— Благодаря ви, професор Джонс.
— Намерихте ли каквото търсихте?
— Вероятно. Мога ли да го задържа?
— Съжалявам. Част от архива ми, разбирате, нали?
Питър кимна. Нямаше значение, вече беше съхранил всичко в паметта си. Бързо се сбогува и излезе в мрачната студена нощ, която за пръв път му се стори настроена приятелски. Затича се нагоре към университетския хълм, където знаеше, че ще намери уличен телефон.
Глава 37
23 октомври, четвъртък, 12:06 ч.
Уади ал Файи, Ирак
Сирийската пустиня беше студена и тиха, а миризмата на дизел упояваше в тясната каросерия на камиона. Плътно до задния отвор Ранди и Смит се ослушваха за още изстрели. Зад тях лежаха в безсъзнание двамата полицаи, докато отвън някаква нова, непозната сила ги обсаждаше.
Напрегнат и нащрек, Смит се смъкна на колене. Привлече Ранди до себе си. Тя приготви автомата си за стрелба. Надзърнаха навън през процепите на платнището.
— Виждам само силуети и огънчетата от дулата им — с отвращение каза той. Челото му бе плувнало в пот, а времето се влачеше болезнено бавно.
— И аз не мога да видя нищо друго. Фаровете на другия камион ме заслепяват.
— По дяволите.
Внезапно стрелбата спря. Студената нощ стана заплашително тиха. Единственият звук, който долавяха, бяха пресекливите хрипове на двамата полицаи, които лежаха под странната светлина на фаровете пред другия камион.
Джон погледна към Ранди, но тя веднага извърна лице — знаеше, че не може да прикрие страха. Страх, който изпълваше очите й. Стегна се, само брезентът на покривалото ги делеше от незнайната заплаха отвън.
— Ще стреляме. Нямаме друг изход. Веднага щом се приближат.
От нощта прозвуча гръмък глас, който заповяда на арабски:
— Всички се предадоха! Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце!
Ранди бързо преведе думите и добави мрачно:
— Прилича ми на Републиканската гвардия.
Така бе решил и Смит. Присви очи. Нямаше просто да седи и да чака да го екзекутират, леко повдигна покривалото. Видя три фигури, насочили автоматите си към тях.
— Мога да сваля трима. Проблемът е кои са и къде се крият останалите. Иначе тези отпред са идеални мишени.
Ранди се изправи и също погледна навън. Тялото й затопли въздуха около Смит.
— Така или иначе ще се наложи да ги убием. Трябва да изнесем информацията за вируса извън Ирак. Опитай се да стреляш първо по краката. Какво са няколко трупа в сравнение със залога?
Джон провря дулото на автомата през една дупка. Обви пръст около спусъка и…
— Ръсел! — прогърмя глас.
Джон и Ранди замръзнаха. Удивено се спогледаха.
— Вътре ли си Ръсел? — извика гласът на английски. Типичен американски английски. — Ако ти и приятелят ти от ООН сте обезвредили пазачите, извикайте. Иначе не ще излезете, без да сте се превърнали на решето.
Ранди хвана Джон за рамото.
— Знам кой е, за бога. — Повиши глас и извика: — Доносо? Ти ли си, свиньо такава!
— Същият, малка госпожице.
— За малко да ви убием, глупаци!
Джон говореше забързано и тихо.
— Не им казвай кой съм. Използвай прикритието ми от ООН. Той вече е повярвал в него, иначе нямаше да се обърне така към мен. Ако американската армия ме докопа, както съм ОВС… — остави думите да увиснат във въздуха.
Много добре разбираше, че Ранди знае какво ще се случи, преследването на убийците щеше да приключи бързо и безславно.
— Ранди? Ще го направиш ли?
Стрелна го с изгарящ от гняв поглед.
— Разбира се!
Трябваше да й се довери, но това го правеше нервен. Заедно отместиха брезентовото покривало. Погледна я с тревога, когато към тях се приближи нисък, пълен мъж в пустинен камуфлаж с берета в ръка. Имаше вид на човек, чиято религия е фитнесът. Огледа ги, а после и двамата полицаи, проснати на пода.
— Чудесно свършена работа — усмихна се одобрително. — Двама по-малко за нас.
Смит и Ранди скочиха долу и тя подаде ръка на Доносо.
— Както винаги навреме, Доносо. Това е Марк Бонет.
Джон се отпусна, когато го изрече. Ранди го дари с учтива усмивка и отново се обърна към стария си приятел.
— Марк е тук с медицинска мисия. Марк, запознай се с агент Габриел Доносо. Как, по дяволите, ни откри, Габи?
— Доктор Махук ни се обади веднага щом ви пипнаха. След това един от нашите съгледвачи ви откри, когато преминавахте Тигър. Доставя ми удоволствие да си припомням добрите стари времена, но някой може да е чул автоматичната стрелба. По-добре е да се изпаряваме. — Погледна замислено Джон. — ООН и медицинска мисия?
— Личи си школата на ЦРУ. — Подаде ръка и се усмихна. — Одобрението ми към агенцията нараства всяка секунда.
Доносо кимна със симпатия.
— Явно двамата сте имали тежки мигове.
Когато заедно с агента на ЦРУ заобиколиха камиона, Джон видя едно старо съветско БМП-1 — бронирана мото-пехотна кола с изрисувани по ламарините емблеми на Републиканската гвардия. Следите от гуми показваха къде за пръв път е била застанала, за да препречи пътя. Сега фаровете осветяваха директно покрития с брезент полицейски камион. Гърбом към тях върху пустинната земя седяха предалите се багдадски полицаи. От рамото на офицера течеше кръв и вече не си играеше с любимата си иракска берета. На пост стояха двама агенти на ЦРУ, които лесно можеха да минат за иракчани.
— Знаеш ли какво са мислили да правят с нас? — попита Смит.
— Да. Да ви закарат в средата на нищото, да ви убият и да скрият труповете ви там, където дори бедуините не ходят.
Двамата с Ранди размениха погледи. Не бяха никак изненадани.
— Трябват ми тези калашници, мистър Бонет. И двата, млада госпожице.
Ранди и Джон предадоха автоматите.
— Доносо е непоправим мъжкар и сексистка свиня — обясни Ранди. — Добре ме познава, но не му пука. Наричаме госпожичка, гадже, сладкишче и с други унизителни клишета, които може да роди дебелоглавата му кратуна.
Доносо широко се усмихна.
— А тя се ограничава само със „свиньо такава“. Какво да се прави! Има страхотни крака, но бедно въображение.
Да вървим в бронетранспортьора.
— Бедно въображение? Хей, аз ти спасих задника в Риад! Къде ти е уважението?
Доносо се усмихна хитро.
