много повече време. Най-тежката задача бе да премахне телефонните записи във форт Детрик. Наложи се да потърси помощ от приятел, работещ в телефонната компания, който й дължеше услуга.
Водена от нездраво любопитство, тя се опита да разбере каква е причината, скрита зад инструкциите на изнудвача. Между записите, които премахна, нямаше нищо общо, освен че всички бяха свързани с някакъв вирус. Стотици друга доклади прелитаха между различните „горещи“ лаборатории по света, но изнудвачът й не бе показал интерес към тях.
Каквото и да целеше, нейната част беше успешно изпълнена. Не я бяха засекли, не беше оставила следи и скоро щеше да е свободна от финансовите си главоболия. Обеща си, че никога няма да затъва толкова надълбоко. С петдесет хиляди долара можеше да отиде във Вегас или в Атлантик сити и да си върне всичко загубено. С безгрижна усмивка реши да започне с хилядарка още довечера в „Капиталс“.
Почти се смееше, когато напусна ресторанта и зави зад ъгъла към бара, в който я чакаше любимият й букмейкър. Чувстваше непоклатимото убеждение, че не може да загуби. Не и сега. Никога повече.
Дори когато чу писъци зад себе си, скърцането и свистенето на гуми и метал, когато се обърна и видя голям черен джип да се носи по тротоара право към нея, на лицето й бе изписана широка усмивка. Колата връхлетя, изви към улицата и изчезна. Лили продължаваше да се усмихва, умирайки върху тротоара.
15:16 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Смит се отдръпна от компютърния екран. Имаше пет доклада от института „Принц Леополд“, но никой не бе пристигнал вчера или рано тази сутрин. Всичките се отнасяха за поредните неуспехи в идентифицирането на вируса.
Трябваше да има доклад с нова информация — поне с един важен факт, който да е вдъхновил София да изпише цяла страница за нова линия на изследването. Претърси базата данни на Детрик, Централната епидемиологична лаборатория, свърза се с армейския суперкомпютър, за да прегледа всяка „гореща“ лаборатория в света, включително и тази в самия „Принц Леополд“.
Не откри нищо.
Вбесен, се загледа в отказващия сътрудничество монитор. Или София е допуснала грешка и е записала грешен код, или докладът никога не е съществуват, или…
Или е бил изтрит от всички бази данни по света, включително и от самия източник.
Трудно за вярване. Но не бе невъзможно да се направи. Странното бе, че някой го е направил, затруднявайки изследванията върху толкова опасен вирус. Смит тръсна глава, опитвайки се да отхвърли идеята, че в липсващата страница е имало нещо от критична важност, но не успя. Страницата е била откъсната! Откъсната от някой, който е влязъл и излязъл от базата незабелязан. А може би са били повече?
Протегна ръка към телефона, за да открие кой още е бил в лабораторията миналата нощ. Но след като говори с целия екип и със старшина Дафърти, не бе по-близо до отговора. Всичките подчинени на Дафърти си бяха отишли в къщи към 18:00 ч, а учените, даже Кайлбургер бяха останали до два през нощта. След това София е била сама.
Пазачът Грасо не бе видял нищо подозрително Даже беше пропуснал как София е излязла от форта. На външната врата охраната се кълнеше, че не са видели никого след два часа, но очевидно и те не бяха забелязали София, следователно свидетелствата им бяха маловажни. А и той се съмняваше, че някой достатъчно умел да откъсне страницата по начин, незабележим за невъоръжено око, ще привлече вниманието на дремещите пазачи към себе си.
Смит бе в задънена улица.
И тогава в главата си чу гласа на София. Затвори очи и отново видя красивото й лице, изкривено от ужасяваща болка. Спомни си как падна в ръцете му, бореща се за въздух, но успя да прошепне
17:27 ч.
Моргата, Фредерик, Мериленд
Д-р Луфталах беше раздразнен.
— Не разбирам какво повече можем да открием, полковник Смит. Аутопсията беше ясна. Няма ли да си починете? Учудвам се, че още сте в състояние да ходите. Нуждаете се от сън.
— Ще поспя, когато узная какво се е случило с нея. Не питам какво я е убило, питам как.
Неохотно патологът се съгласи да се срещне със Смит в залата за аутопсии. Естествено не се чувстваше щастлив, че трябва да се откъсне от леденото си мартини.
— Как? — вдигна вежди Лутфалах. Това бе твърде много и не направи опит да прикрие острия си като бръснач сарказъм. — Бих казал по обичайния начин, по който убива всеки смъртоносен вирус.
Смит не му обърна внимание, опитвайки се да не се срине при вида на тялото на София, толкова бледо и безжизнено.
— Всеки сантиметър от нея, докторе. Провери милиметър по милиметър. Гледай за нещо необичайно, нещо, което сме пропуснали.
Все още недоволен, патологът се зае за работа. Двамата медици работеха в мълчание около час. Лутфалах бе започнал да показва раздразнението си, когато изпод маската му се чу приглушено
