Тремон се усмихваше Адам Кейн, бивш хабилитиран вирусолог. Навремето един бегъл поглед върху сметките на Джордж окончателно свърза бъдещето му с Бланчард и Тремон. Той успя да изолира смъртоносния мутирал вирус и да го запази стабилен за около седмица. От другата страна на Бекер бе началник охраната на Бланчард, който от самото начало прикриваше заговора.
Тайните му партньори бяха готови и жадуваха да разпределят плячката.
Тремон продължи паузата още една секунда.
— Вирусът се появи в Съединените щати. Скоро това ще стане по целия свят. Страна след страна. Епидемия. Пресата все още не знае, но скоро ще бъде в час. Никой не може да я спре, както и вируса. Единственият изход на правителствата е да платят нашата цена.
Четиримата се усмихнаха. Очите им блеснаха в доларови знаци. Много големи доларови знаци.
Но имаше и нещо друго — триумф, гордост, нетърпение. Професионално те вече бяха успели. Сега следваше финансовият успех, несметните богатства, върхът на американската мечта.
— Джордж? — попита Тремон.
Хайем рязко промени изражението си. Изглеждаше тъжен и покрусен.
— Изчисленията за печалбите на акционерите вече са готови… — поколеба се той. — Страхувам се, че са по-малко, отколкото се надявахме. Пет… най-много шест… милиарда долара. — Гръмко се разсмя на собствената си шега.
Ксавиер Бекер се намръщи на лекомислието му и побърза да се намеси.
— А нещо за тайния одит, който открих?
— Джон каза, че го е виждал само Халдейн — обясни Тремон. — Ще се оправя с него след официалната вечеря на борда на директорите след годишната сбирка. Какво друго Ксавиер? — Мерсер Халдейн беше президентът на „Бланчард Фармацевтика“.
— Подправих компютърните файлове. От тях се разбира, че работим вече цяло десетилетие върху коктейл от рекомбиниращи се антитела. Серумът е резултат от тези многогодишни усилия. Подобрявали сме го, откакто сме взели патент. Вижда се, че сме приключили с последните изпитания. Сметките показват и астрономическите ни разходи — в гласа на Ксавиер се чувстваше възбуда. — Запасите ни са от милиони дози и нарастват.
Адам се засмя.
— Никой нищо няма да заподозре.
— Дори да заподозрат, никога няма да открият следа — Доволно потри ръце шефът на охраната.
— Само ни кажи кога да се раздвижим — призова го Джордж.
Тремон се засмя и вдигна ръка.
— Не се безпокойте. Създал съм график за действията ни. Всяка следваща стъпка е съобразена с времето, нужно им да осъзнаят, че са изправени пред епидемия. Ще се занимая с Халдейн преди сбирката на борда.
Петимата мъже отпиха, а бъдещето им се струваше все по-бляскаво.
Тремон остави брендито. Лицето му придоби мрачен вид. Отново вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— За нещастие сме поставени в ситуация, която може да се окаже по-голям проблем от одита. Колко голяма или малка е опасността и дали въобще съществува след няколкото уби… ъ-ъ… мерки, които бяхме принудени да предприемем, все още не можем да установим. Уверявам ви, че ситуацията ще бъде наблюдавана и внимателно контролирана.
— Какъв проблем? — намръщи се Макгроу. — Защо не съм бил уведомен?
— Защото не исках дори косвено да замесвам Бланчард. — Очакваше, че Макгроу ще чувства ревност по въпросите свързани със сигурността, но всеки трябваше да си знае мястото, а човекът, взимащ крайните решения, беше самият той. — Проблемът се състои в една от онези невъзможни за предвиждане ситуации, които провалят и най-добре обмислените начинания. Когато бях на онова паметно пътешествие в Перу, което сложи началото на нашия проект, там се натъкнах на група стажанти. Не си обръщахме особено внимание, защото моята група бе съставена от биолози, а те следваха в някакъв факултет по антропология — Поклати глава, за да подчертае изумлението си. — Преди три дни един от тях ми се обади. Когато си каза името, съвсем смътно си припомних една студентка, която проявяваше някакъв интерес към работата ми. Тя продължила обучението си и станала клетъчен и молекулярен биолог. Проблемът е, че по- късно постъпила на работа в ААМИИЗИБ, който изследва първите смъртни случаи. Както очаквахме, те не са успели да идентифицират вируса. Но уникалната комбинация от симптоми внезапно й припомнила пътешествието в Перу. Спомнила си името ми. Обади ми се.
— Исусе! — червендалестото лице на Джордж стана пепеляво.
— Свързала е вирусът с теб? — изръмжа Джак Макгроу.
— С нас! — експлодира Ксавиер.
Тремон вдигна рамене.
— Отрекох. Убеждавах я, че греши, че не е имало такъв вирус. След това изпратих Надал ал Хасан и хората му да я елиминират.
Настъпи колективно успокоение в просторната стая. Изпълниха я въздишки на облекчение. Бяха работили усилено повече от десет години по този на пръв поглед хазартен проект. Бяха рискували кариерата и здравето си и нямаха никакво намерение да изпуснат богатството, което сега бе на една ръка разстояние.
— За съжаление не успяхме да направим същото с нейния годеник и партньор в изследванията. Той ни избяга. Съществува вероятност да му е разкрила нещо, преди да умре.
Джак Макгроу разбра.
— Ето защо Надал ал Хасан е тук. Знаех си, че става нещо.
— Не правете от мухата слон. Извиках Ал Хасан просто да докладва докъде сме стигнали.
Тишината в стаята бе по-оглушителна от всеки звук. Ксавиер я наруши.
— Добре. Да чуем какво има да ни казва.
Огънят се бе превърнал в тлеещи въглени и няколко проблясващи искри. Тремон се приближи до огнището. Натисна бутон в стената му. В стаята влязоха първо Ал Хасан, а после и Бил Грифин. Арабинът застана до Тремон, а Бил ненатрапчиво се оттегли в ъгъла. Надал представи подробностите от случая с д-р Ръсел, смъртта й и как е премахнал всички следи, водещи до проекта „Хадес“. Описа реакциите на Смит. Обрисува изнудването на Лили Лоуенщайн и изтриването на всички записи.
— Вече нищо не ни свързва с Ръсел или вируса — завърши Ал Хасан, — освен полковник Смит.
— Това е доста голямо „освен“ — намръщи се Макгроу.
— Така мисля и аз — съгласи се Ал Хасан. — Нещо го е направило подозрителен. Решил е, че смъртта й не е случайна. Разследвал е усилено обстоятелствата, зарязвайки задълженията си по работата над вируса.
— Може ли да ни открие? — нервно попита счетоводителят.
— Всеки може да го направи, ако тършува достатъчно дълго и усилено. Затова мисля, че трябва да го елиминираме.
Виктор Тремон кимна към задната част на стаята.
— Но ти не си съгласен, Грифин?
Всички се обърнаха към бившия агент на ФБР, който се бе облегнал на стената зад тях. Бил Грифин си мислеше за Джон Смит. Направи невъзможното да предупреди стария си приятел. Използва старите си пропуски, за да научи от офиса му, че е извън града. Нае детективска агенция, която, събирайки информацията парче по парче, откри на коя конференция е Джон. Оттам разкри къде е отседнал в Лондон.
Вълчият му поглед обходи петимата, които го наблюдаваха изпитателно, и направи онова, което трябваше, за да спаси себе си, докато отвличаше огъня от Джон.
Сви равнодушно рамене.
— Смит толкова усилено тършува, за да открие какво се е случило с тази Ръсел, че според мен тя нищо не му е казала за Перу или за нас. В противен случай вече щеше да е тук, да чука на вратата, за да разговаря с вас, мистър Тремон. Къртицата ни в ААМИИЗИБ докладва, че Смит е спрял да разследва смъртта на годеницата си и се е съсредоточил върху вируса. Даже утре лети към Калифорния, за да интервюира
