— Я т’ва го вида! Повече от осемдесет години съм на тоа свет и много свет ми е минало през лулата. Ти, Мите, не видиш ли, че и наш’те управници съ стремат към орлови гнезда. Ама шъ ти кажа, че нийните гъзове не стават за орлови гнезда. Они моат да се местат от полог на полог, оти, дека седнат, се осират полого. А напоследък почнаа ем да серат у полого, ем да снасят яйца у чужди полози, като кукувици. Страшното, Мите, е т’ва дека не признават, че съ осрали полого, а се някой друг мги е виновен. Седнат ли веднъж у полого или на софрата не признават нищо и никого.
— Ето, бай Павле! Ти ми взема думата от устата. За това исках да ти кажа за защо стълбата е велико нещо. Всички политици се стремят да седнат на държавната софра, защото тя е богата и лапането на нея е безплатно и безнаказано. Хубаво, ама тя е вдигната на високо и да се стигне до нея трябва или да летиш, или да намериш стълба, по която да се изкачиш. Орлите я достигат с летене, а на пълзящите твари им е нужна стълба, със стълбата се достига всичко, даже и чрез пълзене. Ти знаеш онази приказка за орела и охльова.
— Добре де, съгласен съм, ам дек, е таа сълба. И колко е висока. Я съм напраил у курнико пречки като сълба до полого. Ама не е добре. Когато легнът да спът кокошките съ качват на них и заран Е Содом и Гомор. Йъл да видиш! Тия дек са най-горе цвъкат по-долните, по-долнитге цвъкат по тия под них, а върху тия, дек са най-доле, цвъкането е най-големо.
Там…
— Ето така е и със стълбата на политиците. Тя се нарича Партия. Всяка партия си има свои членове, съмишленици и симпатизанти. Членовете се катерат по най-високите пречки, съмишлениците — на по- ниските, а симпатизантите на най-долните, или крепат стълбата изправена. Върху тях цвъкат всички. Според тези, които са на най-горните пречки, членовете на всички партии, съмишелиницте и симпатизантите се наричат Електорат. Това ще рече, че този електорат има право да избира за полози и държавната софра политиците, които стоят на най-високата пречка на стълбата. Един писател още на времето е писал една приказка за стълбата. В нея той казва, че политик, който стигне най-високата пречка, забравя за тези, върху които цвъка. А то е различно, но е голямо, защото държавната софра е богата и се яде до насиране. Е-е-е, понякога се случва да се счупи най-горната пречка, или на електората да му писне и да пусне стълбата. Тогава…
— Те тук, Мите, си прав, дако си по-млад от мене. Признавам! Ама оти електорато не напраи така, че да м’ги съ скорави държавната баница?
— Защо ли? Защото е глупав и покорен. Задоволява се само с трохите, които изпускат политиците от държавната баница. Една френска кралица беше рекла, когато й казали, че народа няма хляб да яде. „… като нямат хляб, да ядат пасти!“. За тая приказка тя е заплатила с главата си. Ама кел файда, хляб, а и пасти пак не е имало. Това е политиката.
— Слушай, Мите, к’во шъ ти рече бай ти Павел! Политиката е пръдня. Нашата мирише, а чуждата смърди.
След тези думи дядо Павел изтръска загасналата си лула, напълни я с тютюн и я запали. Като смукна няколко пъти, замечтано погледна към гордо изправените скали. Някога там имаше орлови гнезда и орли се виеха в синьото небе над махалата. Сигурно искаше отново да ги видят старческите му очи. За съжаление във висините се виеха няколко герака и граченето им се носеше в пустошта.
Квачката в двора настръхна и прибра пилетата под себе си, за да ги предпази от набезите им.
Вместо епилог
Драги читатели,
Надявам се, че си се смел заедно с мен. Ако не си, присмивай ми се колко ти душа сака! Не се смей, или присмивай пред мюзевири, защото веднага ще ти лепнат прякоро Лезията!
Приятели се печелят трудно, а врагове лесно и бързо. Тъкмо бях стигнал до най-ютите истории, когато получих призовка и долупосочената молба. Ще спра да пиша докато се реши моята съдба.
(факсимиле на молба) (Препис)
До
Районен съд
От К.К. Т. град Враца ул. … №…
и С.С. А. град Враца ул. … №…
Против
Веселин Николов Лазаров град Враца ул. „Войводин дол“ № 15 Господин Съдия,
И двамата потърпевши от години сме подложени на психологически тормоз от страна на г-н Лазаров. Последният не подбира време, място и присъствуващи граждани да ни нарича „Джуруляци“ и други на тях сродни думи. Господин съдия.
И двамата живеем от дълги години в този град и на тези улици. Това че сме родени в село и сме зетове на къща не дава право на г-н Лазаров да ни злепоставя и обижда, още повече, че и самият той е с потекло от село Веслец. Дължим да Ви уведомим, че ние и двамата сме нещо за този квартал. Хората ни обичат и ние обичаме тях, уважават ни, придобихме граждански навици и маниери и точно това господина не може да го примири и понесе.
Обидната дума „Джурковци“ се отрази на физическото ни здраве. Първият от нас г-н Т. му се увреди от ядове джигера — т.е. белия дроб. Сега се лекува, но дали ще го бъде Господ знае. Другият г-н А. получи дефект в походката си (влачи си краката). Господин Лазаров тероризира и други доведени зетове в квартала. Г-н П. получи цистит (често уриниране), често пъти и в гащите. Съпругата му твърди, че урината му мирише като урината на козите на комшийката му В. С. С полека степен на психическо разтройство е г-н Р. И. Тъща му ходи на гробища с колело, той не иска да отиде с нея за да върне колелото и тя да си остане там. Просто не осъзнава ползата от това.
Този човек г-н Съдия, няма никакъв срам. Агитира съпругите ни да ни напуснат и изгонят от квартала. Дори им предлага да поеме разноските по пренасяне на багажа ни до родните ни села. Възмутени сме от този човек до дъното на душата си.
Молим Ви господин Съдия, да образувате гражданско дело за обида на публично място и да бъде осъден да ни заплати морални щети на всеки от нас по 50000 лева, а на г-н П. и три пакета син памперс.
Свидетели: В.В. ул. … №…
Р.И. ул. … №…
С почит: (подписите не се четат)
„Кемер махала само българи и български старейшина и специален печат, като израз на признати от Султана държавни функции…“
Хаджи Калфа
от Веско Николов Лазаров, жител и роден в гр. Враца, ул. „Войводин дол“ № 15
Господин Съдия,
По повод исковата молба на К.Т. и С. А. и заведеното от Р.С. Враца гр.дело 143 от……… година мога да кажа следното:
