— Кой е информаторът, Ед? Защо досега не си обсъдил този вариант с никого от отдела?
— Лорийн Пейдж — изчерви се той.
— Какво? Моли се работата да се окаже толкова проста и ясна, както записът в къщата на Янклоу. Мислиш ли, че тя знае още нещо за това дело?
— Щом разбера нещо ново, веднага ще ви информирам.
— Значи оставаш тук и продължаваш работата?
— Разбира се. Разследването още не е приключило.
— Сигурен ли си, че не се опитващ просто да замажеш гафа с убийството на Арт Матюз?
— Опитвам се да си върша работата. — Той запази спокойствие въпреки очевидната провокация. — Нямам намерение да замазвам каквото и да било. Искам да проверя всички доказателства, до които можем да се доберем.
— Колко ти поиска Пейдж?
— Нито цент — усмихна се насила агентът.
Внимателно затвори вратата след себе си и закрачи умислен по коридора. Ако Лорийн докажеше, че Арт Матюз има пръст в убийствата и не е бил арестуван по погрешка, пет хиляди бяха нищо в сравнение със славата, която щеше да спечели ФБР.
На бюрото му го чакаше факс, съобщаващ, че Нала и Лайл са били току-що арестувани в Лае Вегас. Той твърдял, че са дошли, за да се оженят и нямали нищо общо със Стивън Янклоу. Бикърстаф нареди да бъдат доведени веднага в Лос Анджелес и разпитани по подозрение за съучастие в убийство.
Телефонът в апартамента на Лорийн не отговаряше. Нетърпението и раздразнението на агента растяха с всяка изминала минута. Арестуваните вече пътуваха към Лос Анджелес, а той нямаше и представа за какво трябва да ги разпитва. Какво бяха пропуснали при предишните разпити? Или Лорийн Пейдж отново бе укрила информация от ФБР? Ако това беше истина, тя бе навлязла в опасни води и Бикърстаф си даде дума този път да я види удавена.
Двете не обелиха дума по обратния път. Лорийн бе напрегнала цялата си воля, за да не моли за алкохол. Въпреки гаденето и главоболието тя болезнено копнееше за няколко глътки. Нима бе провалила всичко постигнато през последните девет месеца? Това означаваше край и на плановете за агенцията. Тя не беше победила водката, а тъкмо обратното — водката бе победила нея.
Телефонът настойчиво звънеше, когато двете влязоха в апартамента. Роузи го вдигна и помоли Бикърстаф да се обади по-късно, след което набра номера на Джейк. Той обеща веднага да тръгне и не след дълго пристигна.
Роузи сготви спагети и нареди масата за вечеря.
— Как е животът? — прегърна я през рамото Джейк.
— Не зная какво да ти отговоря. Довчера имах работа и бъдеще, но днес нямам нищо. Трябва да поговориш с нея. Онова момче, Бикърстаф, звъни през десет минути.
Облечена в нощница, Лорийн седеше на ръба на леглото. Лицето й беше бяло като вар. Тя го погледна изкосо, леко наклонила настрани глава.
— Нищо няма да излезе, Джейк. Няма да успея. Всичко провалих. Бях толкова самонадеяна и арогантна. Въобразих си, че съм много умна и способна. Ако не беше Роузи, сега щях да съм умряла.
— То винаги ще бъде част от живота ти. — Стисна ръката й. — Никога няма да можеш да си позволиш и една чашка. Дори един ден да се почувстваш много силна, пак не бива да го правиш. Това е болест, Лорийн.
— Не ми излиза от главата. Единственото, което искам, е една чаша водка. — Избухна в сълзи и скри лицето си в шепи.
— Ще ти кажа нещо. — Той стана. — И аз искам, и Роузи иска, всички ние мислим за това и го искаме. Ти не си изключение. Така че стани и ела в кухнята. Трябва да вечеряме.
Той излезе. Лорийн бавно се надигна и го последва. — Благодаря ти, че ме измъкна, Роузи! — Седна внимателно на стола, който Джейк й подаде.
— Няма защо, съдружнико, но следващия път, когато ми кажеш да чакам отвън, искам да зная къде отиваш, колко време ще стоиш там, с кого ще говориш и за какво.
Дали щеше да има следващ път, запита се Лорийн. Телефонът иззвъня. Роузи го вдигна и й го подаде.
— Здравей, Ед. Преди малко се върнахме. Дълъг път беше… Да, разбира се, ще дойда… Благодаря. — Затвори и се обърна към двамата: — Викат ме в полицията. Изпратили са патрулната кола да ме вземе. Аз не мога да стоя права, камо ли да мисля. Само като ме видят, ще ме изпратят обратно вкъщи. Това е краят.
Джейк стана, свали сакото си и започна да навива ръкавите си.
— Хайде да опитаме с един студен душ.
— О, Боже! — погледна ги тя с празен поглед. — Пак ли…
Глава 20
Нала и Лайл пътуваха разделени към Пасадена, но по време на полета до Лае Вегас се бяха уговорили какво ще говорят при евентуален арест. Лорийн още не беше пристигнала в полицията, когато техният адвокат нахлу в кабинета на Бикърстаф и възмутено възрази срещу ареста. Клиентите му били задържани по лъжливите показания на една алкохоличка, която ги издебнала в апартамента им в Сан Франциско единствено с намерението да ги изнудва. Тя била толкова пияна, че двамата се принудили да я оставят в жилището. Времето беше против Бикърстаф. Без ситни доказателства той не можеше да ги задържи повече от двайсет и четири часа. Нямаше и възможност да се обърне за помощ към местната полиция, защото арестът бе проведен изцяло от ФБР. Трябваше сам да понесе отговорността.
Джейк и Роузи продължаваха да я наливат с кафе и вода. Вече бе напълно изтрезняла, но бе загубила напълно своята самоувереност. Страхуваше се да застане пред Бикърстаф.
На вратата се позвъни и Лорийн скочи.
Той стоеше на прага с разхлабена вратовръзка и залепнала по гърдите му риза.
— Тъкмо тръгвах — плахо каза тя.
— Хайде, бързо! Задържахме ги за едно денонощие, но времето лети. Основанията ти за организиране на тази сцена трябва да са много силни, защото иначе лошо ни се пише и на двамата. Моят шеф и техният адвокат дойдоха в кабинета ми. Целият отдел е нащрек. Не знаят какво става.
Лорийн седна на задната седалка в патрулната кола. Той затвори вратата и седна зад волана.
— И двамата твърдят, че си била мъртвопияна.
— Те изляха в гърлото ми една бутилка водка, така че сигурно съм била.
— Сега добре ли си?
— Само малко ме тресе.
— Трябваше да ми кажеш какво възнамеряваш да предприемеш и най-вече защо. Опитай се да ми обясниш всичко, преди да влезем в полицията.
— Не бях сигурна — въздъхна Лорийн. — Предполагах, че Нала е замесена, но не й за Лайл.
— Пекох ги на бавен огън — Ед потегли, — но и двамата твърдо се придържаха към теорията си. Отишли в Лае Вегас, за да се оженят или най-малко да организират някаква церемония.
Били наели свещеник и прочие. Не знаели нищо за смъртта на Холи и Дейвид Бъроуз. Знаят, че Янклоу е признал за тези две убийства. Твърдят, че вече си била пияна, когато си отишла у тях. Предложили, ако се нуждаеш от тях, да се върнат след церемонията и да ти помогнат. Настъпи мълчание.
— Как смяташ да излезеш от това положение?
— Може би трябва да говоря първо с Лайл. — Лорийн копнееше за водка. Не смееше даже да запали цигара, защото ръцете й трепереха. — Искам да го пречупя. Мисля, че не е участвал в нито едно от убийствата, но Нала го държи изкъсо. Вероятно го е заплашвала с нещо. Затова искам да говоря първо с него.
Бикърстаф бе неспокоен. Умът му щракаше като часовник. Все още не разбираше какво иска да каже тя.
