— Не зная.
— Какво искаш?
Лорийн запали цигара и той й подаде чашката с кафе. Все още я привличаше грацията на движенията му, дори и само докато налива кафе. Имаше великолепно тяло, но това, което го правеше толкова сексапилен, бе небрежността и лекотата на движенията му. Тя усети аромата на сапун.
— Къпал ли си се?
— Да, поиграх тенис. Щяхме да играем скуош с Ендрю, но той не иска да разговаря с мен.
— Защо?
— Изглежда, жена му е направила признания за фантазиите, от които страда — усмихна се той. — Тя си въобразява, че ние двамата сме родени един за друг. Това, разбира се, са само нейни илюзии.
— Въобразява ли си или ти вече си я чукал?
— Изглежда, много обичаш да говориш мръсотии. Какво значение има за теб дали съм я чукал или не?
— Само питам. Тя ми харесва. Впрочем и той също.
— Какво искаш?
— Пари.
— Колко вземаш на час? — Брад допи виното и изплакна чашата.
— О, не става дума за тарифа! Този път ти и Стивън ще се изръсите порядъчно.
— Стивън?
Лорийн отпи от кафето и го погледна изпод вежди.
— Хайде да не губим време. Искам пари, Брад. Не се успокоявай с това, че брат ти са го пуснали. Виж ме добре. Сега си представи, че съм застанала пред съда. Нима си мислиш, че съдията ще каже: „О, ами тя е само една проститутка. Боже, някакво си лайно, което по грешка е застреляло невинен юноша.“ Огледай ме внимателно. Аз изглеждам чудесно, умея да се държа добре. Мога да накарам всеки съд да слуша това, което им говоря, и да види белега на тила ми, който ще им покажа. Ще пуснат писалките и ще ме гледат в устата, когато се облея в сълзи и споделя с ужас това, което съм преживяла. Искам да те уверя, че мога да произвеждам сълзи като порой. Представи си как ще текат по бузите и брадичката ми, докато описвам какво направи с мен брат ти.
Брад бе объркан. Тя сякаш се раздвояваше, разтрояваше. Тази изискана, агресивна дама нямаше нищо общо с жената, която бе плакала в прегръдките му. Той изглеждаше толкова смутен, че Лорийн се почувства виновна. Прииска й се да го успокои. Издуха дима високо над главата си. Каква глупост!
— Ще заведа дело за нападение и опит за убийство срещу брат ти. Съдът неминуемо ще си спомни за убийствата с чук. Няма начин! Достатъчно е да сравнят моя белег със следите по главите на останалите. Той искаше да ме убие, опита се да ме убие! Можеш да повтаряш в съда колкото си искаш, че си видял как кучето ти го е ухапало, многоуважаеми господин Торнбърн! Ще видим на кого ще повярват, когато хвана главата си с две ръце и обляна в сълзи им кажа, че го ухапах, защото се борех за живота си. Стисках, докато не усетих кръвта му да шурти и той не се разквича като заклано прасе. Стивън е човекът, който се опита да ме убие, Брад. Защо не сложим край на този маскарад и не се разберем колко трябва да ми платиш, за да си държа устата затворена.
Той я наблюдаваше с отвращение.
— Добре, ще ти кажа и още нещо. По това време единият от предните ми зъби липсваше. Представи си до какви заключения ще стигне експертизата, когато сравнят следите по врата на брат ти със снимката на моите предни зъби. Дали ще успееш да ги излъжеш, че захапката е на твоето куче? Зная, че начинът, по който разговарям с теб, ти е неприятен. Защо не повикаш Стивън? Нека тримата да обсъдим колко трябва да получа, за да изчезна? Може би аз трябва да замина за Франция, а не ти? Така по-бързо ще забравя тази история.
— Би ли го направила?
— Разбира се! Искаше да знаеш защо съм дошла. Е, вече знаеш. — Брад бе толкова потресен, че Лорийн изпита съчувствие. Съжаляваше, че трябва да го унижава по този начин, но нямаше избор. Някъде дълбоко в душата си искаше той да я изхвърли, да бъде честен и принципен. Това най-много би му отивало. Този мъж все още я вълнуваше.
— Колко? — глухо попита той, без да я гледа.
Лорийн бавно изпусна дима.
— Милион — отвърна тя и подпря брадичката си с ръка. — Имаш достатъчно милиони и можеш да си го позволиш. В брой, използвани банкноти.
— Милион! — възклицанието бе нещо средно между смях и стон.
— Гарантирам, че ще изчезна, а с мен ще пропаднат всички обвинения и подозрения срещу Стивън. Изведнъж ще се окаже, че онзи приличал малко на брат ти, но не бил същият. Припознала съм се. Стивън няма даже да се разходи до съда.
— Съмнявам се, че и сега ще му се наложи.
— Искаш ли да се обзаложим? Ако сега не бъде осъден, аз ще наема частен обвинител. Ще мобилизирам на своя страна всички феминистки организации. Нямаш представа каква помия мога да излея във вестниците. Ти, скъпото ти братче и майка ти ще бъдете денонощно преследвани от папараци. От тази ситуация няма да се откупиш, Брад. Единственият ти шанс е да се откупиш от мен. Сега. Иди и говори със Стивън! Той тук ли е?
Брад тръгна със свити юмруци. Искаше да я хване за косата и да я изхвърли. Никога досега не бе изпитвал такава омраза към друго човешко същество, да не говорим за жена.
— О, виждам, че много те ядосах! Е, решавай сам. Мисля, че постъпвам честно. Какво е за теб един милион?
С два скока той се озова до нея и с всичка сила я зашлеви през лицето.
— Ако така ти олеква, можеш да продължиш. За всеки допълнителен удар цената ще скача с десет хиляди. Сега намери извратения си брат и го доведи тук. Да видим той какво — има да каже.
Брад излезе. Лорийн трепереше. Той наистина я удари много силно. Тя разтри челюстта си и се погледна в пудриерата. Бузата й гореше, но въпреки това изглеждаше по-добре от всякога.
Отгоре не се чуваха нито стъпки, нито говор. Тя влезе във всекидневната и наклони глава към малкото златно сърчице.
— Той е на горния етаж, а аз съм във всекидневната — полугласно каза.
В този момент се разнесоха стъпки и тя се облегна на пианото, преструвайки се, че разглежда снимките.
— Той е съгласен да ти даде един милион, но веднага не може. Ще ги получиш след два месеца.
Лорийн се облакъти на пианото.
— Абсурд! Искам го сега. Защо ти не ми платиш? Мангизи не ти липсват, нали?
— Аз нямам нищо общо с тази история. Няма да ти платя и цент.
— Така ли? Тогава ще ти се наложи да застанеш пред съда и да лъжеш, че кучето го е ухапало по врата. Майка ти под клетва ще лъже, че на седемнадесети април синчето й е било с нея. Ти си болен! Е, добре! Вървете по дяволите! Мога да изкарам достатъчно само ако продам показанията си на пресата.
Брад й препречи вратата.
— Той няма толкова пари в момента. Нито аз. Всичко е вложено в недвижими имоти и акции. Не мога да освободя подобна сума за ден или два.
— Не ти вярвам. Вие сте абсолютни мухльовци. Искам да говоря с брат ти. Стивън!
По стълбата се чуха стъпки. След секунди Стивън Янклоу застана пред нея.
— Здрасти! Не ме ли помниш, Стив? Искаше да ти духам за двайсет долара на публично място. Тръгнахме към паркинга на супермаркета. Виж го, Брад, той ме помни. Може би заради белега ми.
— Не те познавам! — Лицето на Янклоу бе изкривено от ярост. — Изхвърли я, Брад.
Лорийн не мръдна от мястото си.
— Добре, изхвърли ме, но първо му обясни за какво става дума. Ако нямате парите в брой, ще се задоволя с няколко бижута на майка ви. Арт Матюз каза, че вземал добри пари за тях в Европа.
Янклоу щеше да се нахвърли върху нея, но брат му го сграбчи.
