— Диди и Арт са изнудвали Стивън Янклоу. Арт е използвал Диди като куриер. Къде е ставало предаването на скъпоценностите? В гаража на Янклоу ли?
— Виж какво, миличка, защо не ме оставиш на мира? Иди да се правиш на Пери Мейсън някъде другаде. Двете с Диди бяхме близки приятелки. Та ние се обожавахме! И двете обичахме малката Холи. Не зная какво точно са правили двамата с Арт. Не е споделяла с мен.
— Може би е ядосала Арт. Може би Арт е шофирал колата, в която Холи се е качила?
— Не зная какво се мъчиш да докажеш. — Размаха ръка, за да изсъхне по-бързо лакът — Напразно си хабила бензина дотук.
— Стига. Нала! Все трябва да знаеш нещо. Янклоу е изнесъл от къщи много скъпоценности, но не ги е продавал. На Арт ли ги е давал?
— Не зная.
— Е, добре. Трябва да тръгвам — сви рамене Лорийн. — Но няма да мълча. Ти все нещо трябва да си чула. Не искам да се занимавам с тази работа, но нямам избор. Без пукната пара съм. Излъгах те за детективската агенция. Кой ще вземе жена като мене? Защо не ми платиш, за да мълча?
— Имам пари, колкото да платя за тази дупка. — Нала започна ядосано да тръска едно шишенце с тоалетно мляко. — Вземам по двайсет долара на минет, и то ако имам късмет. Нямам пари и нищо не мога да ти дам.
— Щом е така, ще се обърна към ченгетата. — Тя пристъпи към вратата. — Все ще успея да изкарам някой и друг долар от тях за тази информация.
Нала се усмихна самодоволно.
— Крейг, скъпи — извика, — защо не дойдеш да кажеш „здравей“ на Пери Мейсън?
Лорийн се облегна на вратата. От банята излезе Крейг Лайл.
Нала започна спокойно да подрежда дрехите. Изглежда, бе загубила всякакъв интерес към Лорийн. Взе една рокля и започна да се върти с нея пред огледалото.
— Седни, скъпа! Разположи се! Сега ще си направим едно малко парти. Само тримата. Във всеки случай ти ще си най-веселата. Отвори бутилката, Крейг, тя няма да устои на изкушението.
Нала се вмъкна в банята. Крейг извади бутилка водка и приближи. Сърцето на Лорийн биеше до пръсване. От колко време беше тук? Десет-петнайсет минути? Дали Роузи ще съумее да предприеме нещо?
— Недей, Крейг! Исках само малко пари. Няма да кажа нищо на ченгетата. Излъгах, исках само малко да я сплаша.
— За какви ни мислиш? — изквича Нала от банята. — От какво толкова се боиш? Ще пийнем малко, като на парти. — Тя излезе, облечена с черен комбинезон и чорапи. Държеше в ръце обувки. — Да не си мислиш, че само ти имаш хубави обувки? Виж тези. Триста долара, ръчна изработка.
Лайл й подаде чаша водка.
— Пийни си, Лорийн. Хайде скъпа!
Тя блъсна ръката му и чашата се разби в стената.
— Свали я на земята и излей бутилката в гърлото й — посъветва го Нала, докато вадеше дрехи от един куфар. — Остави настрана красива тъмносиня рокля с бяла якичка и се обърна към тях.
Лайл извиваше китката на Лорийн и я тикаше към леглото. Тя се бореше. Нала скочи и я удари през лицето.
— Прави това, което искаме, иначе ще бележим и другата ти буза! — изкрещя. — Разбрах какво лайно си още щом те видях в галерията на Арт. Ти го изнуди, нали? Сега пий!
Лорийн се мъчеше да се добере до прозореца. Чудеше се дали апартаментът гледа към улицата? Къде ли беше аварийният изход? Как можа да постъпи така глупаво? Сега всичко се проваляше. Самонадеяно вярваше, че трябва само да се срещне с Нала и травеститът ще „изпее“ цялата информация, която после да отнесе на Бикърстаф.
Бе толкова ядосана на себе си, че действително трябваше да пийне нещо.
— Пий! — Лайл й подаваше бутилката. Очите му издаваха, че той се страхува.
— Недей! На никого няма да кажа за бижутата!
— Излей й бутилката в устата! Само няколко глътки и тя ще моли за още.
Нала я хвана за косата и задърпа назад главата й. Лайл стисна бузите й с една ръка и натика отвора на бутилката в устата й.
Роузи захвърли вестника на съседната седалка и погледна първо часовника си, после входа на блока. След като побарабани с пръсти върху таблото, реши, че трябва да направи нещо и излезе от колата.
Нито едно име не се четеше върху външните звънци. Роузи влезе в тъмния вход. Вонеше на урина. Как беше името на човека, с когото Лорийн трябваше да се срещне? На първия етаж се отвори врата и две деца хукнаха надолу по стълбите. Тя се приближи към жената, която ги изпращаше.
— Извинете, не видяхте ли тук една висока руса жена? Вратата се затръшна пред лицето й. Продължи към втория етаж, където мъжки глас я попита коя е и какво иска. После вратата се отвори и на прага застана възрастен негър.
— Тук ли живеете? Кого търсите? — На рамката на вратата бе подпряна метла. Роузи обясни, че търси един човек. — В кой апартамент живее?
— Не зная. Приятелката ми влезе в този вход преди половин час. Търсеше своя позната, Нала. Познавате ли някоя Нала тук?
— Не. — Той взе метлата и насочи дръжката към нея. — Хайде, махай се! Това е частна собственост. Изчезвай, чуваш ли!
Върна се при колата точно когато двете деца се опитваха да изкъртят страничното огледало. Вече бяха строшили малкото прозорче и щом я видяха, побягнаха със смях. Роузи почисти стъклата от седалката и седна. Къде, по дяволите, бе Лорийн! В този момент от блока излезе мъж с два куфара и бързо тръгна към колата си. Тъкмо ги оставяше в багажника, когато от аварийния изход някой го извика. Роузи погледна нагоре.
— Вземи друга бутилка и побързай! — извика Нала от прозореца.
Мъжът влезе в колата и потегли нанякъде. Роузи веднага разбра, че Нала е жената, с която Лорийн трябваше да се, срещне. Ами ако двете просто си говорят и тя влезе ни в клин, ни в ръкав? Лорийн щеше да побеснее. От друга страна, ако тя е в опасност, нямаше да си прости, че е висяла пред входа и нищо не е направила, за да й помогне.
— Мисли като детектив, Роузи! — измърмори на глас. — Как би постъпила видната детективка госпожа Супер Пейдж на твое място?
Тя мина откъм аварийния изход и се хвана за окачената на стената стълба. Трябваше да действа. Огромните болтове изскърцаха под тежестта й, но връщане назад нямаше. Прозорците на първия и втория етаж бяха полузакрити от мръсни износени пердета и вътре не се виждаше никой. Сърцето й биеше до пръсване. Металната пръчка под крака й изскърца и се извади. За секунда Роузи увисна на ръце, но бързо напипа следващото стъпало.
След няколко минути Лайл излезе от магазинчето с две бутилки. Той паркира точно до колата на Роузи и хукна нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж. Удари няколко пъти с юмрук по вратата.
Лорийн лежеше на леглото. Краката и ръцете й бяха вързани с чорапогащи. Празната бутилка се търкаляше до леглото. Нала бе облечена, а куфарите — стегнати за път. Можеха да тръгнат веднага.
— Пред блока има кола с регистрация от Лос Анджелес. Дали не е нейната? — Лайл кимна към Лорийн. От страх ризата бе залепнала за гърба му.
— Ами попитай я — изхили се Нала.
— Аз тръгвам, с тебе или без тебе. — Той грабна двата куфара. — Щом тази кучка можа да ни открие, значи и ченгетата могат. Тя вероятно им снася информация.
Нала отваряше новата бутилка.
— Ще правиш това, което ти кажа, и никъде няма да тръгваш, докато аз не реша! — Пъхна отвора в устата на Лорийн. Водката се разля по гърдите й. — Пий, чуваш ли! Гълтай!
Лорийн изви глава встрани. Нала я удари през лицето и стисна носа й.
— Господи, ти ще я убиеш! — прошепна Лайл.
