самоубийството му. В момента всички мислят, че Матюз е невинен, но вие така грубо сте го притиснали, че той, горкият, посегнал на живота си.
— Искаш да те наема на работа, така ли?
— Разбирай го както искаш. Имам нужда от пари за компютър, офис, визитки и прочие.
— Нима пак укривате информация, госпожо Пейдж?
— Не. Може и да греша, но ми се струва, че Арт Матюз е убиецът на Диди и Холи. Ако не е той, искам да открия кой го е направил. Ако Янклоу избегне съда, може би ще успееш да изправиш някой друг или други, защото ми се струва, че Матюз не е действал сам. — Няма ли да ми кажеш поне едно име?
— Засега не зная имена, но скоро ще се добера до тях. Хайде, не се прави, че не разбираш. Зная, че полицията има каса, от която плаща на информаторите. Надявам се, че ФБР все още не е заплашено от фалит, пък и аз наистина мога да ви бъда полезна, господин Бикърстаф.
— Колко? — тихо попита той. Дръзкият й тон го дразнеше.
— Десет хиляди, в плик. — Загаси цигарата в пепелника. Агентът сдържа възклицанието си и пъхна ръце в джобовете. — Нека кажем пет хиляди и сделката е сключена. Само ако докажеш, че Арт Матюз е убиец.
Лорийн отметна кичур коса от челото си.
— Току-що сключихте изгодна сделка, господин Бикърстаф. Ще ви държа в течение.
Лорийн се отправи към територията на Къртис. Откри го в един бар с някаква изрусена двойница на Холи. Когато я видя, той подсвирна от изумление. Закрачи бавно към него, имитирайки походката на манекен.
— Трябва да говоря с тебе на четири очи.
Двамата се отправиха към задната стая и само след десет минути излязоха.
— Искаш ли нещо за пиене, Лорийн?
— Днес не пия, но все пак благодаря за предложението. Излезе и се отправи към къщи. Не беше очаквала Къртис да се „опъва“, но бързината, с която се съгласи, я изненада. Изглежда, наистина бе обичал Холи. Пък и какво бяха някакви си две хиляди долара? Неговите момичета му носеха по толкова на нощ.
Роузи вече я чакаше. След половин час двете излязоха с куфар, наеха не таратайка, а приличен автомобил и се отправиха към изхода на Лос Анджелес. Очакваше ги седем-осемчасов път. Пътуваха към Сан Франциско.
Роузи шофираше, а тя следеше пътя по картата. Когато приближиха предградията на Сан Франциско, спряха да заредят бензин и малко след това отседнаха в евтин мотел. Роузи бе гладна, затова излезе да купи хамбургери и картофки. Когато се върна, Лорийн вече спеше. Тя легна, но не можа да заспи и цяла нощ се въртя в скърцащото легло. По някое време изяде и хамбургера на Лорийн, ала и това не помогна. Облакъти се в леглото и дълго наблюдава спящата си приятелка. Колко много се беше променила от времето, когато я видя за първи път! Бе станала по-женствена, по-уверена, по-спокойна.
Лорийн се събуди рано. Роузи спеше непробудно и тя тихо се вмъкна в банята. Докато се сапунисваше, в мислите й изплува образът на Брад Торнбърн, обиден, отвратен, унизен от всичко, което тя бълваше в лицето му. Вероятно никога вече нямаше да се срещнат и той никога нямаше да разбере колко много е означавал за нея. Накара я да се почувства желана и обичана. Бе съживил една мъртва струна в душата й. Брад Торнбърн бе събудил жената у нея.
След закуска отбеляза с кръстче мястото, където трябваше да отидат върху картата на града и я подаде на Роузи.
— Ти си шофьорът. Ето тук трябва да отидем.
— Кого търсим?
— Мисля, че… — тя се поколеба. Но приятелката й трябваше да знае какво правят в края на краищата. — Янклоу не е убил Холи и Диди. Нала ме излъга. Каза, че в нощта, когато убиха Холи, двете с Диди излезли заедно на улицата. Сводникът на Холи обаче каза, че Нала е била сама. Мисля, че в цялата работа е замесен и Арт. Нала излъга и за нощта на убийството на Диди. Така че сега издирваме Нала. Къртис ми даде адреса й. Не искам да я уплаша, а само да поговоря с нея.
— Ще вземеш ли нещо за всичко това?
— Пет хиляди долара от Ед Бикърстаф. Къртис ми обеща още две хиляди, ако намеря убиеца на Холи. Мисля, че седем хиляди ще стигнат, за да отворим агенция.
Набра телефона на Нала. Обади се сънлив глас. Тя беше! Лорийн затвори без да каже нищо. Купиха вестник и тръгнаха към адреса на Нала. Улиците на града бяха еднопосочни и толкова объркани, че те дълго обикаляха, докато намерят булевард „Делауеър“.
— Карай бавно, много бавно! Търсим блок 182. А, ей го там! Спряха пред олющено четириетажно блокче.
— Ще се забавя около половин час. Ти стой тук. Роузи разгърна вестника и се приготви да чака. Лорийн провери номерата на апартаментите и тръгна по мръсната каменна стълба към третия етаж. Позвъни настойчиво на звънеца.
— Кой е?
— Изненада! Отвори ми, Нала.
— Господи, как ме откри? — Тя отвори вратата на Лорийн.
— Къртис ми даде адреса ти. Минавах оттук и реших да се отбия.
Тя седна на отрупаното с дрехи легло. Навсякъде цареше безпорядък. Кутии с багаж, пакети от храна, обувки и дрехи бяха пръснати по пода, столовете и масите.
— Току-що се нанесох тук, но нямам намерение да оставам за дълго. Жилището е на мои приятели, които заминаха на турне и ще се върнат след няколко месеца. — Нала скръсти ръце и огледа критично гостенката си. — Изглеждаш много шик, скъпа. Да не си спечелила от лотарията? Това е много скъп костюм. — Тя седна пред тоалетката и се огледа. — Аз изглеждам като сомнамбул, но какво да се прави? Работя по цяла нощ. Тук едно момиче трябва да работи без отдих, за да си изкара прехраната. Тарифата е два пъти по-ниска, отколкото в Ел Ей.
Лорийн накратко й разказа как Янклоу признал, че е извършил всички убийства, включително Холи и Диди.
— Благодаря на Бога! — Нала затвори очи. — Молих се да го хванат. За Арт зная. Изплаках си очите по него. Бил е съвсем невинен, а онези копелета са го притиснали така, че той е предпочел смъртта. Впрочем какво те води при мен?
— Работа. В момента работя за една детективска агенция. Нала изпищя от изненада и избухна в смях.
— Ти май и преди си била ченге, нали? Надявам се не си дошла, за да ме арестуваш, а? — Започна да разресва косата си. Лорийн усети, че става неспокойна. — За какво си дошла?
— Опитвам се да свържа фактите в едно. Ти каза, че в нощта, когато Холи е била убита, Диди е била с тебе. Двете сте видели как малката седнала в някаква кола. Къртис обаче твърди, че си била сама. Нала не отговори, но й кимна да продължи. — Мисля, че Арт е убиецът на Холи и Диди, но нямам доказателства. Всичко, което ми кажеш, ще бъде запазено в тайна и няма да се използва срещу теб. Никъде няма да споменавам името ти. Арт вече няма да може да ти се обиди. Интересувам се колко от бижутата на госпожа Торнбърн са останали в тебе. Нала премигна няколко пъти и преглътна.
— Не разбирам за какво говориш.
— Последното ядене на Диди е било бананов кейк. — Лорийн стана и се приближи. — Била е вкъщи, не на работа както ти казваш. Къртис каза, че през онази нощ не е излизала на улицата, защото кракът я болял. Ти твърдиш, че през целия ден е била със свой редовен клиент, но това не е истина, нали? Сега кажи какво стана тогава? Арт дойде ли у вас тогава?
— Глупости, миличка! — каза тя и започна да се лакира. — Диди излезе и не се върна. Казаха ми, че е била убита. Ти даже ми се обади по телефона.
— Пръстенът на Диди, който, както ти каза, не можела да извади, е на госпожа Торнбърн, нали? Не съм го виждала на ръката й, значи все пак от време на време го е сваляла. Струва ми се, че всичко се върти около този пръстен. Заради него ли я уби Арт? Заради пръстена?
Нала продължи да се лакира. Лорийн пристъпи още по-близо.
